Бившият служебен правосъден министър Андрей Янкулов, както и Таня Радуловска, която му беше заместничка в кабинета "Гюров" са издигнати за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Те са предложени от 7 граждански организации, като предстои да видим дали ще има депутати, които да ги припознаят и да ги издигнат формално, тъй като само народни представители могат да правят номинации.
Под предложенията са се подписали Антикорупционният фонд, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български Хелзинкски комитет, Институт за пазарна икономика, "Правосъдие за всеки" и Програма Достъп до информация. Янкулов е издигнат за Прокурорската колегия на съвета, а Радуловска - за съдийската.
"Работата на Висшия съдебен съвет изисква личности, които съчетават задълбочено познаване на съдебната власт с практически професионален опит, независимост при вземането на решения и способност да отстояват решения, основани на закона и ясни професионални критерии", казват номиниращите.
Те припомнят, че Янкулов беше прокурор в Софийската районна и Софийската градска прокуратура (подаде оставка, след като Иван Гешев стана главен прокурор), а впоследствие и като адвокат по наказателни дела. Бил е заместник-министър на вътрешните работи и заместник-министър на правосъдието, а през 2026 г. – заместник министър-председател и министър на правосъдието. Години наред Янкулов беше и правен експерт в Антикорупционния фонд и е участвал в много от разследванията на организацията, включително "Осемте джуджета" и "Списък за бърз контрол", осветлило Мартин Божанов - Нотариуса.
Радуловска е юрист с близо 23 г. професионален опит в съдебната власт, адвокатурата, държавната администрация и изпълнителната власт. Повече от 13 години е съдия, включително 11 години в Софийския районен съд. Между 2012 и 2014 г. беше шеф на Съюза на съдиите в България. "Като председател на Съюза на съдиите Таня Радуловска се утвърждава като разпознаваем публичен глас в защита на съдебната независимост, а през 2015 г. е сред съдиите, които открито протестират срещу отстъплението от заявените конституционни промени в тази посока. Тази позиция запазва и като адвокат, а като заместник-министър на правосъдието публично настоява ВСС да изпълнява ефективно функциите си", припомнят номиниращите.
ПРОЦЕДУРАТА
Днес, 26 август, следва да бъдат публикувани всички постъпили инициативни предложения. До 4 септември народните представители могат да внесат своите номинации, които могат да се основават на инициативните предложения, но могат да издигат и други лица, припомня БИПИ. След това всеки кандидат трябва да представи писмена концепция за работата си като член на ВСС. Изборът на членовете от парламентарната квота може да се проведе не по-рано от два месеца след внасянето на предложенията от народните представители, т.е. не по-рано от 4 ноември 2026 г.
Паралелно протича и изборът на членовете от професионалната квота. Срокът за номинации от прокурорите изтече на 23 август, като бяха издигнати общо 25 кандидати. Съдиите номинират до 6 септември, към момента има само един кандидат. Следователите, които имат 1 място в Прокурорската колегия на ВСС, могат да номинират до 20 септември, като още няма издигнати кандидати.
Самият избор ще е на 24 октомври за прокурорите, на 7 ноември за съдиите и на 21 ноември за следователите.
СИГНАЛИ
От вчера на сайта на Министерството на правосъдието работи форма за подаване на сигнали за опити за влияние върху независимия избор на магистрати. От министерството обещават пълна конфиденциалност на подателя.
Магистратите могат да сигнализират за всеки опити за натиск, намеса или други действия, които могат да повлияят върху тяхното свободно и независимо волеизявление при произвеждането на изборите за ВСС от професионалната квота.
Ден по-рано правосъдният министър Николай Найденов обяви, че в министерството идват сигнали за неправомерно влияние върху магистратите във връзка с предстоящия избор, а "джуджетата" в системата се прегрупират.
Формата може да бъде намерена тук.
