Ако някой се е чудил какво може да разтърси правителството, отговорът е – очевидно нищо, след като дори китайският скандал с вицепремиера Атанас Зафиров беше приет от управляващите с пълно спокойствие. Визитата в Пекин обаче не е само повод за опозицията да открие огън срещу правителството. Това събитие поставя и доста фундаментални въпроси за това какво управление всъщност имаме.
Да видим как (формално) стоят нещата. От ГЕРБ-СДС редовно и категорично заявяват, че се смятат за стожер на проевропейската ориентация на България. Буквално вчера, когато започна новата сесия на Народното събрание, парламентарната група на Бойко Борисов излезе с декларация, в която обвини опозицията, че се опитва да "извади България от цивилизационната зона на Европа", и затова герберите ще работят за "съхраняване на проевропейския консенсус в българското общество".
Значи Борисов и хората му са твърдо за Европа и срещу всички противници на ЕС, нали така излиза? И след като са мандатоносители, това означава, че и самото правителство трябва да подкрепя същата линия. И не само кабинетът, но и парламентарното мнозинство, което стои зад него. Това е елементарната политическа логика, на която би трябвало да се изгражда една управляваща коалиция.
Какво се случва? От БСП съобщават, че партийният лидер Атанас Зафиров е заминал за Китай – най-близкият и най-важен съюзник на Путинова Русия. В Пекин той не само се среща с лидери на управляващата комунистическа партия (не е това проблемът - всички поддържат внимателни отношения с азиатския гигант), но и присъства на военен парад, на който почетни гости са руският президент Владимир Путин и лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун. Едва ли може да се намери по-лоша компания за висш държавен служител на демократична страна-членка на ЕС с (формално) проевропейско правителство!
У нас, разбира се, избухва негодувание, подхранено от резонния въпрос: в какво качество е Зафиров в Пекин – като български вицепремиер, като партиен лидер на БСП или като частен гражданин? Отговорът е очевиден – той е един от лидерите на правителството и на управляващата коалиция, и всичко, което прави, автоматично се обвързва с българската държавна власт. От тази гледна точка последиците от визитата са ясни – Зафиров на практика разбива същия този "проевропейски консенсус", за който мандатоносителите от ГЕРБ-СДС се кълнат, че техният кабинет ще защитава.
Как реагират герберите? Искат оставката на Зафиров? Поне го порицават за безотговорната постъпка, която реално направи на пух и прах външнополитическата линия на кабинета? Нищо подобно!
Борисов най-спокойно обясни пред медиите (още чакаме Делян Пеевски и Слави Трифонов да кажат нещо), че всяка партия разполага със свои лидери и политики (за какво е коалицията тогава?!). После добави, че няма какво толкова да придиряме на Зафиров, след като американският президент Доналд Тръмп лично се срещнал с руския си колега. Накрая обобщи, че "голямата политика, голямата игра е много по-сложна от тези глупости, които се опитват да внушават".
Добре, сигурно не схващаме "голямата политика" в същата дълбочина като играчите, сред които той изглежда брои себе си. Но като граждани имаме пълното право да търсим сметка на управлението, когато оплесква така нещата. Защото външнополитическият гаф е огромен и тепърва ще ни създава проблеми.
Какво ще обясняват нашите държавници, когато стреснатите им европейски партньори ги питат какво означава това, че български вицепремиер се появи на една и съща снимка с Путин? Какво ще отговарят премиерът Росен Желязков и външният министър Георг Георгиев? Че всяка партия в управлението си прави каквото си иска и те нямат право да се бъркат? Че всеки член на правителството може да води собствена външна политика, при това такава, която попада в директен конфликт с водещата линия на кабинета?
Защото, реално погледнато, точно така излиза. ГЕРБ-СДС обявява, че страната се движи стабилно на запад по европейското трасе. Изведнъж обаче се оказва, че "Позитано" 20 разполага със собствен локомотив и с пълна пара го кара на изток. Ама много на изток! Прекалено много, за да се обоснове с някакви тънки геополитически ходове, както изглежда се мъчи да направи Борисов.
Накъде отиваме като държава? Играем ли само в европейския отбор? Или само носим фланелката на тима на ЕС, а в действителност скришом сме се разбрали с капитаните на съперническите отбори? Бутафория ли е показната проевропейска линия на мандатоносителя ГЕРБ?
Това са големите въпроси, които воаяжът на Зафиров поставя. И те не могат да бъдат отметнати с нелепото обяснение, че всяка партия в управляващата коалиция имала свое разбиране за външната политика. Още по-малко с пренебрежителни коментари от типа – "вие тези работи не ги разбирате". Никой в България не може да се прави на Тръмп, като жонглира едновременно с Изтока и Запада. Ако някой мисли, че е възможно, ще се опари.
