Медия без
политическа реклама

Джордж Гершуин е най-богатият композитор в света

Произведенията на американеца звучат постоянно в зали, театри, опери, по телевизията и радиото

14 Яну. 2022
interlude.hk

На 7 януари, преди 98 години, Джордж Гершуин завършва своята първа световноизвестна творба - "Рапсодия в синьо". Това и много други произведения на американския композитор продължават да звучат постоянно на концертните подиуми, в оперните и оперетни театри, в кинозалите, по радиото и телевизията. А Гершуин си остава най-известният американски композитор.

Яков Гершовиц е роден на 26 септември 1898 г. в Ню Йорк. Произходът му е руско-еврейски. Дядо му Яков Гершовиц е от Одеса и 25 години служи като механик в руската императорска армия. Синът му Моше, резач на кожи за дамски обувки, среща и се влюбва в рускинята Роза Брускина - дъщеря на кожухар от Вилнюс. Роза и семейството ѝ обаче заминават за Ню Йорк заради нарастващите антисемитски настроения в Русия. Малко по-късно и Моше, изправен пред задължителна военна служба и вече събрал пари за път, се мести в Ню Йорк и сменя името си на Морис. Там се жени за Роза (21 юли 1895 г.) и сменя и фамилията си на Гершуин. 

Като деца Джордж и по-големият му брат Айра често участват като статисти в представления на кварталните еврейски театри. Но когато е на 10 бъдещият композитор присъства на рецитала на цигулка на приятеля си Макси Розенцвайг и е завладян от музиката. Някъде по това време родителите му вече са купили пиано за Айра и Джордж също започва да свири на него. Двамата тръгват на уроци, а също и сестра им Франсис и третият брат - Артър, които също стават композитори, макар и не толкова известни.

През 1913 г. Джордж Гершуин е представен на Чарлз Хамбицър, пианист в Бетовеновия симфоничен оркестър, който до смъртта си през 1918 г. остава негов ментор. Той не само го обучава на техниката на свирене, но и го запознава го европейската класическа музика и го насърчава да посещава оркестрови концерти.

По времето, когато започва при Хамбицър,

 

Гершуин напуска училище и започва работа

 

като song plugger (музикант, който представя на купувачите чрез кратки засвирвания различни произведения) в прочутата по онова време Tin Pan Alley (район с музикални магазини). Изкарва по $15 седмично в издателската къща Jerome H. Remick and Company, базирана в Детройт, но с клон и в Ню Йорк.

Първата му публикувана песен е When You Want 'Em, You Can't Get 'Em, You've Got 'Em, You Don't Want' Em през 1916 г. От нея 17-годишният Джордж печели 50 цента. 

Малко след това започва работа едновременно за Aeolian Company и Standard Music Rolls. За тях композира десетки песни, подписани както със собственото му име, така и с псевдоними. А през 1917 г. неговият нов рагтайм Rialto Ripples жъне първия добър търговски успех.

Две години по-късно Гершуин записва и дебютния си национален хит - песента Swanee (текст - Ървинг Сизар). За негов късмет бродуейската звезда Ал Джонсън го чува да я изпълнява на едно парти и я изпява в едно свое шоу. 

През 1919 г. Гершуин написва своя пръв мюзикъл „В осем и половина часа“, който има посредствен успех. Обаче последвалият „Ла, ла Люсил“ (1920) му донася истинска слава.

Известният пианист и диригент Пол Уайтмън предлага на Гершуин да напише оркестрово произведение за неговите концерти. И само за три седмици - на 7 януари 1924 г., се ражда най-популярната творба на композитора - „Рапсодия в синьо“ (за пиано и оркестър), смесваща гениално джаз и класическа музика. Тя е изпълнена на 12 февруари под диригентството на Уайтмън и с автора на пианото. Успехът е невероятен, а произведението на Гершуин се смята за класика в американския джаз.

През същата 1924 г. Джордж и Айра си сътрудничат в написването на великолепния мюзикъл Lady Be Good, както и на няколко популярни песни. 1925-а е белязана от друго от значителните произведения на Гершуин - "Концерт за пиано и оркестър във фа".

