"Предизвикателствата и наследените проблеми пред това служебно правителство са ужасно много. Мога да кажа категорично, че то се справя".  Оценката е на президента Румен Радев - "бащата" на временния кабинет. 

Служебният кабинет като цяло се представя много добре, спор няма. Разбива "порочния модел" на предното управление, разрови нагласените обществени поръчки,  счупи "черните каси" БРР, "Автомагистрали" и т.н. Вътрешният министър разтури пазара на гласове и дори върховният прокурор Гешев вече не изглежда толкова недосегаем. Резултати има - видими и радващи.

Да риеш авгиевите обори след ГЕРБ  е трудоемка, но и много ефектна кауза  - разкривайки безобразията на предното управление, служебните министри са в ролята на свети Георги Победоносец, който пронизва с копието си змея. В тази епична схватка те са воините на президента, пратени на поход срещу злото. Това несъмнено носи политически дивиденти на държавния глава в навечерието на изборите, които може да му донесат нов мандат. 

А "войнството" на Румен Радев все по-дръзко надскача обичайните за служебен кабинет цели и задачи  - прави бюджети, вдига пенсии, бори бедността.

Хубаво е, че финансовият министър Асен Василев има ясен поглед

как да се актуализира завещаният от ГЕРБ бюджет 2021

Чудесно е, че вижда 2 млрд. лева допълнителни приходи и вече ги е наместил за разходване в следващите месеци. Но това е работа за редовен финансов министър, който ще има ясен политически "гръб" в Народното събрание. Бюджетното прекрояване може да изглежда съвсем различно от сметките на служебния кабинет, ако при гласуването на актуализацията в Народното събрание надделеят демагогията и левите сили. Мая Манолова например вече "раздаде" още несъбраните 2 милиарда лева -  за пенсии и за помощи за деца. Не остави нищо за планираното от Асен Василев подпомагане на граждани, фирми и заети на "първа линия" при задаващата се нова ковид вълна. 

Пенсионната система и бездруго е пробита,

а реформата, започната в края на миналия век, успешно бе изпортена от няколко правителства, които не следваха първоначалния план. Политиците и експертите са толкова далече от съгласие как пенсиите да растат честно и справедливо, колкото е Земята от Слънцето. Ако съберете 10 коментатори по темата на една кръгла маса, вероятно ще получите 10 различни мнения. Но ето че служебното правителство с хоризонт от няколко месеца, несъмнено насърчено от патрона си, се захвана да въздава справедливост. Просто не е негова работа - подобни решения трябва да се вземат от редовно правителство с пълноценен мандат и с ясно политическо бащинство -  партиите, които са го излъчили, така че да се знае точно кой носи отговорност в следващите години (за успеха или за провала).

Така или иначе, темата е на масата, днес всички говорят (и се надцакват) за вдигането на пенсиите, но Румен Радев се извисява над всички като човека, надъхал временното правителството да работи по въпроса. И сетете се за кого ще си мислят милионите български пенсионери (и не само те) наесен, когато трябва да гласуват за държавен глава.

Да, осъвременяване е нужно, но без прибързани и демагогски решения, струващи милиарди. Мая Манолова и Корнелия Нинова имат едни концепции за борба с  бедността, партиите вдясно - съвсем други. Чия визия прокарва служебният кабинет? И защо си мисли, че ще получи подкрепата на мнозинството в парламента? Или не го мисли, но е важно да се знае, че президентското правителство мисли за бедните?

Ами ако заради непремерени и недообмислени ходове сега след година-две-три се окаже, че трябва да се вдигат данъци и/или осигуровки? Пенсиите са прекалено сериозна тема, че с нея да се занимава кратковременно служебно правителство.

