Главният прокурор Сотир Цацаров обяви за неоснователен подадения на 30.09.2019 г. сигнал за упражняване на правомощията на прокуратурата по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ - предявяване на иск до съда за прекратяване на сдружение „Български хелзинкски комитет“.

Пресцентърът на ПРБ публикува мотивите на това решение на главния прокурор:

„В подадения сигнал на бланка на „ВМРО Българско национално движение“ от Александър Сиди, народен представител в Народното събрание на Република България и Ангел Джамбазки, български представител в Европейския парламент, внесен на 30.09.2019 г. от Ангел Василев Чакъров в Информационния център, в Съдебната палата, бул.„Витоша“ № 2, са направени искания за :

1/ започване на разследване на дейността на Сдружение „Български хелзинкски комитет“ поради съмнение за пряка и косвена намеса в работата на съдебната власт и нарушаване на принципа на независимост и безпристрастност на българските магистрати;

2/ иницииране на производство пред окръжния съд, за прекратяване на Сдружението, поради нарушаване на разпоредбите на чл.117 от Конституцията на Република България и Етичния кодекс за поведение на българските магистрати, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ.

Твърди се, че „…Сдружение „Български хелзинкски комитет“ се намесва в независимата съдебна система на Република България, както пряко (чрез становища по дела, лобистки призиви до съда в полза на подсъдимите, осъществяване на процесуално представителство на подсъдими лица), така и косвено (чрез организирането на безплатни семинари и удостояване с награди).

 Разпоредбата на чл. 13 ЗЮЛНЦ урежда лимитативно хипотезите при наличието на които регистрацията на юридическо лице с нестопанска цел се прекратява, дори и в случаите когато то осъществява общественополезна дейност. Принудителното прекратяване на правен субект е възможно най – тежката санкция и затова предвидените хипотези в чл. 13 ЗЮЛНЦ следва да се прилагат ограничително. И това е така, тъй като юридическите лица с нестопанска цел, определени да извършват общественополезна дейност са създадени, за да подпомагат развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, науката, културата, да подпомагат социално слабите, инвалидите и лицата, нуждаещи се от помощ, да защитават човешките права, околната среда и други цели /чл. 38 ЗЮЛНЦ/.

Сдружение „Български хелзинкски комитет“ е възникнало с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при СГС, с решение по ф. д. 3168/1993 г., VІ- 21 с-в. В Устава на сдружението не е предвиден краен срок на осъществяване на дейността, а в чл. 4 е посочено, че целите и задачите, които сдружението си поставя са свързани с организирането на системни наблюдения върху ситуацията с човешките права в България и чужбина; изготвянето на доклади за ситуацията с правата на човека и разпространението им в страната и чужбина; изготвяне, превеждане и разпространение на материали, свързани с теорията и практиката на правата на човека; организиране на конференции, семинари, публични акции и други законни форми на гражданска дейност, свързани със защита на човешките права, включително и защита правата на отделни физически и юридически лица на територията на РБ и в чужбина.

 В сигнала не се твърди осъществяваната от сдружението дейност да обуславя включването му в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или да е насочена към подпомагане на тероризма – основания, при наличието на които единствено главният прокурор, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 б. „в“ ЗЮЛНЦ, е активно легитимиран да сезира съда по регистрация с искане за прекратяване на дейността на сдружението.

 Липсват твърдения и относно останалите две основания по чл. 13, ал.1, т.3, б. „а“ и б. „г“[1]при наличието на които всяко заинтересовано лице, в т. ч. подателите на сигнала, а и съответния прокурор, може да поиска от съда по регистрация прекратяването на ЮЛ с нестопанска цел. В тези случаи, в съответствие с функционалната си компетентност, съгласно чл.127 от Конституцията, Прокуратурата е оправомощена да предяви конститутивен иск за прекратяване на юридически лица /търговци или такива с нестопанска цел/.

  Конституционното право на гражданите да се сдружават, прогласено в чл. 12 е ограничено единствено от забраната за извършване на политическа дейност, присъща за политическите партии и поставяне на политически цели /чл. 12, ал. 2 КРБ/, както и от осъществяване на дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата на свободите на гражданите, създаването на тайни или военизирани структури, или такива, които се стремят да постигнат целите си с насилие /чл. 44, ал. 2 КРБ/.

Твърденията в искането за прекратяване на дейността на Сдружение „Български хелзинкски комитет“ за оказан „пряк и косвен …натиск и влияние върху българските магистрати“ в нарушение на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, с оглед осъществяваните дейности под формата на организирани безплатни обучителни семинари за магистрати и осигуряването на процесуална защита на определени лица, като част от легитимно заявените цели при регистрацията на сдружението, не сочат на забранена от Конституцията и законите дейност, която подлежи на проверка, с оглед и на вече предприетите действия по реда на чл. 424 НПК.

Подателите на сигнала като активно легитимирани да предявят иск пред СГС, на основание чл. 13, ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗЮЛНЦ, , могат да упражнят това си право, ако считат, че твърденията им обосновават постановяване на решение за прекратяване на дейността на Сдружение „Български хелзинкски комитет.“

"Сега" припомня информация само от преди няколко седмици:

"Странна била реакцията на главния прокурор и един от заместниците му към Българския хелзинкски комитет (БХК), когато получили годишния доклад на организацията за състоянието на човешките права в страната. Сотир Цацаров пак отказал да приеме доклада, а заместникът му Иван Гешев подходил по-различно - приел документа, но в отговор изпратил на БХК ученически издания на книгите "Под игото" на Иван Вазов и сборник с разкази на Йордан Йовков, съобщиха в сряда от БХК. Попитан какво символизира отговорът му, Гешев коментира пред "Сега", че "не е запознат с позицията на БХК и затова няма да коментира". От своя страна и от неправителствената организация обявиха, че не им е ясно посланието му с книгите. Предполагат, че е "свързано с етническите малцинства в България".

Според тях позицията на Гешев е "озадачаваща", още повече че книгите са маркирани. В "Под игото" той е отбелязал 22-ра глава - "Батареята на Зли дол", в която "борещите се за свободата българи се изправят срещу цяла могъща империя с едно-единствено черешово топче". При Йовковите разкази е маркирал разказа за "циганката Божура, който започва с описание на това как майката на Божура, Калуда, се възползва от състраданието на хората към дъщеря ѝ.

В БХК са "силно изненадани" и от отказа на главния прокурор Сотир Цацаров да приеме и да се запознае с годишния му доклад. Той получил изпратения документ, както и две други публикации - нови издания на БХК, но не само не ги приел, но и ги върнал, твърдят от БХК. Според Красимир Кънев, председател на организацията, Сотир Цацаров "или не желае да бъде запознат със състоянието на правата на човека в България, или не намира, че този въпрос засяга институцията на главния прокурор и го демонстрира по този начин".

"Никоя институция досега обаче не е отказвала да приеме бройки, нито е отговаряла със символични жестове", посочват от БХК.