Музиката е най-сложната организация на звука и най-високоорганизираната човешка дейност. По същество е комбинация от различен вид звук. А звукът е навсякъде около нас. Той присъства в живота ни постоянно през всички 365 дни и въпреки че е невидим за очите, е тук 24/7. Дори когато спим, не е възможно да го изолираме или да затворим ушите си. Затова е важно да познаваме ефектите, които оказват звукът и музиката върху нас - те ни въздействат психически и физиологично, по биохимичен и емоционален начин. Затова през последното десетилетие музиката все по-често се възприема не просто като удоволствие, а като мощно терапевтично средство. Езиково-говорният терапевт Олга Георгиева( https://logosaya.com/) разказва в този материал за специализираните терапевтични програми за деца с аутизъм и за общото въздействие на музиката върху тялото и ума ни.

Трансформацията на мълчаливото дете

Децата с аутизъм или с увреждания, за които говоренето е труднопреодолимо препятствие, често имат по-малко проблеми в общуването, когато първо се свързваме чрез музиката и посредством песента, а после с подходяща звукова стимулация това умение успешно се прехвърля в реч.

Музиката, създадена с цел лечение, превежда едва вокализиращо дете на следващото стъпало в развитието му. След обработката на множество слухови умения първо започва припяването, след него - осъзнаването и „хващането“ на най-ударените части на думите, сричките. Така започват да се подреждат все по-дълги последователности, в резултат на което малките стават способни да правят дълги думи, фрази и изречения. Постепенно за околните детската реч започва да се чува по-разбираемо и да се случи така очакваният и желан говор. Целият този процес представлява обучение на ухото първо да възприема правилно, да отговаря на слуховата информация без проблем и навреме, за да може тя да се съхрани и запамети. Когато в практиката ми едно дете започне да слуша и припява, вече съм спокойна за пътя, който му предстои.

Малко теория

Музиката и речта съществуват не навън, а в мозъка ни. Мозъците ни са тези, които проумяват звука, музиката, слуховата информация и от нея създават траен модел. Затова за речта и за слушането на музика се изисква опитност и извличането на информацията от звука е индивидуално. Прекрасен пример е, когато малко знаем чужд език и при слушането му ни се причуват модели на думи, които нямат общо с действителните. Затова е важно да се вземат под внимание най-фините разлики на звука, които са от полутон, каквато е разликата между белите и черните клавиши на пианото.

От умението да различаваме тези фини разлики зависи способността ни да слушаме, да разбираме и изпълняваме инструкции и да се научим да говорим. Човек обикновено чува целия спектър, доловим за човешкото ухо, но за да може мозъкът му да се справи със слушането, се изискват усилие и много време в реално общуване, чрез които да бъде изложен на специфичните речеви честоти и децибелите, необходими за разбиране на речта. Те са групирани в специфичен диапазон на цялостния честотен спектър, който чуваме, известен като „речеви банан“.

В развитието си бебетата и малките деца усвояват повечето звуци от разговорната реч по същия подреден начин, по който те са разположени йерархично на графиката - от ниски към средни и до по-високи честотни диапазони на говорните звукове. Дете, което има умения да обръща внимание на тази специфична част от звуковия спектър, ще му бъде по-лесно да имитира, да разбира и учи говорим език в сравнение с дете, което не може да преработва добре слухово тази част от спектъра, свързана с речта.

Всички знаем, че е едно да кажем „Здравей!“ на най-добрия ни приятел и „Здравей!“ просто от куртоазия. Всички го правим с тон, различен на първия. Тази интонация е разпознаваема за опитно ухо. Но нека сега да си представим едно дете с предизвикателства в слушането, което не може да разграничи тези фини промени на тоновете и интонацията. Това го обрича на социални проблеми, защото трудно ще разбира по тона на съучениците му дали искат да го излъжат, или му се присмиват.

"А, това не съм аз!"

Когато слушаме чрез ушите си, възприемаме звука само по въздушен път. Знаете как не харесвате гласа си на аудиозапис или казвате: „А, това не съм аз!“. Това е така, защото, когато говорим, възприемаме гласа си и по костен път. Той е в пъти по-бърз и влияе на цялото ни тяло, а слушането е пространствено, защото се е задействала вестибуларната ни система, която осигурява триизмерния усет за нашето тяло. Ако човек не възприема по този начин звука - както например се случва при децата с аутизъм, не е възможно да изгради добра идея и схема за собственото си тяло. Изпитва затруднения да командва правилно движенията си, компрометира се усетът за гравитация, усещането колко силно да стисна, да сдъвча, да докосна другия също се променя.

Речевият спектър на езиците

Всеки език има уникален и различен речеви спектър. Например за руски е много широк, докато за английски език е доста по-стеснен и това е причината много от съвременните деца да го възприемат по-лесно. Разбираемо е защо той лесно им се отдава при прекомерно излагане на слушане от мобилно устройство, но за сметка на пълноценно общуване на родния си език. Затова призивът ни към младите родители е да не оставят децата с устройствата, защото те заместват необходимото време за развитие на слушането, нужно за общуване и научаване на родната реч и език.

