За половин година живот правителството на Росен Желязков оцеля при 4 вота на недоверие – за външната политика, борбата с корупцията, бюджетната политика и околната среда. Всъщност, "оцеля" не е точната дума – кабинетът премина не само невредим, но и абсолютно невъзмутим през тези атаки на опозицията. За това управляващите трябва да благодарят на Делян Пеевски, който от яростен опозиционер на правителството, настояващ за незабавни предсрочни избори, се превърна в най-силна негова опора – дотолкова, че вече говори за пълен 4-годишен мандат.
В масивните обятия на "Новото начало" тройната коалиция на ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН се чувства съвсем уютно и спокойно. С помощта на ДПС-НН управляващите приеха новия държавен бюджет (с огромни нови разходи и заеми) и малко по малко
попълват със свои избраници важните държавни органи,
като така си гарантират устойчиво присъствие във властта, дори и кабинетът да падне. А той няма да падне. И не само защото тройката си харесва правителството и няма намерение да се разделя скоро с него, но и защото опозицията е толкова немощна и неспособна, че не създава никакви реални рискове за управлението.
Това се отнася на първо място за най-голямата опозиционна сила – ПП-ДБ. Обединението се тресе от вътрешни проблеми, най-вече заради упадъка на "Промяната". Още в началото на сегашния парламент партията остана без двама депутати – Даниел Лорер и Явор Божанков, изгонени заради несъгласието си с партийната линия за избора на председател на Народното събрание. После прокуратурата атакува нейни ключови фигури – Кирил Петков и Лена Бориславова. А последният скандал, при който партийни кадри обвиниха ръководството на ПП в корупция, доведе до оставката на Петков като партиен лидер и депутат. Сега ПП се опитва да събере сили и да се изправи покрай ареста на варненския кмет и двамата общински съветници. Но действа хаотично. В събота Асен Василев заяви, че правителството се кани да краде от строителството на детската болница, защото е заложило цена от 1 милиард само за строителството й. Още днес здравният министър го опроверга обосновано. Цената е заложена от консорциум от международни експерти.
Междувременно ПП и ДБ още нямат съгласие по въпроса да участват ли във вотовете на недоверие или не. Вървят вътрешни сондажи и голи декларации, насочени към септември. Сега те са поставени в ъгъл, от който не могат да мръднат – ако се опитат да бутнат правителството, се излагат на обвинения, че разклащат държавата в преходния период към еврозоната; ако бездействат, ги нападат, че скришом поддържат управляващите. Това е ужасна политическа ситуация, на която ПП и ДБ не знаят как да реагират.
Крайният резултат е, че обединението изглежда нерешително. А това положение се засилва от крайно лошите му отношения с останалите опозиционни сили. За кратко изглеждаше, че ПП-ДБ се сближава с групата на Ахмед Доган покрай общия им враг – ДПС-НН на Делян Пеевски. Фракцията на почетния лидер обаче се разпада с толкова бързи темпове заради вътрешни раздори и постоянното дезертиране на хората й към "Новото начало", че подобно сближение вече изглежда безсмислено.
Още повече, че на доганистите и тяхната парламентарна група – АПС, не може въобще да се разчита като опозиционна сила. Та те влязоха в управляващото мнозинство в началото на годината и получиха от него защита от атаките на прокуратурата. Единствената причина, поради която го напуснаха, беше, че ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН категорично отказаха да настанят техни кадри в изпълнителната власт. А когато хората на Доган, след дълги колебания и празни заплахи, най-накрая напуснаха мнозинството, управляващите съвсем невъзмутимо се събраха с групата на Пеевски. Неколцина депутати, начело с лидера Джевдет Чакъров, които напуснаха АПС, сега гласуват заедно с ДПС-НН, а това прави групата на Доган да изглежда "пробита" от Пеевски и абсолютно ненадеждна.
Също толкова зле са нещата и при националистическата опозиция.
В този ъгъл имаме три партии - "Възраждане", МЕЧ и "Величие", които на практика нямат видими различия по отношение на идеология и политически позиции. Съюзът между тях сякаш е най-естественото нещо на света. Лидерите им обаче толкова много се мразят помежду си, че подобно партньорство изглежда направо невъзможно. Често те изригват едни срещу други с такава ярост, че човек започва да се чуди – наистина ли само не се харесват или по-скоро разчистват някакви сметки, които за публиката остават скрити?
Положението на националистите се усложнява от факта, че трябва да делят един и същи терен с политик, който дори не е в парламента – президента Румен Радев. Държавният глава показва ясно, че ще се бори за гласовете на традиционалистки и националистическите настроените избиратели, както и на онези, които се чувстват пренебрегнати, измамени или предадени от другите политици. А това означава, че
Радев е по-голям повод за безпокойство за партии от типа на "Възраждане",
отколкото каквото и да било друго, включително и последователните им провали с вотовете на недоверие.
Опозицията в парламента изглежда така, все едно се намира в будна кома – очите й са отворени, а всъщност е напълно парализирана. В парламента опозиционните сили повече се борят помежду си, отколкото с властта. За коалицията "Ново начало" всички действия на противниците им – от вотовете на недоверие до ежедневните словесни атаки, са по-скоро досадно дразнение, отколкото реална заплаха. Това означава, че единственият шанс управляващите да паднат от власт е сами да се свалят – а не изглежда, че това ще стане скоро.
