Българският хелзинкски комитет не е допусната до Обществения съвет към парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество. Това решение буди недоумение, като се има предвид, че БХК е една от най-уважаваните и активни граждански организации, работещи в сферата на защитата правата на хора. Но пък често дразни статуквото с критични позиции по горещи теми.
За изключването си алармират от БХК с отворено писмо до председателката на Народното събрание Наталия Киселова. В него се разказва как шефката на въпросната комисия Росица Кирова (ГЕРБ), в края на септември уведомила организацията, че е изключена от състава на Обществения съвет с мотиви за "задължения към държавата".
"БХК няма задължения към Националната агенция за приходите. Това може да бъде удостоверено по всяко време със служебна справка от НАП. Дори да са съществували временни задължения към момента на извършената справка на 18 август, изключването на организации от участие в Обществения съвет не е предвидено в нито един нормативен акт и представлява непропорционална и произволна мярка, предприета при това без никаква предварителна комуникация с изключените организации", пише в отвореното писмо адвокат Адела Качаунова, която е съпредседател на БХК.
Тя припомни, че правилата за избор на членове на Обществения съвет предвиждат други условия за допустимост. И цитира стенограмата от заседанието на комисията на 18 септември, от която се вижда, че и народните представители също са имали колебание как да подходят.
От стенограмата се разбира още, че изключените организации са 6. Те не са посочени поименно заради данъчна тайна. "Задълженията на шестте недопуснати организации до Обществения съвет са в минимален размер, най-ниският от които е 6 стотинки", отбелязва БХК.
"Изключването на организации от Обществения съвет не е правен, а политически акт на заглушаване на граждански организации и ограничаване на критичния дебат. Това
нарушава принципите на правовата държава и демократичното участие", пише Качаунова. БХК настояват решението да бъде преразгледано.
"Сега" също се запозна със стенограмата от заседанието.
От нея се разбира, че участие в Обществения съвет са заявили 56 организации, две от които са подали документи извън срока. Докладвано е и че 6 организации имат задължения към НАП. Следва дискусия за това дали забавилите се трябва да бъдат допуснати и дали задължения към НАП са пречка.
"Аз лично бих бил склонен да предложа да включим всички, въпреки задълженията им, ако законът ни го позволява", казва по време на заседанието Манол Пейков (ПП-ДБ) и цитира минималните задължения.
Анна Александрова (ГЕРБ) обръща внимание, че "ако така приемем, по-добре да нямаме изисквания към тези сдружения с нестопанска цел. Тоест, нито за време, нито за задължения към НАП и така нататък. Защото, защо ги поставяме, след като после допускаме всички - дали с 5 лв. или с 500, или с 5000, факт е, че имат задължения".
Димитър Иванов (ГЕРБ) смята, че за някакво малко закъснение може да бъде проявена толерантност. "Но, когато става въпрос за задължения, правилата, законите в държавата важат за всички."
Думата отново взема Манол Пейков. Той припомня, че данъчните задължения не са престъпления и се санкционират със сериозни лихви. "Като човек предприемач със собствен бизнес, който неведнъж е закъснявал с всевъзможни плащания, това се случва на всеки нормален бизнес, въпросът е да не се стига до съдебни разпри или до, в крайна сметка, дългосрочно неплащане", казва той. И призовава организациите да бъдат отрязвани от участие в съвета.
"Да, искаме да покрием колкото се може повече и по-голяма част от българското общество, но правилата са за това, за да се спазват. Ние бяхме максимално толерантни", репликира Росица Кирова.
В крайна смета с 1 глас "за", и 7 "въздържал се" не е прието предложението двете закъснели организации да бъдат допуснати до Обществения съвет.
Нито един депутат не гласува "за" шестте неправителствени организации, които са със задължение към държавата, да бъдат допуснати до участие в Обществения съвет. един гласува против, а 7 се въздържат.
Манол Пейков опитва да постави отново въпроса, но Кирова му обяснява, че не може да се прави прегласуване. И освен това Общественият съвет трябвало да бъде сформиран преди месеци.
"А има обществени организации и неправителствени организации, които са изключително активни, има какво да ни кажат и какво да свършат. Те не могат да работят през това време. Така че наше право е да го решим. Мисля, че комисията се произнесе. Не е необходимо повече да дебатираме, наистина, по тази тема", слага точката Кирова. В крайна сметка в Обществения съвет влизат 48 организации.
