20 000 лв., 300 000 лв. 1 млн. лв., 48 млн. лв... Прокуратурата за нищо ги няма парите, които плаща като обезщетения за провалите си. Вероятно защото тези суми излизат от джоба на данъкоплатците, а магистратите, заради чиито действия и бездействия прокуратурата бива осъждана, не носят никаква отговорност. В последно време се наблюдава лавинообразно нарастване на обезщетенията, които се присъждат както по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ), така и по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Колкото и да сериозен този факт обаче, той е само върхът на айсберга. Защото преди да се стигне до обезщетенията, машината на правосъдието се е въртяла години наред - първо по наказателното дело, което се е провалило, а след това и в гражданския процес за вредите. Това означава, че са били ангажирани десетки разследващи полицаи, следователи, прокурори, съдии, експерти, чиито заплати идват от бюджета.

През 2017 г. прокуратурата престана да обявява данните за обезщетенията по ЗОДОВ в годишните си доклади. Нелепото обяснение бе, че не събира такава информация. Това, разбира се, е абсурдно, като се има предвид, че парите излизат от бюджета й. В последния наличен доклад на държавното обвинение, този за 2021 г., обаче информацията за ЗОДОВ изненадващо се появи. Данните са за 2021 г., както и за предходните 2 години. През 2021 г. в сила са влезли 231 осъдителни решения срещу прокуратурата по ЗОДОВ. Предишните две години има съответно 263 и 331. През 2021 г. 233-ма души са осъдили държавното обвинение, огромният процент от случаите са за незаконно обвинение. Предишните години броят им е малко по-голям - 267 и 339. Прокуратурата разкрива и сумите - малко над 2 млн. лв. за 2021 г., при 2,6 млн. лв. за 2020 г. и 3,4 млн. лв. за 2019 г. Тенденцията изглежда положителна. Но трябва да се има предвид, че понякога минават години преди жертвите на прокурорския тормоз да получат правото да заведат дело по ЗОДОВ. Така че 

тепърва ще берем плодовете на активността на държавното обвинение

от времето на Сотир Цацаров и продължението му Иван Гешев. През 2021 г. например са заведени 507 нови дела по ЗОДОВ срещу държавното обвинение (457 и 559 за предходните 2 години). Постъпили са и над 600 искания за изпълнение на влезли в сила решения.

През 2022 г. обаче в сила влязоха няколко решения, които, по всичко личи, ще обърнат тази положителна тенденция. Така например прокуратурата беше окончателно осъдена да плати 1 800 000 лв. на частна фирма заради делото "Октопод". Искът беше заведен по ЗОДОВ, но съдът го преквалифицира по ЗЗД. Така или иначе обаче осъдителното решение срещу прокуратурата е факт.

Дружеството "Голд Лизинг" ООД е с предмет на дейност даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили. През 2010 г., когато вътрешен министър е бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, полицията нахлува в офиса на фирмата и ударно изземва всички служебни компютри и десетки чували с документи. Това се случва в рамките на мегаоперацията "Октопод". След акцията дълго време прокуратурата отказва да върне на "Голд Лизинг" компютрите и документацията или най-малкото да ѝ предостави копия, за да може да продължи търговската си дейност.  И така четири години, докато накрая през 2014 г. прокуратурата тихомълком прекратява досъдебното производство. Въпреки това обаче, държавното обвинение продължава да не връща на фирмата активите, необходими за дейността и. Междувременно фирмата фалира.

М.г. беше емблематична и с осъждането на прокуратурата и МВР за 48 млн. лв. от застрахователната компания "Лев инс", пак заради акция "Октопод". Този процес обаче тепърва ще се развива по инстанциите.

Окончателно обаче е решението, според което 250 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 31 132 лв. за имуществени вреди заедно със законната лихва за 7 години дължи прокуратурата и на съдия Петър Сантиров. Той осъди държавното обвинение по ЗОДОВ заради корупционното дело, по което бе оправдан на три инстанции. Сантиров беше един от подсъдимите по шумното дело бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов, останало в архивите с репликата на тогавашния зам.-градски прокурор Роман Василев към Николай Цонев - "абсолютен престъпник", както и с думите му "Днес ще разпнем трима - един съдия от Софийски градски съд, един бивш министър и един бивш главен секретар на Министерството на финансите при предишното правителство" (акцията беше проведена по Великден).

