Медия без
политическа реклама

Вместо към промяна управлението лети от калинка към калинка

За пореден път лъсва плачевният кадрови потенциал в политиката

Илияна Димитрова
Младата надежда Стою Стоев ще кове закони под зоркия поглед на вече не толкова младата надежда Калина Константинова - тоя ли дриймтийм носи промяната?!

Най-трудно забележими са очевадните неща. Тъй е и с майската политическа мараня, която уж скрива управленското бъдеще на България. Въобще не е скрито. То ще е същото както досега, понеже абсолютно същият тип хора са издигани за постове! И по абсолютно същия начин обществото бива възприемано като сбирщина от идиоти, която безропотно приема всяка безумие. Да, ама не! Време е да се каже, че независимо кой с кого и как се договаря за коалиция, обществото забелязва, че просто едни калинки заменят други. Лъсва плачевният кадрови потенциал на партиите.

Тази критики следва да се отправят най-вече към т.нар. сили на промяната. ГЕРБ също са част от актуалните кадрови безумия, но всичко за техните "човешки ресурси" отдавна е ясно - Бойко Борисов ги комплектова по магистралите.

 

Но нали при "промяната" щеше да е различно?

 

Нали за нови ценности бе борбата? А ако хората не стават, ако нямат зад гърба си професионална биография и уважение, ако ще бъдат просто пионки, има ли смисъл кой с кого какво коалиционно споразумение подписва? Не, разбира се.

На голямата сцена дебютира 30-годишният Стою Стоев от ПП. Избран бе за председател на комисията по правни въпроси, която е ключова не само защото ще кове правосъдната реформа и останалите закони, ами бе и пробният камък (заедно с шефското място в парламента) за сътрудничеството между ГЕРБ и ПП-ДБ. Трябва съвсем да си паднал от небето, за да не забележиш, че Стоев не става за поста. Тоест, той е като паднал от небето, подигравка е да оглави точно тази комисия.

 

Нищо освен дежурни шаблони,

 

при това объркано поднесени, не демонстрира той при прощъпалника си по БНТ. Не знае каква точно форма на сътрудничество ще прокарва в сложния парламент, както и в какво конкретно би се изразявала правосъдната реформа. Въобще не е проблемът във възрастта му, както тръгнаха да го критикуват мнозина. Проблемът е, че в рамките на тази възраст нищо съществено в професионален план не е постигнал - системно положение, при което не лидерството в професията изстрелва съответния човек в политиката (за да допринесе с опит, знания...), а обратно - "става човек" в политиката, като преди това е бил никой.

 

А трамплинът са послушанието, уставната партийност, покорството,

 

благодарение на което си удобен да катериш йерархията. Удобен, удобен... в един момент пишеш законите за същата тая общност, в която би следвало да си се доказал най-напред. Така резонно възниква въпросът: нямаха ли ПП по-подходящ човек за водещ законотворец? Ами... явно нямат. 

Все пак някой и похвали Стоев. "Нямам съмнения, че ще се справи отлично с новата си отговорна задача", написа Лена Бориславова в социалните мрежи. Което пък срамежливо отваря скверния въпрос в коя точно професионална сфера Бориславова е лидер, чувал ли бе някой за нея преди да влезе в политиката - че да й има вяра обществото; а и да е подплатено самочувствието й при раздаването на оценки? Но цялата тази тема е неприятна за "промяната", наистина, понеже събужда още кощунствени въпроси - например

 

в коя професионална област се е доказала Калина Константинова

 

Ами Деница Симеонова, известна с лафа "Просто Киро" и нищо друго? Няма смисъл да се изрежда повече.

Накратко за Стоев: изглежда, че е сложен, за да бъде кукла на конци. Впрочем, същата кукла като Мария Габриел. Общоизвестно е кой е титанът зад нея. Конците са видими. Борисов даже не крие, че е леко раздразнен, задето другите не схващат ситуацията: "Абе, ясно е, че с мен не искате.

 

Ама гледайте каква хубава измишльотина сътворих

 

с Габриел, а вие пак се дърпате! Оценете го, хора!" 

Но (без)действията на ПП-ДБ не могат да бъдат подминавани и по казуса с Габриел. Така и не стана ясно кога точно тя се превърна в "доказан експерт", притежаващ "европейски капацитет", даващ "отговори на важните въпроси". ПП-ДБ наговори тия неща за нея, сякаш формацията не знае, че Габриел никога не е била нещо повече от прилежен евродекламатор на комсомола на ГЕРБ (структуриран навремето от Цветан Цветанов). В коя точно професионална общност се е доказала, щяхме ли да сме чували за нея, ако просто не бе напориста партийна активистка? "Силите на промяната" даже се направиха на глухи, че Габриел се е хвалила с докторат, който никога не е защитавала. Търкулна Борисов Габриел, а ПП-ДБ стана похлупак - такава е цялата работа.

Ако на някой му се струва, че всичко това е пресилено по отношение на "промяната", нека каже какво му говорят имената на Радослав Рибарски, Милен Матеев, Андрей Цеков, Ирена Димитрова, Александър Йоловски... Абсолютно съм сигурен - нищо извън техния партиен и роднински кръг. Обаче бяха проектоминистри в т.нар. кабинет "Денков". И понеже като по-голяма партия ПП са по-мераклии за постове (почти всички от номинациите тия дни са техни), следва да се уточни, че

 

по-старият брат ДБ се прави, че не вижда кадровите безумия

 

Докъде ще доведе всичко това е реторичен въпрос.

Но никой не бива да мисли, че кадровото безсилие е характерно само за партиите или само за посочените по-горе. Достатъчно е да отбележим Катамарана, порещ енергетиката, за да стане ясно.

Все пак, като че ли има и прогрес. Преди калинките бяха спускани на обществото бавно, методично, без много шум. А сега, поради екстремността на ситуацията - внезапно, шумно, с етикета на експертността и промяната. Голяма, ама мно-о-го голяма промяна! 

Още по темата