Програма от физически упражнения може да удължи преживяемостта при пациенти с някои видове рак, но такива програми са все още голяма рядкост. Ползата от упражненията е установена при пациенти с рак на дебелото черво и на гърдата, съобщава "Ню Йорк Таймс". 

Физическите упражнения могат да подобрят преживяемостта на онкологичните пациенти, да намалят риска от повторна поява на заболяването и да повишат качеството им на живот. Това показват редица изследвания, включително голямо проучване при пациенти с рак на дебелото черво, чиито резултати бяха публикувани през 2025 г.

В проучването пациентите, участвали в програма за физическа активност с подкрепата на треньор в продължение на три години, имали по-малка вероятност от рецидив на рака и по-добро качество на живот в сравнение с контролната група. Осем години след началото на изследването 90% от участниците в тренировъчната програма били живи при 83% в контролната група.

Резултатите са особено важни, защото показват, че физическата активност може да има значение не само за общото здраве и възстановяването след лечение, но и за дългосрочния изход от онкологичното заболяване.

По-ранни наблюдателни изследвания също установяват връзка между физическата активност и по-добрата преживяемост при пациенти с рак, особено при рак на гърдата. Тези проучвания обаче не могат сами по себе си да докажат причинно-следствена връзка.

Упражненията не бива да се прилагат самостоятелно, а само под наблюдението на специалисти, защото всеки пациент има нужда от различна програма.  Онкологичното заболяване и лечението могат да бъдат съпроводени от умора, болка, намалена издръжливост и затруднения с концентрацията. Затова физическата активност трябва да бъде съобразена със състоянието и възможностите на конкретния човек.

Според специалистите съществена роля има не само самото движение, но и подкрепата, която помага на пациентите да започнат и да продължат да тренират. Структурираните програми могат да включват индивидуална оценка, упражнения под наблюдение и насоки за физическа активност между отделните занимания.

В САЩ препоръките към пациентите с рак на дебелото черво вече включват поне 150 минути умерена до интензивна физическа активност седмично. На практика обаче много хора се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да постигнат и поддържат това ниво.

Прилагането на подобни програми все още е ограничено, а достъпът до тях често зависи от финансовите възможности на пациентите и наличието на специализирани центрове. Именно затова изследователите настояват упражненията да бъдат разглеждани като част от терапевтичните грижи, а не само като допълнителна препоръка за здравословен начин на живот.