Какво пишат вестниците? Каквото им дават. Най-горд е "24 часа", който крещи от 1-а стр: "Ексклузивно за "24 часа" и други водещи европейски медии - обръщение към гражданите на ЕС" (от френския президент Еманюел Макрон). Читателят може да си помисли, че Макрон е написал статия специално за "24 часа" и още няколко вестника в Европа. Истината е по-семпла - Макрон пуснал на президентския сайт обръщението си на всички европейски езици и на когото са се обадили, първи е копирал готовата публикация - та в това се състои ексклузивитетът.
"Труд" няма такава международна фантазия и се концентрира върху дажби от България. Взема си назаем прозрение от Александър Йорданов, когото представя само като "бивш посланик в Македония", но не и като бивш председател на Народното събрание и посланик в Полша. В рубриката "Умник" четем следната мисъл: "Румен Радев бърка политиката с байганьовщина, но е типичен съвременен българин". Сякаш го казва автентичен Алеков герой, който обсъжда себе си пред огледалото.
В изданията на Дон Шиши всичко си върви по каналния ред. Каквото пуснат по канализацията от Бояна, това излиза в София. Целта е да се брани честта на "нашия издател", както се именува Пеевски в групата "Корпуленшън Таймс", където не ламтят за авторска слава и редят анонимни статии. С други думи: клише до клише като дялани камъни, които всеки ден си намират място на страниците. Важното е да се громят всички, които Дон Шиши счита за достатъчно значителни врагове.
В левичарския печат като "Дума" и "Земя" грижите също са прости („забота у нас такая, забота наша простая“) - покрай гостуващия руски премиер Дмитрий Медведев водещата тема сама си идва на първите страници. Дават я братушките. Но "Дума" добавя: и ний сме дали нещо на света, като пуска на цяла страница статия под заглавие "Как дадохме на света зеленчукопроизводството". Това станало за 200-300 години, а по-рано другите народи са пасли трева.
