Председателят на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ Нанси Пелоси обяви, че започва разследване за импийчмънт срещу президента на САЩ Доналд Тръмп. Решението е резултат от внезапната промяна в позицията на Демократическата партия през последната седмица на фона на новите обвинения, че президентът е притискал Украйна, за да увеличи шансовете си за преизбиране на поста. Мнозина от демократите, които доскоро бяха "против" процедура за отстраняване от власт на президента, като сред тях бе и самата Пелоси, промениха мнението си и вече подкрепят разследване.

До голяма степен решението изглеждаше неизбежно след ноември 2018 г., когато демократите установиха контрол върху долната камара, или след май 2017 г., когато Тръмп уволни директора на ФБР Джеймс Коми. Дори след ноември 2016 г., когато Тръмп бе избран за президент на САЩ и ужасените демократи започнаха да кроят планове как да го спрат. Въпросът през това време винаги е бил кога ще се събере критична маса в средите на демократите, която да е убедена, че трябва да се действа.

Но ако пътят към импийчмънта бе предвидим, то пътят от тук нататък не е. Историята сочи, че когато започнат разследвания срещу президент, те почти винаги поемат в неочаквана посока.

При обявяването на решението във вторник Пелоси обвини Тръмп, че многократно е нарушил закона и че погазва и конституцията. "Действията на президентството на Тръмп разкриват непочтени примери за погазване на клетвата му и предателство към националната ни сигурност, към честността на изборите", каза тя. "Ето защо днес аз обявявам, че Камарата на представителите преминава към официално разследване за импийчмънт. Президентът трябва да носи отговорност.

Никой не е над закона"

Риторичният заряд в тези думи е силен, но фактите - не чак толкова. Пелоси взе решението след месеци, в които самата тя спъваше започването на процедурата по отстраняване от власт въпреки нарастващия брой демократи, обявяващи се за официално разследване. През последните няколко дни обаче все повече конгресмени се присъединяваха към тях, включително и група новоизбрани умерени демократи, за които Пелоси имаше притеснения, че ще я застрашат политически, ако задейства процедурата. Например уважаваният политик, конгресменът Джон Люис.

Макар Пелоси да говори за "официално разследване за импийчмънт", тя не огласи подробности какво на практика ще включва процедурата. Тя поясни, че насочва председателите на няколко комисии в камарата да работят заедно "под шапката на разследване за импийчмънт". Това създава възможност работата в камарата да си продължи както досега, защото няколко комисии вече водят свои разследвания. Просто председателката на камарата може да е решила вече да нарича това "разследване за импийчмънт".

"Ако трябва да се придържаме към клетвата си да подкрепяме и браним конституцията на САЩ от всички врагове - външни и вътрешни, трябва да направим това", каза Пелоси пред главния редактор на "Атлантик" Джефри Голдбърг на Атлантическия фестивал във Вашингтон.

"Но трябва да разполагаме с факти"

Многообразието от опции при разследванията за импийчмънт стана очевидно още при първия опит за отстраняване на президент от власт. Камарата започва обсъждане за импийчмънт на Андрю Джонсън в началото на 1867 г. Първоначалните обвинения срещу него включват множество неоснователни слухове, включително и обвинения, че е участвал в заговор за убийството на Ейбрахам Линкълн. С напредването на разследването се доказва, че повечето от слуховете са напълно неоснователни. Но останалите са в основата на отстраняването.

Действието, което в крайна сметка води до гласуване за отстраняването на Джонсън от власт, е решението му да уволни министъра на отбраната Едуин Стантън, което все още не е факт, когато започва процедурата по импийчмънт. Но след като разследването вече е в ход, то започва да живее свой живот и в крайна сметка президентът е отстранен от власт при вот в долната камара. Впоследствие, благодарение само на един глас при гласуването в Сената, е обявен за невинен.

Ричард Никсън не е отстранен от власт, защото подава оставка, преди Камарата да се намеси, осъзнавайки, че вероятно ще бъде осъден и отстранен. Но събитията, довели до оставката му, показват същата непредвидимост. Демократи в Камарата започват да подхвърлят за импийчмънт дори преди избухването на

скандала "Уотъргейт"

След това има нова вълна призиви за импийчмънт. Но правната комисия на долната камара започва разследване едва след "клането в събота вечер". Междувременно комисията в Сената за "Уотъргейт", която първоначално не установява нарушения в действията на президента, предава множество доказателства за участието на Никсън в заговора. Едно от трите обвинения по импиймчънта срещу Никсън е за отказа му да се отзове на поканите на комисията да даде показания след началото на разследването за импийчмънт.

Случаят с Бил Клинтън, втория президент на САЩ, срещу когото се води процедура по импийчмънт, е малко по-различен. Когато правната комисия в долната камара започва разследването, то е фокусирано върху аферата на президента със стажантката. Случаят с Клинтън потвърждава, че разследванията могат да започнат от една точка и да приключат в съвършено различна. Независимият прокурор Кенет Стар първоначално е назначен да разследва скандала "Уайтуотър", свързана с недвижимото имущество на семейство Клинтън. Той обвинява няколко души, но сред тях не са нито Бил, нито Хилари Клинтън. Докато води разследването си обаче, Стар поема и в множество други посоки, сред които е и връзката на Клинтън с Моника Люински. Той предава доказателствата си в Конгреса, който започва процедура по импийчмънт на президента. До отстраняване от власт така и не се стига.

За разлика от мащабното разследване на Стар специалният прокурор Робърт Мълър бе стеснил фокуса на разследването си, след като бе назначен да разследва руската намеса в изборите за президент на САЩ през 2016 г. Мълър разследва действията на руснаците, реакциите на кампанията на Тръмп и следизборните усилия на президента да потули разследването. Мълър прехвърляше свързани теми като нарушения във финансирането на кампанията например, на други прокурори.

Разследване за импийчмънт в долната камара, водено от демократите, едва ли ще се самоограничава, затова може да се очаква, че то ще разширява обхвата си и би могло

да предприеме неочаквани обрати,

както става с разследванията срещу Джонсън и Никсън. Всеки път, когато възникне нов скандал около Тръмп, въпросът е дали демократите този път ще се решат да започнат разследване. Досега никой не успяваше да ги убеди. Щом обаче разследването започне, водещата комисия може и вероятно ще присъедини към него множество други теми и проблеми - минали, настоящи и бъдещи.

Както писа Lawfare, "Нарушенията на Тръмп са като онова, което военните наричат "богата на мишени среда". Разумен конгресмен с чиста съвест би могъл да определи доста от действията на президента като основание за отстраняването му от власт".

Естествено, не всяко нарушение, което привлече вниманието на демократите, може да е основание за импийчмънт. Обявяването на официално разследване, което би могло да доведе до импийчмънт, означава, че има комисия в долната камара, която е готова да разгледа всяка улика. Това означава, че пътят на това разследване ще е сложен и непредвидим.