Терапевтичното слушане

Баща на методите за терапевтично слушане е д-р Алфред Томатис. Голямото откритие, което той прави през 40-те години на миналия век, е терапевтичното слушане и принципите на слуховата обработка. Чуването е пасивен процес, докато слушането е способността на нашия мозък да интерпретира правилно това, което ушите чуват. Тъй като звуковата вълна вибрира и задвижва вътрешното ухо, звукът е важен инструмент, който стимулира вестибуларно-телесния усет и е проводник и интегратор на цялата нервна система.

В тази организация роля има и блуждаещият нерв. По този начин вътрешното ухо се свързва с ларинкса, който, след като е приел правилно от ухото сигналите, може да продуцира правилно речевите звукове и детето да проговори. По-надолу идва ред на сърцето, белите дробове, стомаха, черния дроб, пикочния мехур, бъбреците и тънките и дебелите черва. Доказано е чрез множество изследвания, че стимулацията от слуховите вибрации, подавана по костен път чрез ухото към блуждаещия нерв (Вагус) влияят върху регулирането и контрола на всички основни органи на тялото.

Стимулирането на този нерв е от полза за сваляне на стреса, регулиране на тревожните разстройства и може да повлияе дишането и някои хронични състояния. Едно любопитно изследване на асоциацията на фелдшерите в Обединеното кралство получава медицински "Оскар" за ползите от звука на Програмата за Слушане TLP® за задържане на тазови резервоари при деца с проблеми в развитието, интелектуални и генетични нарушения като Даун синдром.

За да се извлече цялата тази сила от звука, ухото трябва да се преобучи да слуша по-добре. За това се изисква повече от любов към музиката и свръхмодерна техника. Необходима е специфично променена музика, която филтрира и заглушава определени диапазони от звуковия честотен спектър. Такава музика се ползва в метода Tomatis ® и подобренията, направени след него като например в Програмите за слушане от семейството на The Listening Program®. Докато слушате чрез специфични слушалки, неочакваните звуци и организация на музиката събуждат мозъка и го принуждават да слуша и обработва информацията по-ефективно.

Всяка част, всеки етап от слуховите програми са модифицирани за различни цели. Например за саморегулация, за осъзнаване на тялото, за подобряване на слухова обработка, следване на прости и сложни инструкции, за последователности и продуциране на реч, за учене на чужд език, а също и за когнитивни и екзекутивни (организационни) умения.

Шумът - съвременният бич

Звуците в обкръжението ни са приятни и неприятни и затова се разделят на тон и шум. Шумът е нежеланият звук, често силен и неприятен за нас - съвременен бич, създаден от човека. Той замърсява средата около нас по същия начин както и боклука. Внезапните и силни шумове се регистрират в мозъка като опасност, което създава или подсилва реакцията ни на стрес. Всички ние живеем в шумна околна среда и като резултат ставаме жертва на нарастваща раздразнителност, влошено настроение, високо кръвно налягане, главоболие, напрежение, свръхактивен живот, лошо храносмилане и стомашни проблеми, умора, сърдечносъдови заболявания, намален имунитет, неврологични нарушения, нарушен сън и по-лошо качество на работа. Любопитен факт е,  че шумът на шосетата и магистралите могат да допринесат за яростта на пътя.

Човек с балансирана нервна система може да се адаптира и до известна степен да преодолее дисонанса, но хората с по-различна чувствителност се чувстват раздразнени от съвпадението, бързо се привличат към нехармоничните ритми и това може да подсили вътрешния им хаос.

Музика за здраве

Музиката ни забавлява, променя настроенията ни, успокоява душите ни, прави ни по-умни и дори ни лекува. Тя е важен начин да се успокоим, когато сме претоварени, и да се събудим, когато прекалено дълго сме били пасивни. Установено е, че когато пеем, зениците ни се разширяват и нивата на ендорфините се повишават.

Докато слушаме музика, сърдечният ни ритъм реагира на звуковите елементи и промени като честота, темпо и сила на звука. Той се ускорява и забавя, за да съответства или да се увлече от ритъма на звука. Музиката, която възпроизвежда спокойния и отпуснат сърдечен ритъм е от 1 удар в секунда (60 удара в минута). Музиката, създадена или модифицирана в това темпо, е най-успокояваща и лечебна, защото спомага за забавяне на сърдечния ритъм.

