Медия без
политическа реклама

Какво ни показва пулсът

Скоростта на нормализация и вариациите са два важни показателя за сърдечния ритъм

06 Февр. 2024
Pixabay
В интернет има много системи за калкулиране на максималната сърдечна честота при бегачите.

Седнали ли сте удобно? Ако да, обърнете едната си ръка с дланта нагоре и сложете два пръста върху китката. Трябва да усетите пулс. Пребройте ударите за 60 секунди - ето това е вашата сърдечна честота. Ако предположим, че сте в покой, а не по средата на физическо усилие или стрес, вероятно пулсът ви ще е между 60 и 100 удара в минута. Но какво значи, ако е близо до една от двете граници, или ако въобще е извън тях? По тези въпроси наскоро публикува материал британският "Гардиън".

Връзката между сърдечния ритъм и здравето е известна от хилядолетия. Херофил Александрийски (325-255 пр.Хр.), известен като бащата на анатомията, изобретил воден часовник за отмерване на пулса. По същото време в Китай лекарите използвали силата и честотата на пулса да диагностицират заболявания. Два века по-късно хирургът Гален от Пергамон, наблюдавайки гладиаторите, стига до извода: "Упражненията, стига да се правят с мярка, правят пулса силен, бърз и учестен. Но тежките упражнения, които надхвърлят възможностите на човек, го правят малък, слаб, бърз и изключително учестен". Оттогава до днес пулсът остава един от задължителните показатели за здравето ни.

"Здравословните граници на сърдечния ритъм варират според възрастта, пола, физическата форма и цялостното здраве", казва д-р Дейвид Кълпепър, семеен лекар в САЩ. Спортистите и въобще хората във върхова физическа форма могат да имат сърдечен ритъм под 60 удара в минута, когато са в покой. Бебетата и децата пък често надхвърлят 100 удара в минута, като с порастването сърдечният ритъм намалява.

Ако пулсът ви е под 60 удара в минута, то не бързайте да се поздравите с отличната си форма. Брадикардията - по-бавен сърдечен ритъм от обичайното - може да се дължи на проблеми със сърцето,

 

неактивна щитовидна жлеза

 

или други медицински проблеми, казва Кълпепър. Освен това, някои лекарства - особено тези за високо кръвно и някои сърдечни заболявания, също могат да забавят пулса като страничен ефект.

Начинът на живот също въздейства на сърдечния ритъм, обикновено като го повишава. Стимулантите, както може да се очаква, могат да доведат до драматични промени. "Кофеинът усилва ефекта на адреналина върху сърцето, затова и големите количества чай, кафе и енергийни напитки могат да учестят пулса. Този ефект обаче с времето намалява, тъй като тялото привиква с дозите", казва д-р Илайджа Бер, кардиолог в "Мейо клиник", Лондон. Никотинът в цигарите също временно ускорява пулса, а при дълга употреба води до хронични проблеми със сърцето и кръвоносната система. Алкохолът пък може и да ускори, и да забави пулса, според количеството и особеностите на всеки организъм. При всички случаи обаче дългогодишната или прекомерна употреба на спиртни напитки също влияе на общото сърдечно здраве и състоянието на сърдечния мускул.

Всеки знае и че емоционалната превъзбуда, стресът, тревожносттта водят до скок в сърдечния ритъм, а хроничният стрес може да доведе до по-трайни аномалии. Ако не сте притеснени от нещо, учестеното биене на сърцето е повод за тревога. Ако изведнъж получите сърцебиене, без да имате причина, то е добре да се установи на какво може да се дължи това. Въпросът е спешен, ако сърцето ви така препуска, че започва да ви се вие свят и ви причернява, казва д-р Бер.

Какво се случва, когато спортуваме? Пулсът ни се учестява, тъй като сърцето изпомпва повече кръв към мускулите и белите дробове. Редица изследвания показват, че

 

кардио упражненията и йогата

 

могат с времето да забавят сърдечния ритъм при покой. Смята се, че за сърцето са полезни и силовите упражнения, макар че по този въпрос науката все още е в ранен стадий на проучване. Дори по-леки системи като тай чи могат да са от полза.

Извън тези обичайни амплитуди, спортуването подобрява способността на сърцето да си връща нормалния ритъм, защото цялостно повишава ефективността на кръвообращението. Колко бързо сърцето си връща нормалния ритъм е добър показател за цялостното здраве на сърцето - колкото по-бързо се възстановява обичайният пулс, толкова по-добре.

Напоследък медицината се вълнува и от още един показател - вариациите на сърдечния ритъм. Той по принцип е усреднена стойност - ако преброите 60 удара в минута, те няма да са по един удар на секунда, всяка секунда. За вариациите е известно поне от 19-и век, но проследяването им стана възможно едва напоследък със смарт часовниците и фитнес тракерите. Вариациите се дължат на две съревноваващи се части от автономната ни нервна система - симпатикова, която контролира реакциите ни "бий се или бягай", и парасимпатикова, която управлява състоянията на покой ("почини и смели"). Симпатиковата нервна система пришпорва сърцето ни да бърза, докато парасимпатиковата му казва да се успокои. Тези колебания в сърдечния ритъм представляват нещо като

 

стенографски запис

 

на цялостното състояние на нервната система и способността й за адаптация.

Ако сме здрави и се справяме добре с различни източници на стрес - физически и психически, вариациите на сърдечния ритъм бързо ще се нормализират след физическо натоварване. Ако обаче стресът ни е дошъл в повече, на следващата нощ или сутрин пулсът ни все още ще е ускорен и вариациите ще са потиснати. Това може да е сигнал да отложим по-натоварена фитнес сесия или пък по-тежък планински преход, докато си върнем по-добрата форма.

Именно възможността за фина настройка на интензитета и времето на фитнеса е една причина да са толкова популярни устройства като фитнес гривната Whoop и пръстена Oura - те мерят и сърдечната честота, и вариациите в ритъма. Тази информация обаче не е полезна само за фитнеса. Благодарение на такива наблюдения човек може да засече негативното влияние на някои стрес фактори, например прекаляването с алкохол. Според изследвания например хидратацията има положителен ефект върху сърдечния ритъм и вариациите му, докато лошият сън - очаквано, влияе негативно. Когато сме наясно с тези въздействия, можем и по-лесно да ги контролираме.

Трябва обаче да се отбележи, че множеството умни часовници, гривни, пръстени и пр. често пристрастяват човека към вторачването в пулса. Може да сте го усетили по себе си през пандемията с пулсоксиметрите. Затова лекарите казват, че следенето на сърдечния ритъм е полезно, но не е необходимо. Всеки може и сам да прецени кога да се натовари физически и кога да си даде почивка. Важно е сънят ни да е качествен, храната - пълноценна, стресът - в допустими и управляеми граници. Когато спортуваме, трябва да знаем възможностите си. Важно е да поддържаме добри взаимоотношения, да ограничим алкохола, да спрем да пушим - според едно ново изследване никога не е късно за това, защото в която и възраст да откажем цигарите, пак ще намалим риска от рак.

Ключови думи:

здравословен живот

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?