Подобен случай е Националният

план за възстановяване и стабилност,

който дълго бе претакан от кабинета "Борисов" и така и не замина за Брюксел. Сега голямото бързане на служебния кабинет изглежда похвално, но откъде иде самочувствието на временните министри, че точно те знаят за какво трябва да се харчат средствата през идните години, че предлагат правилните проекти и точните инвестиции? До ден днешен политици и експерти спорят каква да е съдбата на енергийните предприятия - мини и тецове, в Маришкия басейн. Това е само един пример, а има и други важни и дискусионни въпроси. Но идва младият и чаровен служебен министър по еврофондовете Атанас Пеканов, прави серия брейнсторминги и редактираният план отлита за Брюксел за одобрение. Там обаче са леко озадачени, че документът се внася от служебен кабинет. "Eвpoпeйcĸитe инcтитyции пpиeмaт дoбpe пpoмeнитe в Haциoнaлния плaн зa възcтaнoвявaнe, нaпpaвeни oт cлyжeбнoтo пpaвитeлcтвo. Te oбaчe иcĸaт гapaнция, чe плaнът щe се изпълнява oт cлeдвaщoтo peдoвнo пpaвитeлcтвo", призна чистосърдечно вицепремиepът. А какви гаранции може да има,  след като не е ясно кои партии ще застанат зад бъдещето редовно правителство (ще го има ли въобще), за какви политики и приоритети ще се споразумеят и за какви – не.  

"В плaнa oбeщaвaмe нeщa, ĸoитo щe ce cлyчaт в cлeдвaщитe 5-6 гoдини,  вкл. и мнoгo зaĸoнoви пpoмeни“, обясни наскоро министър Пеканов. Как се дават такива обещания, при това за мандат и половина напред, като не се знае какво парламентарно мнозинство ще се формира и дали ще подкрепи въпросните законови промени?!

Но това, изглежда, не е важно за президента и дрийм тима му. Важното е хората да виждат, че в подредения от него МС кипи неуморен труд, вземат се важни решения. 

Да громиш врага и чуждите грешки обаче е по-лесната част от работата в политиката. Трудното идва, когато трябва да защитаваш и обясняваш собствените си решения. Служебните министри охотно разказват за гафовете на предшествениците си и всеки ден повтарят колко е важно властта да е прозрачна и открита. Но ентусиазмът и транспарентността им чезнат, когато се налага да коментират свои ходове. Министър Комитова например така и не обясни защо се раздели със заместника си Тодор Анастасов. Подопечната й пътна агенция загадъчно мълчи какво се случва с обществената поръчка за тунела под Шипка, а според някои медии тя е арена на ожесточени задкулисни битки, взели главата на назначения от самата Комитова за шеф на АПИ Апостол Минчев. Служебната министърка уволни двама от управата на АПИ, а дни по-късно върна единия от тях  начело на агенция. Смущаващо е... А никой нищо не обяснява.

Президентът Радев безмилостно громи предното управление и задкулисието. Но не отговори на въпроса защо постът на служебен транспортен министър бе поверен на човек, свързан с ДПС ( Георги Тодоров бе зам.-министър на транспорта в кабинета "Орешарски" от квотата на тази партия). Има и други странни кадрови решения във и на служебното правителство. Тъкмо те подхранват слухове, че президентът разчита ДПС да го подкрепи за нов мандат. 

На фона на възторга, че ерата на Борисов, Пеевски, порциите на Доган и фирмените обръчи е приключена, анализатори песимисти предупреждават, че

смяна на модела не означава "Стани да седна",

че е нещо много повече и много по-различно от смяна на имената от табелите по етажите на властта. Предупреждават също, че популизмът е опасен за здравето - на нацията и на държавата. Стахановските усилия на служебното правителство някак напомнят за лозунга, който ГЕРБ развя на отминалите избори:  "Работа, работа, работа". Кипи труд, та пушек се вдига. Медиите не смогват да следват и отразяват успехите на министрите, напора за реформи и разкритията за далаверите на предното управление. Реформите обаче са възможни само със солидна парламентарна подкрепа, а разкритията имат стойност само ако се превърнат в дела (съдебни) и в присъди. Да, все отнякъде трябва да се започне, така е. Но по-паметливите не са забравили, че атмосферата в България през 2009 г. беше досущ като днешната - на хората им беше писнало от ненаситната тройна коалиция, общественият гняв измете НДСВ, БСП и ДПС и даде цялата власт на "спасителя" Бойко Борисов и ГЕРБ...