Всяка беда е съпътствана от поне малко добро. Така стана и при сагата с Vera Su. Ако корабът не бе заседнал край Камен бряг, България нямаше да знае в какво трагично състояние е морското й спасяване. А трябва да го знае, за да не се повтаря сегашният фарс.

Дебело трябва да се подчертае, че изваждането на един товарен кораб от крайбрежни скали е много тежка задача. Но точно затова са нужни адекватни усилия и координация от ред институции, като техническите действия са

съчетани с високи професионални качества

Не само спасяващите структури, но и политиците и разследващите органи трябва да бъдат на ниво. Нищо такова не стана, случи се обратното – (без)действията заприличаха на фейлетон. При това примесен с огромна доза популизъм и измиване на ръце. Следва да се подчертае също, че ако на място бяха допуснати технически грешки, популизмът и измиването на ръце бяха характерни нагоре по властовата верига.

Неадекватни решения и откровено невнятни изказвания така разнообразиха иначе сериозната ситуация, че е трудно да се прецени фарсът повече трагичен или комичен е. Ето я хронологията:

Плаващият под панамски флаг кораб засяда на 20 септември. От „Морска администрация“ изтича информация към медиите, че „2 часа Vera Su e пътувал право към скалите, без да променя курса си“.

Това е груба комуникационна грешка –

вярно е, че Vera Su се е движил точно така, но е невярно, че два часа е имало проблем. Курсът на тръгналия от Украйна кораб е бил правилен, бедата е, че не е променен на юг през последните 10-15 минути. Именно тогава съдът излиза от разрешената за плаване зона. Службата по трафика търси кораба, отговор няма, а за краткото време е нямало как да бъде спрян. Поради комуникационната грешка до днес много българи считат, че съдът просто е бил проспан на екраните за наблюдение. Най-парадоксално е, че същото счита и служебният министър на транспорта Христо Алексиев. „Защо не пратиха катер да ги спре?“, подмята той по-късно пред журналисти. Нормално, Алексиев е железопътен кадър.

За 23-24 септември е планирано разтоварване. То трябва да предшества изтеглянето. Товарът е карбамид, вид азотен тор. Към този момент акцията е отговорност на турския корабособственик (даден му е около месец за реакция). Техниката аха да тръгне от Варна и... операцията е отменена. Оказва се, че спасителният план на корабособственика не е одобрен от българските институции. „Предлага се разтоварване поне на половината товар в морето. Товарът не е опасен, но не е най-доброто решение в защитената зона Яйлата да има такава концентрация на азотни торове“, заявява на пресконференция шефът на „Морска администрация“ кап. Живко Петров.

Междувременно гражданският сектор се люлее по-силно от морето. Снимки с дрон показват струя до носовата част на кораба, което означава изтичане на вещества. Доброволец водолаз се спуска, удостоверява разлива. Гневни са и риболовните фирми, защото голямо замърсяване би било пагубно за бизнеса им. Прогнозите за времето вещаят влошаване.

Всички яростно настояват държавата

да не чака собственика, а спешно да спасява кораба. На този фон, след като по-рано не е регистрирало нередности, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) най-после отчита завишени стойности във водата.

Държавата се заема на 26 септември. И от тук настъпва същински епос. На 27 септември, след като МОСВ вече е информирало за замърсяване, транспортното министерство съобщава, че.... такова няма. Но големият екшън идва с планираното за през нощта претоварване. „Освобождаването на кораба Vera Su е технически обезпечено“, възвестява на старта транспортното министерство.

„Техническата обезпеченост“, оказва се, е за чудо и приказ. Още при тръгването се чупи машина. Тъй като карбамидът е на прах, машината е трябвало да го пакетира на борда, преди да бъде пренесен на баржа. Самата баржа засяда за кратко край скалите. На място единствената същинска претоварна техника се оказва кран, пратен да пренася пакетите. Но как да ги пренася, след  като пакетиращата машина е счупена? Така кранът почва да гребе направо. И настава потресаващата картина, видяна от цяла България –

загребва кранът, люлее се, ръси в морето,

люлее се, пак ръси... Това е същото море, заради което планът на турската фирма не е бил одобрен. Същото ръсене, което не трябваше да се допуска.

Постфактум се появяват мнения на морски специалисти, при това – не едно, че този опит за разтоварване е имал основание. Просто операцията е стартирана (а тя коства страшно много ресурси) и въпреки перипетиите с техниката, следва да се опита – щетата от разсипания карбамид е по-малка, отколкото ако нищо не се прави и морска буря разцепи кораба (ще потънат 3300 тона). Тъй или иначе, на място е преценено да се действа. В хода на операцията обаче МОСВ нарежда спирането й - одобрявало е единствено метода с пакетирането. По обед на другия ден е направен опит съдът да се изтегли. Тежък, той не помръдва. Къса се въже.

На 28 септември вече е ясно, че

глави ще падат за цялата работа

На място край скалите идва министър Алексиев - обяснява, че нормативната уредба по спасяването е пълен батак след дългогодишно бездействие. Техниката била зле (но нали точно неговото министерство бе съобщило, че е налична!? ), а и конкретни грешки допуснала „Морска администрация“.  Агенцията е подопечна на транспортното министерство, но пък шефът й Живко Петров е назначен от ГЕРБ. Алексиев е патетичен, истински възмутен от разсипания карбамид. Даже говори за саботаж. Идеята е кристална – да се внуши, че

виновни са другите, предишните, противодържавни елементи върлуват!