"Дори при тази тенденция за лавинообразно увеличаване на обезщетенията, те са само върхът на айсберга от обществен ресурс от пари, време и енергия, които се губят в това

торнадо на безсмислени, често пъти поръчкови и злоумишлено водени дела",

коментира пред "Сега" адвокат Михаил Екимджиев, през чиято кантора са минали десетки дела срещу държавата не само пред националните съдилища, но и пред Европейския съд по правата на човека.

Екимджиев обяснява защо обезщетенията са само малка част от цената, която плащаме. Едно наказателно дело започва с проверка, после се образува досъдебно производство, по което са ангажирани разследващи полицаи, следователи, прокурори, съдии. Използват се експерти. По правило се разпитват десетки свидетели, много обвиняеми. После прокуратурата внася обвинителен акт в съда. "По някои от поръчковите дела, обвинителните актове са стотици, хиляди страници. Това се прави не случайно, а за да бъде сигурно, че делото няма да приключи бързо, а че години наред ще бъде използвано като бухалка за процесуална инквизиция на небелязаните", казва той.

В съда делото обичайно преминава през три инстанции, като поне в две се повтарят процесуалните действия от разследването. Често пъти в рамките на един наказателен процес има и паралелни писти, които допълнително ангажират време и ресурс - например мерките за неотклонение, които са мини процес в процеса. "Години наред ние плащаме за цялото това процесуално време", посочва Екимджиев. И допълва, че едно такова наказателно производство от проверката до окончателната оправдателна присъда обикновено отнема по 5-10 години. "Лично ние имаме рекорд 23 годишна продължителност на наказателно дело. Следва 3-инстанционно производство за получаване на обезщетението. Делото за обезщетението може да продължи 5-10 години. Отново се завърта тази безконечка от работа на съдии, прокурори, адвокати, ангажиране на свидетели и експерти. За да може отново ние данъкоплатците да платим за прокурорските безобразия", казва Екимджиев. Според него прокуратурата има чувство за безнаказаност, което й позволява, изпълнявайки политически поръчки, или разчиствайки бизнес терени, да си нарочва жертви и да ги тормози години наред.

"Представете си тези години разделени в работни дни, в месеци в заплати. Торнадо на изсмукване на публични средства, на пари, на време. Това е най-голямото престъпление на хора като Гешев и Цацаров. Изпълнявайки поръчки, те ангажират значителен ресурс на правоохранителната система в предварително обречени ялови дела, за които е ясно, че няма да стигнат до присъди. Затлачват системата с дела за собствен кеф или за да ги харесат стопаните им. През това време системата не може да работи срещу истинските престъпници. Някои от които, както виждаме, се ползват с прокурорски и полицейски чадър", продължава адвокатът. 

И припомня, че към тези обезщетения се наслагват и обезщетенията, присъждани от Съда в Страсбург, "значителна част от които са отново изработени от "доблестни" прокурори, слугински изпълняващи възложените им поръчки, независимо от закон и морал". Според него прокурорската некадърност е вече пословична и често се комбинира с изпълнението на поръчки. "Най-некадърните са склонни да правят кариера, изпълнявайки поръчки на своите формални и неформални началници", посочи той.

На въпрос дали е разумно прокурорите да носят и лична отговорност за осъжданията по ЗОДОВ и дали това няма да ги провокира да се отказват от делата, които са на кантар и няма да стигнат лесно до присъда, Екимджиев отговори, че мярката не трябва да е една или много рязка. "И практиката на ЕСПЧ и правото на ЕС допускат да се търси регресна отговорност от магистрати, но само в случаи, когато са действали злоумишлено - има извършено престъпление по служба, или са проявили груба небрежност". Според юриста може да се противодейства и с процесуални средства. "Едно от тези средства, което би могло да намали риска от произвол, е съдебното обжалване на прокурорски постановления, с които се повдигат обвинения. Ако имаме още на входа един независим надежден съдебен контрол, част от възможностите на прокуратурата да злоупотребява могат да се елиминират още на тази първа фаза", твърди Екимджиев.

Според него има и още една възможност, която не е задълбочено обсъдена в дебата за промените в НПК - след внасяне на обвинителен акт, ако съдията констатира, че не са събрани доказателства за престъпление, или са в такава степен са процедурно опорочени, че не може да се постанови присъда, той да прекратява делото. "Ще се спести безсмислено и скъпо съдебно разглеждане на делото на три инстанции и ще се редуцират евентуалните вреди", казва Екимджиев.

