БОЙНО КРЪЩЕНЕ
В една от предпоследните битки за България депутатът Цунчо Ганев постигна огромен личен успех и направи нещо, което през цялото си детство и юношество само сънувал: скочи на бой срещу друг мъж, па макар и малко интелектуалец като него самия - партийния номад Божанков. Това се случи по време на предпоследната битка за България в светлината на Конвергентния доклад. (Всяка битка за Родината е предпоследна!)
"Не ме гледайте, че съм хубавец и нося очила. Бия се като мъж!" - гали си мускула Цунчо и сам се целува на едно място със запотени очила.
***
По случай бойното кръщене Цунчо организира малка, но щедра почерпка в Клуба на народния представител, където съпартийците му го тупаха по рамото и дупето, хвалейки го за смелостта и споделяйки радостта от триумфа на дълго жадуваното сефте. Знаете какво нещо е тържеството на освобождаващото се тяло - това засенчва всички дребни неприятности като някакъв си Конвергентен доклад,
"А тоя прословут доклад в края на краищата не е нищо особено, ама нали трябва да симулираме ангажимент и по тоя въпрос" - сподели Цунчо, но помоли да не го цитираме.
Цунчо не скри, че последните две години ежедневно се е борил със страховата си бариера, за да се преодолее, да вдигне ръка и да скочи на бой. Минал през какви ли не практики и обучения, тръгнал даже за ЧВК "Вагнер" и почти стигнал, но се върнал. Не защото се уплашил за единствения си живот, а защото трезво преценил, че България има нужда от него жив. Пък и впоследствие се оказа, че Пригожин е предател, тъй че по-добре далеч от такива.
"Като юноша не можех да скачам на бой, имах бариера. Авантюрата с "Вагнер" също не се осъществи. Чувствах се непълноценен. Бях се примирил, търсех други начини да се докажа като мъж. Но Костадин и колегите ми дадоха кураж. Повярваха в мен, за да си повярвам и аз. Не ми се подиграваха, а ме подкрепяха да не се отказвам. Биеха ми шамари и балтии, за да се разяря и да се събуди звярът в мен, да изреве българският лъв, който се крие в гърдите ми. Но лъвът в мен кротуваше, аз само се хвърлях в прегръдките им разплакан. Но те въпреки всичко ме подкрепяха, ваксинираха ме, целуваха ме там, където боли, за да ми мине... Направиха всичко, без тях нямаше да съм това, което съм сега" - сподели още по-конфиденциално Цунчо, а ние обещахме на никого да не казваме.
До късно вечерта той се къпеше в чувството на приятна отмала след сефтето, бършеше си очилата и черпеше наред.