Този принцип е следван при разработката на музиката, която прилагаме в терапевтичната практика. Тя неслучайно е наречена Sound Health Music (музика за здраве). Музиката, която противоречи на този основен ритъм, ще ускори сърдечния ритъм и може да ни развълнува и дори да предизвика възбуда. Затова с цел подобряване на функции като памет, внимание, мислене, учене използваме специализираните записи „музика за здраве“ с модифицирано темпо. За релакс и антистрес то е 30-60 удара в минута, за концентрация, учене, мислене - от  50-60 удара в минута, за вдъхновение -  60-90 удара в минута, а за мотивиране темпото скача на 120-140. Когато сме стресирани, успокояващата музика несъзнателно ни помага да дишаме по-бавно и да вдишваме по-дълбоко. Това забавя и стабилизира и мозъчните ни вълни. Музиката също влияе върху кръвното налягане, кръвообращението, температурата ни.

Да слушаме мъдро

Всяка музика, която ни движи, буквално и преносно, има емоционално терапевтичен заряд. В музикални канали и като цяло в интернет се разпространява всякакъв тип „лечебен“ звук. В 90% от случаите обаче това е чист тон, който е генериран механично и не е естествен. В природата такъв прост синусоиден звук се среща много рядко. Звукът на музикалните инструменти, човешкият глас са съставни звуци с индивидуална окраска, обертонове, които ги отличават и създават различно усещане от слушането на монотонен тон. Той напряга нервната система, мозъкът ни работи на много по-високи обороти с цел да си допълни липсващото в звука, а ефектът за тялото е основан на самовнушение или т.нар. плацебо ефект.

Доказателствата за терапевтичните сили на интернет бийтовете са оскъдни и не са убедителни. Нито една птича песен в природата не е чист синусоиден тон. Птичите тонове са изключително богати на звукови окраски, диапазон и звукови характеристики. Затова природните звуци и птичите песни са най-естествените релаксиращи звуци за мозъка и телата ни.

Звукът, свален от интернет, е компресиран и загубил ценните си качества с над 80%. Можем да го сравним с папка, от която сме извадили 80% от информацията. За да разберем такава частична информация, ще ни е необходимо изключително усилие и именно това се случва с мозъка ни при излагане на чист синусоиден звук. Обикновено такъв тип звук се използва само в медицинската апаратура или за слухов тест.

Когато сме свръхстимулирани, имаме нужда не от слушане на чисти тонове, защото ще ни натоварят, а от богата, заобикаляща ни като пространство музика, която ще отпусне тялото ни и ще ни помогне да се заземим и успокоим. Но също така, когато се чувстваме мудни, без настроение, се нуждаем и от музика и ритъм, които да раздвижат тялото ни.

Рок, Бах или Моцарт?

Знаете ли, че още новородени бебетата имат чувство за ритъм? Те са в състояние да разпознаят ясен ритъм още 48 часа след раждането. Мозъкът възприема ритмичната музика като покана за движение.

Класическата рок музика може да ни развълнува, когато сме в подходящото настроение, но хард рокът може да създаде напрежение, дисонанс, стрес, ако не сме на тази вълна. Често ритъмът на тази музика се противопоставя на естествения ритъм на сърцето и противоречи на тези пулсации. Джон Даймънд, поведенчески кинезиолог, е установил, че стандартните ритми на някои хард рок и хеви метъл парчета действат дори на мускулната ни сила. И докато човек с балансирана нервна система ще се върне към спокойно изходно ниво, то друг може да остане в прекалено възбудено състояние. Затова той препоръчва за лечебни цели класическата барокова музика и класическия рок, които се синхронизират спрямо сърдечната ни честота.

Грегорианското песнопение, което използва ритмите на естественото дишане, създава усещане за спокойствие, пространство, усет за земно притегляне, действа като антидот на стреса. Учените установяват същото и за някои типове барокови произведения (напр. Бах), защото основната пулсация в този тип музика е около 60 удара в минута. Тя се синхронизира много добре с дишането и сърдечната честота. Именно това темпо и предсказуем ритъм лесно се интегрират с вътрешната реч и мисъл.

В класическата музика на Моцарт или Хайдн има приемственост, невероятно стройна хармония, яснота и ред на звука, но с по-големи промени в ритъма, тона и цвета. Това е добра музика за психична организация. Когато ангажираме твърде много ума си пък, романтичната музика и джазът помагат да се измести прекомерното натоварване от лявото към дясното полукълбо (по-творческото).

След като знаете всичко това, може да промените избора си при слушане на музика за специфични цели и да изберете подхранваща музика за мозъка си. Необходими са около 20 минути и мозъкът започва да се пренастройва.

---------

ВИЗИТКА: Олга Георгиева е основател на център "Логос", гр. София. Специализирала е сензорна и слухова преработка, ранно детско развитие, обучителни затруднения. Обучител в екипа на Advanced Brain Technologies в областта на слуховата преработка. Консултант за България за методите The Listening Program®,  Tomatis ®,  Interactive Metronome ®, DIR/Floortime ® . Има клиничен опит и интереси в областта на сензорна преработка, невропсихология,  дислексия, хиперактивен синдром, аутизъм, както и в проблемите на комуникативното и езиково развитие.