Инсулинова резистентност, заболявания на щитовидната жлеза и нарушения в кортизоловия ритъм са сред най-честите ендокринни причини за покачване на теглото. Напълняването невинаги е резултат единствено от неправилно хранене или липса на физическа активност. В редица случаи зад покачването на килограмите или трудното отслабване стоят нарушения в ендокринната система. Това обясни ендокринологът доц. Цветелина Тотомирова в предаването "Минути за здраве" по БНР.
По думите ѝ ендокринната система участва пряко в регулацията на метаболизма и затова нарушенията в нейната функция често се отразяват върху телесното тегло. "Ендокринната система е ангажирана с метаболизма на организма и затова много често нейни нарушения водят до промяна в този метаболизъм и съответно рефлектират върху трупането на телесно тегло“, посочи доц. Тотомирова.
Инсулиновата резистентност е сред най-честите причини
Според специалиста едно от най-разпространените състояния през последните години е инсулиновата резистентност. "Организмът произвежда повишени количества инсулин, които успяват да поддържат кръвната захар, но оказват влияние върху метаболизма на мазнините и стимулират складирането на излишната енергия като мастни запаси", обясни тя.
Сред честите причини за покачване на теглото са и заболяванията на щитовидната жлеза, особено когато е налице намалена функция. "Когато имаме тенденция към понижена функция на щитовидната жлеза, метаболизмът се забавя и това може да доведе до повишаване на телесното тегло", каза още доц. Тотомирова. Нарушенията в отделянето на кортизол също могат да предизвикат сериозни метаболитни промени и да затруднят контрола върху килограмите.
Кога е време за консултация с ендокринолог?
Специалистът съветва хората да потърсят помощ, когато въпреки усилията си не успяват да намалят теглото си за разумен период от време. "Когато не можем сами да се справим с проблема за сравнително кратък период от време, е желателно да потърсим съвет от специалист", подчерта тя.
Изследванията се назначават индивидуално според конкретния случай и симптомите на пациента. Най-често се проследяват функцията на щитовидната жлеза, нивата на инсулин, кръвната захар, кортизолът, както и показатели като липиден профил, пикочна киселина и чернодробни ензими.
Грелинът е сред основните хормони на глада
Регулацията на апетита е сложен процес, в който участват множество хормони. Един от най-важните е грелинът, известен като „хормона на глада“. "Повишените нива на грелин ни карат да се чувстваме гладни и предизвикват желание за хранене", обясни доц. Тотомирова. Хормонът се произвежда основно в стомаха и играе ключова роля в контрола на хранителното поведение.
Медикаментите за отслабване са част от лечението
Според ендокринолога затлъстяването вече се разглежда като заболяване, а не само като естетичен проблем. "Самото затлъстяване не е само козметичен дефект. То крие множество здравни рискове и затова приемаме затлъстяването като заболяване", заяви тя. Доц. Тотомирова смята, че когато хранителният режим и физическата активност не са достатъчни, медикаментозното лечение има своето място. "Употребата на медикаменти не е нещо лошо. Това е реално лечение на реално заболяване" подчерта специалистът. Тя уточни, че съвременните лекарства трябва да бъдат назначавани и проследявани от лекар, а не да се приемат самоволно.
Диетите не трябва да стигат до крайности
По отношение на популярните режими за отслабване доц. Тотомирова предупреждава, че прекалено строгите и едностранчиви диети могат да бъдат опасни. "Правилният хранителен режим не е опасен. Опасно е, когато започнем да се храним едностранно и ограничено за дълъг период от време", каза тя. Затова по-тежките хранителни режими е добре да бъдат провеждани под медицински контрол. Поддържането на нормално тегло е дългосрочен процес, който изисква постоянство. "Не трябва да сваляме килограми само за лятото, а след това да ги връщаме. Многократното бързо качване и сваляне на тегло е по-опасно за организма", предупреди доц. Тотомирова. Според нея най-сигурният подход остава балансираното хранене, редовната физическа активност и постоянният контрол върху телесното тегло.