"Към тези конкретни процесуални стъпки трябва да се напласти и голямата тема за промяната в статуса на главния прокурор. В една пирамидална система неговите качества, манталитет и разбиране за правото и ролята на прокуратурата, са решаващи. Така че

няма да има оздравяване, докато индивид като Иван Гешев е начело

на тази институция, която е не просто безполезна, а дълбоко вредоносна. Тя нанася огромни финансови щети", казва Екимджиев. И допълва, че би се радвал да се намери организация, която да измери тези щети, изчислявайки ги във време и заплати. Според него още по-тежките травми са ценностните - хората губят доверие в институциите и държавността.

Екимджиев коментира и решението на парламентарната правна комисия да отложи обсъждането на промените в НПК, свързани с механизма за разследване на главния прокурор. "Да се иска мнението на Гешев за закона, целящ разследване на неговите престъпления, е като да се прави допитване до рецидивистите за промени в НК, отежняващи наказанията им", каза адвокатът.

Запитан дали не се предпоставя излишно, че съдиите са "честни и свестни", а само прокуратурата има проблеми, той отговори, че, разбира се, цялата система има дефектира. "Но несъмнено ядрото на проблема е правомощието на прокуратурата да може безконтролно и безнаказано да обвинява всеки във всичко и култивираната култура на злоупотреба с това правомощие. Когато завеждаш едно дело не за да накажеш престъпник, а когато ти е казано - размажи този, размажи онзи, от този, който си е избрал главния прокурор (по Николай Кокинов), очевидно генезисът на този икономически, юридически и етичен проблем, е в прокуратурата", казва Екимджиев. И продължава: "Затова трябва да се абстрахираме от страничните шумове. Девиации има в съдилища, адвокати, експерти. Но понеже не можем да решим всичко, защото е страшно много фактори съдействат на тази система да бъде толкова неефективна и икономически издъдена, трябва да фокусираме върху основния проблем. Има принцип в управлението – когато имаш голям проблем, разбий го на по-малки и започни решението от там. Най-порочната част от съдебната система е културата на управление и поведение на прокуратурата".

"Години наред плащаме заплати на армия от полицаи, следователи прокурори и съдии, за  обречени  дела, от които всички губим. Печели само шайка поръчкови прокурори и политическите им ментори. Те използват процесуалната инквизиция за рекет, разчистване на политически сметки и бизнес терени. Към маркираните загуби може да добавим пропуснатия шанс за влизане в Шенген, рисковете да останем извън Еврозоната и да не получим милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост. Само така можем да добием относително реална представа за мащабите на погрома, който ни причинява и ще ни причинява прокуратурата, ако не "озаптим" нея и главния прокурор", обобщава Екимджиев.

ДРУГО МНЕНИЕ

Прокуратурата настоява, че ЗОДОВ трябва да се преосмисли. И отговорността й да бъде ангажирана само при доказани груби нарушения на правозащитните органи, довели до незаконност на наказателната репресия. Сега в много случаи се стига до осъждане по ЗОДОВ, при положение че обвинителите са действали в изпълнение на законово регламентираните си задължения, настоява прокуратурата.

"При публично предоставяне на информация за неприключени наказателни производства трябва да се поддържа необходимият баланс между правото на обществото да получи своевременна и достоверна информация, интересите на разследването, презумпцията за невиновност и правата на лицето, срещу което се води наказателното производство", се казва във всеки годишен доклад на прокуратурата. На хартия звучи чудесно, само че обвинителите спазват това правило избирателно. В едни случаи доказателства, че и СРС-тата, се публикуват на сайта на прокуратурата, в други информация изтича контролирано в определени медии, а има и казуси, по които мъглата е пълна.

"Необходимо е повишаване на квалификацията на прокурорите в наказателното производство предвид значителния дял на осъдителните решения по ЗОДОВ на основание незаконно обвинение, като се анализират случаите, довели до тези резултати", пише още в доклада. Некадърността обаче е само едно от възможните обяснения. Другите са корупцията и политическият натиск. Все неща, които прокуратурата дори не признава, камо ли да им се противопоставя.