Алексиев няколко пъти опитва да покаже пред камерите решителност. И най-вече, че „лично поема нещата“. Всичко това са типични пиарски похвати за действия в криза, които и Бойко Борисов използваше в заповедите към министрите („Отиваш на място и лично...“). Алексиев обаче не просто си няма представа от море, ами и чисто човешки като натюрел е далеч от образа на твърдата ръка (нормално, не всеки е подходящ). Първата проява на „личната намеса“ е направо изумителна. „Използвах личните си контакти за намиране на компания по спасяване... Мобилизирана е международната фирма, която е участвала в спасяването на руската подводница „Курск““, казва жепеецът министър. Моля?

„Курск“? Потъналата „Курск“!?

Да се смееш ли, да плачеш ли.

Малко по-късно Живко Петров е уволнен. А той хич не се старае да убеди, че не заслужава. „Аз не знаех, че ще изтече тор“, казва той на брифинг. Не знаел?! Това умопомрачително с енигматичността си откровение ще остане в историята.

През целия този наситен със събития период има един лъв, който пори с рев първо виртуалната, а после и реалната джунгла – Асен Личев. Още в момента на злополучното претоварване екоминистърът се възмущава на фейсбук профила си от

„магарета, калинки, парашутисти, послушковци и невежи“

(има предвид изпълнителите на акцията). И ако е прав в гнева си от гледна точка на екологията, то няколко дни по-късно си позволява недопустима морална постъпка: публикува снимка на Живко Петров с Бойко Борисов от обществено събитие; на кадъра двамата са приятелски усмихнати – елементарно, но пък винаги ефективно публично внушение („Ето ги бе, авери са, Петров е гербаджия, к’во очаквате...“). Успоредно премиерът Стефан Янев също коментира, че България не разполага с регламенти по спасяване, а конкретната вина е в  „Морска администрация“.

Така служебните министри изцяло прехвърлят отговорността -

надолу по веригата и към ГЕРБ. Вината на ГЕРБ за нормативния батак е ясна, но конкретно на Живко Петров до днес - не напълно. Поне морските среди не са убедени в нея. Законите са отговорност на политиците. Но при политическите уволнения тия подробности са без значение.

На 30 септември Личев излива гнева си и на пресконференция. Всичките проблеми са тъй енергично и напоително обговорени, че журналистите не разбират какво точно им се обяснява. Личев хем чертае апокалипсиси, ако лично не бе спрял ръсещия в морето кран... Хем казва, че големият екологичен риск е преодолян, макар корабът да си стои с товара и морето може да го разбие. Тънкият момент в цялата работа е, че карбамидът се класифицира като неопасен товар. Той може да нанесе огромни вреди при много високи концентрации, но е нереално да се случи при морско вълнение. Опасно е корабното гориво. А то според Личев и другите отговорни фактори  вече е източено – „съгласно предписаните правила“. Тези нюанси, освен „предписаните правила“, целенасочено се смотолевят.

С чупки и стойки голямата цел е да се покаже,

че МОСВ е предотвратило огромна трагедия. Впрочем, до днес нито министерството, нито Европейската агенция за морска безопасност отчита замърсяване отвъд разрешеното – констатира се единствено повишение спрямо предишните дни (при разлива най-напред от кораба и после след вършеенето на крана).

На десетия ден от сагата е напълно внушено на публиката, че нещата са под контрол след енергичната намеса на министрите. Обаче морето не ще да чуе – на 2 октомври Vera Su почва да се пълни с вода. Напълно е възможно да потъне. Следват две чудесии. Алексиев казва на брифинг, че първостепенна грижа са екипажът и екологията; кораба – кучета го яли: "Дали ще потъне или не, не е най-важното. Той е на 33 години“. А колегата му Личев почва да върти плочата „Карбамидът не е опасен за околната среда“. Ако довчера ситуацията е налагала да се обяснява какви некадърници са „Морска администрация“, вече - че няма проблем корабът да потъне. Така

чутовна демагогия прикрива

неуспехите на място.

За щастие пробойните по корпуса са запушени. Пък и Vera Su няма накъде да потъва повече, защото край брега е плитко. Обаче следва нов резил. Транспортното министерство тъкмо е обяснило, че всичко на борда е наред, екипажът съдейства... И изведнъж моряци се свързват с медиите, за да съобщят, че им се дължат заплати, заплашвани са да мируват. После официално е потвърдено, че на борда нищо не е наред.

Такава бе ситуацията досега. Сряда следобед бе евакуиран екипажа. Тепърва ще се изяснява съдбата на самия съд.

Накратко – след като хората и институциите не си свършиха работата, в момента се разчита на молитвите – да не разбие морето кораба и да позволи то нова акция. А отговорите на големите въпроси – за техниката, кадровата подготвеност, нормативната база, реакцията на морските и правните власти при подобни ситуации, едва ли ще бъдат дискутирани някога. Кризата с Vera Su се дължи наистина на десетилетна политическа незаинтересованост към морското спасяване. Но и сегашните демагогия и измиване на ръце са още от същото.

----

МНЕНИЕ

---

„Най-вероятната причина за засядането е заспиване, умора, коментира пред „Сега“ Димитър Димитров, президент на Европейската асоциация на конфедерацията на морските капитани. Инциденти вследствие на изтощение се случвали често по море. "Един кораб е чужда територия. Съгласно морското право трябва да се извършат определени процесуални действия, за да може държавата да предприеме каквото и да било“ – така кап. Димитров обясни намесата на България на 6-ия ден. Той разясни и защо капитанът или корабособственикът все още не са поискали спасяване, нито пък пускат екипажа да слезе – при спасяване съответната държава предявява претенции към спасеното имущество; на самия борд следва да има хора, защото иначе съдът ще се счете за изоставен, което би довело до нови сериозни щети за собственика.