В този период Джордж отива в Париж и кандидатства да учи композиция при известната Надя Буланже, която му отказва, страхувайки се, че строгото класическо обучение ще развали повлияния му от джаза стил. Отказват му и други композитори, като Морис Равел например. В писмото си с отказа Равел му пише:

 

"Защо да ставаш второразреден Равел,

 

като вече си първокласен Гершуин?".

При престоя си във френската столица той композира прочутата си симфония-поема "Един американец в Париж", за която Равел се изказва изключително ласкаво. Творбата получава смесени отзиви при първото си изпълнение в "Карнеги хол" на 13 декември 1928 г., но бързо става част от стандартния репертоар в САЩ и Европа.

Наред с тези световноизвестни произведения Гершуин пише, много често заедно с брат си Айра, още и още мюзикъли, песни, клавирни пиеси. Навлиза и във филмовата музика, която го прави още по-популярен. През 1931 г. неговият мюзикъл Of Thee I Sing става първата музикална комедия, спечелила наградата "Пулицър". 

Гершуин прекарва една творческа лятна ваканция през 1934 г. на остров Фоли в Южна Каролина, по покана от автора на романа "Порги" Едвин ДюБос Хейуърд. Там се вдъхновява и написва "Порги и Бес" - първата американска национална опера, смятана също за класика. В началото обаче произведението стъписва критиката, която не може да прецени дали това не е просто един по-амбициозен мюзикъл за Бродуей. В резултат "Порги и Бес" претърпява търговски провал.

След тази несполука Гершуин се мести в Холивуд. През 1936 г. приема поръчка да напише музиката за филма Shall We Dance, с участието на Фред Астер и Джинджър Роджърс. Резултатът е едночасово съчетание на балет и джаз по изцяло нов начин, което отнема на композитора няколко месеца. 

В началото на 1937 г. обаче Гершуин започва да се оплаква от силно главоболие и халюцинации. На 11 февруари, при изпълнение на своя "Концерт за пиано във фа" със Симфоничния оркестър на Сан Франсиско получава проблеми с координацията и греши неколкократно. След още няколко седмици започва все по-често да разсипва яденето при хранене. Считайки, че той има някакви психични  проблеми, Айра и съпругата му Лионор го настаняват в празната къща на текстописеца Ийп Харбърг под грижите на неговия камериер. 

В нощта на 9 юли Гершуин припада, докато работи по партитурата за филма "Голдуинските безумия". В болницата лекарите откриват огромен тумор в мозъка му и на 11 юли сутринта го отстраняват с операция, но вечерта композиторът умира на 38-годишна възраст.

Джордж Гершуин не се е женил. Той

 

има 10-годишна връзка с композиторката Кей Суифт,

 

която заради него се развежда със съпруга си - банкера милиардер Джеймс Варбург, но така и не сключват брак. Мюзикълът Oh, Kay (1926 г.) е кръстен именно на голямата любов на Гершуин. След неговата смърт Суифт каталогизира произведенията му, транскрибира няколко негови записа и сътрудничи на брат му Айра в няколко проекта.

Джордж Гершуин оставя в наследство множество произведения. Освен "Рапсодия в синьо" той написва още 14 оркестрови пиеси. Автор е на 31 мюзикъла, на едноактната опера "Три прелюдии", на музиката за пет игрални филма и над 500 песни.

Той получава посмъртно награда "Пулицър" през 1998 г. в чест на 100-годишнината от рождението му "за изключителен и траен принос към американската музика". Американският конгрес присъжда на Джордж и Айра (1896-1983) златен медал, а през 2006 г. Джордж Гершуин е въведен в Музикалната зала на славата в Лонг Айлънд. Бродуейският театър "Гершуин" пък е кръстен на двамата братя.

Големият композитор не оставя завещание и цялото му имущество минава под контрола на майка му. Приживе той е инвестирал много от спечелените средства в предмети на изкуството, а средствата са били значителни - само от "Суони" навремето са продадени над 2 млн. записа. След смъртта му се трупат и значителни суми от авторски права (за ЕС те изтекоха през 2007 г., а за САЩ - на 1 януари 2020 г.).

През 2005 г. вестник "Гардиън" пресметна въз основа на приблизителните доходи през десетилетията, че Джордж Гершуин е най-богатият композитор на всички времена с многомилионно наследство. Челната тройка допълват Йохан Щраус и Джузепе Верди.

Ключови думи:

Джордж Гершуин, музика

Още по темата