Ако ви чернее пред очите, нервни сте, избухвате лесно, тревожите се за щяло и нещяло, добре дошли в днешния свят. За три месеца коронавирус много от нас бяха изолирани не само от близките и приятелите си, но и далеч от природата. В началото на лятото обаче е добре да си припомним, че общуването с природата е целебно не само за тялото ни, а и за духа. Известно е благотворното влияние на зеленината и дърветата – в Япония има терапия, наречена "горски бани" (по аналогия със слънчеви бани). Напоследък обаче учените изследват и т.нар. син ум – влиянието на водата върху здравето ни.

"Близостта до водни пространства – било то море, езеро, река, басейн, или дори само

успокояващият звук на фонтана или капчука

носят безспорни ползи за психичното и емоционалното здраве на човека", казва пред "Куорц" Уолъс Никълс, автор на книгата "Син ум". Според него традиционно хората са търсили близостта до водата не само по прагматични причини, но и защото човекът изпитва естествено привличане към сините пространства.

Много писатели, поети, художници и мореплаватели свидетелстват, че изпадат в състояние на покой и щастие, когато са в близост до водата. "Всеки път като ме прихванат лудите дотам, че само железният морал ме възпира да тръгна по улицата да свалям шапките на хората, си давам сметка, че час по-скоро трябва да се добера до морето", казва разказвачът на Херман Мелвил в "Моби Дик". Днес ползите от водата за ума вече се изследват и от науката.

Неслучайно смятаме водата за еликсир и извор на живота. Водата покрива над 70% от повърхността на нашата планета, изгражда почти 70% от тялото ни,

над 70% от сърцето и мозъка ни са вода

Тази дълбока биологична връзка предизвиква мигновена реакция в мозъка ни, когато сме в близост до водно пространство, казва Никълс. Дори само гледката и звукът на водата могат да породят порой от неврохимикали, които усилват чувството ни за щастие, повишават притока на кръв към мозъка и сърцето и успокояват ума ни. Именно този спектър от ефекти занимава учените напоследък.

Ползите от водата не са просто последната мода в психоанализата и всевъзможните школи за релакс. Правителства, местни власти, архитекти намират приложение на тези изследвания в градската среда като средство за облагородяване на общността. През 2016 г. например ЕС инициира програмата "Синьо здраве 2020", която изследва влиянието на водните пространства върху тялото и ума с цел използването им в големите градове. Много европейски градове са на река или по крайбрежието, но често водните площи са маргинализирани в градската среда. Сега идеята е тяхното подобаващо място да бъде възстановено, а където това не е възможно – да се разработят виртуални продукти, които да заместят близостта с водата.

Никълс твърди, че синият ум – спокойният, щастлив, уравновесен човек, е

противоположност на "червения ум",

състояние на повишена тревожност и стрес, причинено от урбанизацията и технологиите. Според изследване на Американската асоциация по психология върху стреса и психологиите от 2017 г. почти 50% от възрастните и 90% от по-младите постоянно са пред екрана, проверявайки електронната си поща и социалните си мрежи. Това, твърди асоциацията, главоломно е увеличило нивата на стреса у съвременния човек.

Водата обаче – независимо дали е море, река, езеро, водопад, фонтан или дори душът в банята, лекува тези заболявания на съвременността. Водата ангажира всичките ни сетива и това всеобхватно физическо потапяне в реалността отмива депресията и тревожността и ни кара да се чувстваме по-добре дори когато не можем да си представим да се откъснем от телефона и за миг.

Досегът с водата неутрализира и друг порок на съвременния свят, който Никълс нарича "сивия ум". Когато човек прекарва твърде много време затворен у дома или в офиса, залепен за екрана на компютъра, таблета, телефона, поглъщайки новини и забавления, започва да страда от липса на енергия и мотивация, неудовлетворение, недоволство.

Учените са установили, че водата лекува дори ако я гледаме само на картинка. Учени от Ексетърския университет във Великобритания изучават това влияние в експеримент, в който показват на участниците снимки на зеленина и вода. За да откроят въздействието на едното и на другото, те започват прегледа със снимки на зеленина, като постепенно добавят езера и морета. Снимките с вода се оказват предпочитани. "Повторихме това със сцени от градския живот – фонтани, площади, канали. И отново хората предпочетоха снимките с повече вода", обясняват учените. Разбира се, зелените фотографии също срещат подкрепа, но най-много се харесват тези, в които има и зеленина, и вода.

Ако не можете да стигнете до морето в тези сложни времена, недейте да страдате – дори един душ в собствената ви баня може да успокои ума и да ви зареди с творческа енергия. "Когато застанеш под душа,

отмиваш голяма част от визуалната стимулация,

получена през деня. Това въздейства и звуково – не чуваш гласове, оставяш се на звука на струята чиста вода. Погледнете на душа като на една миниваканция", съветва Никълс. Айнщайн не е бил кой знае колко вещ моряк и даже не е можел да плува, но въпреки това е гледал да прекарва колкото се може повече време на вода. Разказват, че често се губел из океана, непрекъснато търпял някакви технически несгоди и неведнъж е бил пред сблъсък с друг плавателен съд, но плаването му е помогнало много за някои от най-важните му прозрения във физиката.

Водата е важно средство за прочистване на ума и в дзен будизма. Течащата вода е "бял шум" - неслучайно интернет изобилства с клипове, които ще ви позволят часове наред да слушате как дъждът барабани по листата на дърветата, как реката шуми, как пролетно поточе разбива топящите се ледове. Погледнете на нея като на терапия. Както преди 40 години японците са погледнали на дърветата. Тогава правителството въвежда концепцията на "шинрин йоку", горска баня, като призовава населението да се възползва от горите на Япония за лечение. Обяснението на тогавашния министър на горите е простичко и много далеч от стремежа на днешния свят да запълни с бетон и последното незастроено място – общуването с природата лекува, отдалечаването от нея разболява.