Американската скиорка Линдзи Вон направи първото си публично изявление след ужасяващото падане, което претърпя по време на алпийското спускане от олимпийските игри в Милано Кортина 2026. В самото начало на състезанието в неделя 41-годишната състезателка загуби равновесие и беше изхвърлена от неравност по трасето в Кортина д`Ампецо.
Медицински екипи ѝ оказаха първа помощ още на пистата, а четвърт час по-късно тя беше откарана с хеликоптер в болница в Тревизо. Впоследствие стана ясно, че Вон има фрактура в подбедрицата на левия крак - същия, на който седмица по-рано получи разкъсване на предна кръстна връзка в коляното.
"Олимпийската ми мечта не завърши така, както си представях. Не беше краят на книга с истории или приказка, а просто животът. Осмелих се да мечтая и работих толкова усилено, за да го постигна. Защото в ски спускането разликата между стратегическа линия и катастрофална контузия може да бъде само 5 инча. Бях 5 инча по-навътре от оптималната си линия си, когато дясната ми ръка се закачи от вътрешната страна на вратата, изкриви ме и доведе до падането ми. Предната ми кръстна връзка и предишни контузии нямаха нищо общо с това падане", написа Линдзи в профила си в "Инстаграм" късно снощи.
Олимпийската шампионка от Ванкувър 2010 разкри, че състоянието на костта ѝ не е никак добро и тепърва ще изисква хирургически манипулации. Но въпреки това тя изрази позитивната си нагласа и призова феновете си никога да не се отказват от собствените мечти:
"За съжаление, получих сложна фрактура на пищяла, която в момента е стабилна, но ще изисква няколко операции, за да се оправи напълно. Въпреки че вчерашният ден не завърши по начина, по който се надявах, и въпреки силната физическа болка, която причини, не съжалявам. Да стоя на стартовата врата вчера беше невероятно чувство, което никога няма да забравя. Мисълта, че стоя там и имам шанс да спечеля, беше само по себе си победа. Знаех също, че състезанието е риск. Винаги е било и винаги ще бъде невероятно опасен спорт.
И подобно на ски състезанията, ние поемаме рискове в живота. Мечтаем. Обичаме. Скачаме. И понякога падаме. Понякога сърцата ни са разбити. Понякога не постигаме мечтите, които знаем, че бихме могли да имаме. Но това е и красотата на живота; можем да опитаме.
Опитах. Мечтаех. Скочих.
Надявам се, че ако вземете някаква поука от моето приключение, тя ще е, че всички вие имате куража да дерзаете силно. Животът е твърде кратък, за да не поемаме рискове. Защото единственият провал в живота е да не се опитваш.
Вярвам във вас, точно както вие вярвахте в мен."
