Медия без
политическа реклама

Депутати сезираха КС срещу шефовете на КЗЛД и Сметна палата

Искането за противоконституционност е подписано от 58 депутати от ПП-ДБ, АПС и МЕЧ

Днес, 06:45
Конституционният съд в пълен състав
Конституционен съд
Конституционният съд в пълен състав

Да бъдат обявени за противоконституционни изборът на Борислав Божинов за председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), на Димитър Главчев за председател на Сметната палата и на Силвия Къдрева за негов заместник. Това поискаха от Конституционния съд (КС) 58 депутати от ПП-ДБ, АПС и МЕЧ.

„Изборът на Борислав Божинов на 9 май 2025 г е в пряко нарушение на пряко приложимо право на Европейския съюз“, се казва в първото искане до КС. То се основава на Регламент 679 на ЕС от 2016 г., който се прилага задължително във всички страни-членки на съюза", пишат народните представители, цитирани от "Лекс".

Регламентът изисква в националните надзорни органи по защита на личните данни да бъдат назначавани лица, които имат необходимите квалификации, опит и умения, преимуществено в областта на защита на личните данни, както и опит в управлението на човешки и публични финансови ресурси, каквито според депутатите, подписали искането, избраният за председател на КЗЛД не притежава.

 

 „Управленският опит на Божинов е на ниво ръководител на група в МВР с до двама служители, а професионалният му опит в областта на личните данни е едномесечен курс“, посочват те.

И заявяват, че Народното събрание още с приетите правила е нарушило тези изисквания на закона, като съзнателно не ги е включило в критериите за предложения и избор на КЗЛД.

Хора на ДАНС и МВР превземат и Комисията на защита на личните данни, независимо че въпросната структура трябва да следи дали точно най-вече тайните служби и полицията спазват правилата. За това алармират депутати и експерти.

Не са представени и доказателства за професионална експертиза, академична или практическа дейност на Борислав Божинов в областта на личните данни, което се отнася до голяма степен и за останалите трима кандидати за членове на КЗЛД, предложени от Министерския съвет. А това поставя под съмнение независимостта и капацитета на КЗЛД да изпълнява ефективно функциите и правомощията си на национален надзорен орган за защита на личните данни, се заявява още в искането.

Според второто искане до КС, изборът на 16 май от Народното събрание на Силвия Къдрева за зам.-председател на Сметната палата е противоконституционен, защото е в  противоречие с принципа на правовата държава и върховенството на правото. Вносителите сочат, че Къдрева не отговаря на изискванията за професионален опит и компетентност, предвидени в Закона за Сметната палата. „А липсата на професионален опит в областта на публичните финанси, одита и контрола поставя под въпрос независимостта и ефективността на надзорния орган. Тя има завършено полувисше образование в специалност “Библиотечно-информационни науки”, с 3-годишен курс на обучение. За този пост обаче се изисква диплома за магистър, каквато тя не е представила в парламента“, пишат те до КС.

В искането се допълва, че в Сметната палата Къдрева е заемала позиции не като одитор, а в дирекции, занимаващи се с административни, регистърни и контролно-декларационни функции. Правомощията ѝ в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са се съсредоточили в това да отговаря за имуществените декларации и конфликта на интереси – област, която попада в антикорупционната, а не финансовата или одитната сфера. „Оттук може да се направи изводът, че дейността ѝ не покрива критерия за стаж в „одит, счетоводство, финанси, финансов контрол или финансово право“, което прави част от опита ѝ юридически ирелевантен според целите на Закона за Сметната палата“, мотивират се 58-те депутати пред КС.

Те настояват съдът да обяви несъвместимост на Димитър Главчев като председател на Сметната палата и съответно неговия избор за противоконституционен.

През пролетта на 2024 г. Главчев бе избран за служебен министър-председател, като пое и функциите на външен министър, а след приключване мандата на служебния кабинет, на 16 януари 2025 г. се върна на предишната си длъжност председател на Сметната палата. Според Закона за Сметната палата, председателят не може да е бил министър в предходните 3 години.

Бившият служебен премиер Димитър Главчев трябва да бъде освободен като председател на Сметната палата, обвиха от ПП-ДБ.

„Освен това, съществува потенциален риск от институционален конфликт на интереси и опасна взаимозависимост, защото КПКОНПИ – органът, в който Силвия Къдрева е действащ член към момента на избора ѝ на зам.-председател на Сметната палата, е дал положително становище за правото на Димитър Главчев да заеме длъжността председател на Сметната палата, въпреки наличието на сериозни основания за несъвместимост поради предишната му длъжност на външен министър в собствен служебен кабинет. Налага се изводът за институционален конфликт на интереси. Къдрева е участвала във формиране на позиция за легитимността на Главчев, от която  директно се е възползвала, тъй като Главчев я назначава (или ръководи нейното назначение) като свой заместник“, пишат вносителите на искането до КС.

ПП-ДБ официално атакуваха шефското място на Димитър Главчев в Сметната палата пред антикорупционната комисия.

В края на февруари ПП-ДБ официално атакуваха шефското място на Димитър Главчев в Сметната палата и пред антикорупционната комисия. Те подадоха сигнал до Комисията за противодействие на корупцията и конфликт на интереси (КПК) относно предполагаема несъвместимост на председателя на Сметната палата, Димитър Борисов Главчев,

Преди това и от Българския институт за правни инициативи  излязоха със становище, в което напомниха, че според действащия тогава Закона за Сметната палата нейните ръководители не бива да са орган на изпълнителната власт за срок от 3 години преди да оглавят палатата. С промени в закона през 2024 г. се въведе изключение от несъвместимостта за поста на служебен министър-председател.

Според института това не променя факта, че международните стандарти, на които трябва да отговарят одитните институции, са били нарушени в България. "По тези стандарти несъвместимостта е абсолютна и няма как да бъде преодоляна, поради което заемащите висши длъжности във върховната одитна институция автоматично биват изключени от възможности за заемане на други държавни длъжности (пък дори и за ограничен период от време)", посочваше шефът на института Биляна Гяурова-Вегертседер.

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата