ДАНС си написа промени в няколко закона в опит да бъде въведено правило, чрез което на практика да може да си засекретява завинаги разработки, данни, документи. Това се подразбира от качени в правителствения Портал за обществени консултации изменения и допълнения в закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Чрез същият проект се прокарват и промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), Закона за противодействие на тероризма (ЗПТ) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
Именно чрез промяна в ЗЗКИ се предлага практически въвеждане на възможността за нещо като вечна държавна тайна. Към момента сроковете за защита на информацията е от датата на създаването й са както следва: за информация, маркирана с гриф за сигурност „Строго секретно“ - 30 години; за маркирана с гриф за сигурност „Секретно“ - 15 години; за „Поверително“ - 5 години; и за информация, класифицирана като служебна тайна - 6 месеца. Тези срокове могат да се удължават по веднъж, но за не повече от първоначалния срок. Така тайната може да бъде до 60 години, което също е скандално само по себе си.
Сега обаче ДАНС стига нови висоти като предлага да може да удължава много пъти този срок. "Настоящият законопроект отчита спецификите на определени категории класифицирана информация, която поради своята особеност е необходимо да бъде защитавана за подълъг период от време от нормативно установените срокове. В тази връзка е направено предложение да се даде възможност за многократно удължаване на сроковете при необходимост. По този начин ще се създадат достатъчно гаранции за защита на класифицираната информация", пишат в мотивите на проекта неговите автори.
Всъщност става въпрос за нов опит за прокарване на тези норми и процедури. В края на 2024 г. и началото на 2025 г. ДАНС отново пробва подобни изменения, които тогава бяха разкрити и коментирани от "Сега". После обаче бяха тихомълком изтеглени.
С въпросните промени тогава се предлагаше да има вечно засекретяване на информация и бяха заложени дори норми, с които да се създаде "възможност за защита на класифицирана информация до отпадане на основанията за нейната защита". Сега ДАНС очевидно се опитва да бяга преди вятъра и да прокара на практика същото, но с по витиевати процедури. Защото е повече от ясно, че като не определяш колко пъти може да се удължава срока на пазене на тайната, то това може да се прави завинаги. Така например, ако строго секретен материал, разработка се удължат четири пъти, то това ще означава засекретяване за 120 години.
Както и при оттеглените промени през 2024 г. и сега за цвят и отклоняване на вниманието е сложена и промяна, с която се предлага да не се извършва проучване за надеждност на вицепрезидента. Мотивите бяха, че мястото на вицепрезидента в управлението на държавата и неговите функции обуславят правото му на достъп до класифицирана информация по силата на закона, без необходимост от проучване по реда на ЗЗКИ.
В промените има и скандална история с махането на норма от закон с нещо, което още не се е случило. Така се отменя разпоредба в ЗЗКИ, която според авторите на изменения е "свързана с предвиденото закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия". Интересно какво би станало, ако комисията по досиетата накрая не бъде закрита, още повече, че сегашният шеф на ДАНС Пламен Тончев се обяви против закриването й.
Иначе с промените в закона за ДАНС се правят всевъзможни изменения по отношение на органите на управление, по отношение на изискванията към служителите, за структурата, за правомощията.
