При по-нормална ситуация идеята да се прави голяма реформа в частните пенсионни фондове в последните дни на едно управление щеше да изглежда доста голяма лудост, но сега ходът на кабинета да задвижи огромния законопроект мина като нещо почти обичайно. Около промените цари широко експертно единомислие, поради което очакването вероятно е било те да минат като на парад през общественото обсъждане. Предизборната кампания обаче започна и даже иначе сговорчивият социален министър Борислав Гуцанов намери за какво да направи забележки.
С въвеждането на мултифондовете може да се каже, че частните пенсионни фондове влизат в пълнолетие. За пръв път ще има различни по риск инвестиции на спестяванията във втория и третия стълб (всеки фонд ще се раздели на три подфонда според риска – динамичен, балансиран и консервативен), като всеки осигурен ще може да избере по-рисково инвестиране с надежда за по-висока доходност. За пръв път се предвижда по-сериозно намаление на таксите, променят се условията за избор на пенсионен продукт и много други неща. От първите публични коментари се вижда, че макар общата посока на законопроекта да е консенсусна – мултифондовете могат да удвоят получаваното от втория стълб, то резерви има и точно около тях ще се вадят политически дивиденти в дебатите.
След 20 години чакане - страшно бързане
За мултифондовете се говори почти от оформянето на тристълбовата ни пенсионна система в началото на века, но министерството на финансите пусна едва сега законопроекта, след като месеци наред се смяташе, че той е напълно готов и необяснимо се бави. Така, ако въобще се стигне до гласуване в парламента, дебатите заплашват да бъдат основно на предизборна вълна, минирайки важните промени. Дори да приемем, че разпадащото се Народно събрание ще има легитимността и невероятната дисциплина да прокара законопроекта в следващите няколко седмици, то 1 януари 2027 г. пак изглежда твърде оптимистична дата мултифондовете да заработят. Дотогава трябва да се напишат наредби, да се променят правилници, да се създадат подфондовете и над 4 млн. осигурени да направят своя избор на ниво на риска, получавайки индивидуална консултация. За този избор срокът ще бъде даже допълнително намален - от четири на три месеца (1 септември-30 ноември).
Служебното разпределение е цар
Очевидно очакването е, че и при мултифондовете изборът ще бъде оставен в ръцете на дружествата, а те ще разпределят хората според възрастта им - хората пред пенсия в консервативен подфонд, тези до 50 г. - в динамичен, а всички останали - в балансиран. Многократно е коментирано, че новата система предполага прилично ниво на финансова грамотност и информиран избор. И по двете обаче положението е плачевно. 88,89% от новопостъпващите клиенти на универсалните фондове са служебно разпределени. От около 100 000 започнали работа през 2024 г., само около 11 000 сами са избрали в кой фонд да се осигуряват за втора пенсия. Останалите вероятно дори не подозират къде постъпват 5-те процента, отделяни от общата им осигуровка за пенсия. Дори сред тези, които са направили съзнателен избор, вероятно има хиляди, които не следят партидите си и не получават извлечения на актуалния си адрес.
С единични лекции по училищата няма да постигнем качествена разлика по този въпрос, нито пък с една единствена рубрика с въпроси и отговори на сайта на КФН. В тристранката се чуха радикални идеи от синдикатите – например служебното разпределение да бъде премахнато и изборът да бъде гарантиран. Едва ли можем изведнъж да скочим от 89% служебно разпределение към 100% осъзнат избор, но най-малкото създаването на отделна електронна платформа за осъществяване на избора и проследяване на осигуряването би следвало да е вече базово ниво на административна услуга.
И с намалението никой не харесва таксите
За последните три години – 2023, 2024 и 2025 г., спестяванията в частните пенсионни фондове са донесли над 2,8 млрд. евро (над 5,5 млрд. лв.) доходност от инвестирането на средствата. Според председателя на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова около една трета от акумулираните средства в частните фондове са от доходност. Чудесни резултати на фона на кризите и сегашните ограничения пред по-рисковите инвестиции, но не намаляват болката от тръна в петата на всеки осигурен - събираните такси и удръжки. Това е и неизменният фокус на всяка атака срещу втория стълб.
Промените в КСО адресират този проблем с плавно намаление на таксите в следващите 10 г., след което те трябва да паднат почти наполовина. Това обаче беше критикувано като крайно плаха стъпка в тристранката, като и тук не липсваха радикални идеи – например да се премахне удръжката върху всяка вноска. Срещу тази такса дружествата не предоставят никаква услуга – събирането се администрира от НАП, посочи на заседанието президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Такива предложения има и в рамките на общественото обсъждане. МФ ги отхвърля с аргументи, че дружествата имат редица ангажименти по гарантиране на брутните постъпления от осигуровки, резервите и др., както и с това, че при по-ниски такси ще има опасност за стабилността на малките фондове. За близо три години (2023 - септември 2025) обаче приходите от такси за всички видове фондове надхвърлят 791 млн. лв. (над 404 млн. евро). Тези приходи трябва да се аргументират доста по-задълбочено от това, което в момента се предлага като обяснение.
Две пенсии ще са по-малко от една?
Това е един от най-упоритите негативи, лепнати на втория стълб. Проблемът е в т.нар. коефициент на редукция, с който се намалява пенсията от НОИ за хората, осигурявани в универсален фонд, заради отделянето на 5% от вноската за втора пенсия. Той не е засегнат в законопроекта, но се коментира в становищата по него. АИКБ например предлага от следващата година държавната пенсия да не се намалява. Аргументите тук са коментирани многократно – в коефициента не се вземат предвид трансферите от бюджета за покриване на недостига за пенсии, които идват от данъците на същите хора, наказвани за втората си пенсия. Това противопоставяне създава конкурентност между двете пенсии, а замисълът е те да се допълват, и т.н. МФ обаче е непреклонно по този въпрос. "Трансферът за недостига от държавния бюджет не може да се счита за индивидуален принос на лицата по време на осигуряването им", отвръщат от министерството.
Кога втората пенсия ще стане пенсия?
Коментарите в общественото обсъждане повдигат и тази любопитна тема - доколко е пенсия втората пенсия. Пожизненото получаване на пари от втория стълб всъщност е възможно за много малка част от осигурените. 7768 пенсионери получават пенсия от универсалните фондове към края на септември 2025 г., но само 170 от тях получават класическа пенсия без допълнителни условия. Мнозинството избират пенсия, която включва и разсрочено плащане за определен период (6721 души). 32 143 пенсионери получават разсрочено плащане, като на 20 123 от тях им остава по-малко от година, за да вземат всичките си пари и да приключат с втория стълб.
Както коментират от пенсионните дружества, замисълът на втория стълб беше съвсем друг – той да осигурява допълваща пенсия към основната до края на живота. Но хората, които се пенсионират сега, имат твърде кратък период на осигуряване, за да имат достатъчно спестявания за истинска пенсия, а и в пенсионната система бяха направени куп поразии. На техен фон, мултифондовете са единствената надежда за по-високи пенсии. Ако заработят, те могат да удвоят коефициента на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата), показват прогнози на Комисията за финансов надзор – до 21,4% при 12,5% сега. Това означава, че при 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро. Това поставя законопроекта в доста сложна ситуация – хем появата му е странна в 12 без 5, хем в интерес на всички е той да види час по-скоро бял свят.
