Да, Лозан Панов е самотен глас в съдебната система. След речта му в средата на ноември започна публичното му тричане. А сега дойде ред на т.нар. институционално. 

Накърнява ли председателят на Върховния касационен съд независимостта ни с проверка на движението на едно дело?, попитаха апелативните спецсъдии Висшия съдебен съвет.  Съдийската колегия на съвета отвърна: накърнява ли ви я? - Не, ама..., отговориха съдиите. Е, значи има намеса в независимостта им, заключи мнозинството в съдийската колегия и прати Панов на Инспектората към съвета.

Така лъснаха образите на всички на сцената. Спецсъдът

не като специален съд, а като инструмент за саморазправа

Висшият съдебен съвет като политическа марионетка. С любезното съдействие на спецсъдиите крепителите на статуквото в съвета, на които Панов е трън в петата от години, успяха да извъртят така нещата, че срещу председателя на висшата инстанция да започне поредна проверка. Срещу него виси и производство в антикорупционната комисия, която е удобната и послушна бухалка за разчистване на сметки с всеки, който е неудобен на управляващите. А Панов, макар и избран с тяхната благословия, се преобрази в техен враг и неприятен опонент. Няма да е особена изненада, ако бъде образувано и някакво наказателно дело, свързано с него. 

Проверката, която Панов нареди, е на движението на делата по жалбите на Десислава Иванчева и Биляна Петрова срещу постоянното им задържане. Панов има законово право да поиска тази проверка. По нея работиха трима върховни съдии, за чиито добри професионални качества и морал спор в гилдията няма. Тя откри нарушения в действията на апелативния спецсъд. Разкри пред обществото и че председателят му Георги Ушев е ходил в кабинета на съдията от долната инстанция, за да се увери, че папките бързо ще се придвижат по веригата. От спецсъда няма отговор дали това е практика там и нормално ли е подобно поведение, не е ли вид натиск и накърняване на независимостта на магистрат височайшото посещение. Съдийската колегия на ВСС също не се впечатли от това,

мнозинството й беше вторачено в "опраскването"

на Панов. В съвета се проведе абсурден диалог накърнил ли е Панов спец независимостта.

Конституцията регламентира, че шефовете на върховните съдилища и главният прокурор могат да бъдат освободени предсрочно от длъжността си при "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт". Тогава пленумът на ВСС прави предложение до президента за освобождаването им. Процедурата е огледална като при назначаването на тримата големи. Държавният глава има право веднъж да откаже да подпише указа за отстраняването. Ако съветът обаче повторно направи същото предложение, президентът е длъжен да се съобрази. На теория процедурата не е особено сложна. Не се предвижда никакво по-специално изслушване, анкетна комисия или друг механизъм за задълбочено проучване. Така че на пленума на съвета ще му е достатъчно инспекторатът да каже, че Панов е накърнил независимостта на спецапелативния съд. 

Знаем как работи инспекторатът. Гледали сме изпълненията му и по "Цумгейт", и по "Яневагейт".

Когото трябва - посича, когото трябва - излъсква

Затова Панов не може да очаква справедливост от тази институция. Президентът и да иска, няма как да е особена бариера. Пък и при избора на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд Румен Радев не изигра ролята на коректив, както се очакваше, а просто пусна назначението въпреки всички съмнения, които тегнеха върху него. И Чолаков чудесно се вписа в лобито на главния прокурор Сотир Цацаров. Така може да се очаква и същото мнозинство във Висшия съдебен съвет, което избра Чолаков, да гласува за отстраняването на Панов. Дори шестимата от съдийската колегия, които бяха против Панов да бъде даден на инспектората, да гласуват против и отстраняването му, това далеч няма да е достатъчно. Прокурорската колегия гласува като един както каже главният. А за него се твърди отдавна, че не би отказал да се премести в кабинета на председателя на върховния съд. Дори и да не е така, Панов, меко казано, не му е сред любимците. А Цацаров систематично отстрелва враговете си. Така и без шестимата привърженици на Панов, пак има 19 гласа, при минимума от 17 нужни за елиминирането му.

Спецапелативните съдии изобщо не се почувстваха засегнати от настояването на прокуратурата да не съдействат за проверката на върховния съд. Може даже поласкани да са били. Явно прокурорската душевност и начин на мислене им е доста по-близка. "Ако са чак толкова податливи или страхливи тези съдии, как отстояха на натиска от няколко прокурори, които отправиха към тях призив да не дават преписката на проверяващия екип от ВКС?! Защо те не счетоха, че с това действие на прокурорите е накърнена тяхната независимост? За мен това е странно поведение и разбиране за съдийска независимост“, риторично попита един от членовете на съвета, които гласуваха против прехвърлянето на казуса към инспектората.

Отстраняването на Панов изглежда не просто лесно, но и все по-неизбежно. Но когато ВСС го стори, ще стане още по-излишен за съдебната система и за обществото. Комфортът на Пеевски, Цацаров, Борисов само привидно е вечен.