Драмата в управляващата коалиция миналата седмица съвпадна с друга, също много напрегната ситуация - във висшето образование. На 17 октомври изневиделица изникна ново сдружение - на държавните университети, или поне на 15 от най-големите начело със Софийския университет. Въпросът "Защо?", при положение, че Съветът на ректорите е легитимната организация, представляваща интересите на висшите училища, получава противоположни отговори - в зависимост от коя страна е отговарящият, докато догадките се множат. А ефектът може да се окаже противоположен на замисления - в системата, чиито играчи искат преформатиране на силите, за пореден път бе внесено разделение и напрежение.
Големи срещу малки
Поканата за учредителното събрание на новото сдружение бе от името на 5 съучредители - СУ, ХТМУ, ТУ-София, НАТФИЗ и Икономическия университет-Варна. Последният обаче не дойде на събранието, което подхрани слуховете - както за принуждаване към членство, така и за щедри обещания. В крайна сметка основателите са били 15 - СУ, ТУ-София, ТУ-Габрово, ХТМУ, Лесотехническият, НАТФИЗ, Националната художествена академия, Русенският университет, ЮЗУ, УАСГ, Тракийският, Шуменският, Бургаският, Пловдивският университет и Националната спортна академия. Още 4 са потвърдили участие, сред които Великотърновският. С две думи - тук са големите университети.
Извън сдружението, или в групата на "малките", остават 4-те медицински университета, военните висши училища, също и Аграрният университет, Университетът по хранителни технологии, Академията за музикално изкуство, Икономическият университет - Варна, Минногеоложкият, Стопанската академия, ТУ-Варна, Националната музикална академия, УниБИТ, Висшето училище по телекомуникации и пощи, Висшето строително училище "Л. Каравелов", Висшето транспортно училище "Т. Каблешков", но и някои по-големи като УНСС. Част от тази група смята, че в основата на новото обединение стои просветният министър Красимир Вълчев, който категорично отрича. Присъствието на учредителното събрание на човек от екипа му обаче - зам.-просветният министър акад. Николай Витанов, който дори е давал предложения - говори поне за благословията на МОН.
Препозициониране на силите
Съмненията около сдружениетo витаят по няколко линии. То се случи изключително бързо и не всички са били запознати със замисъла му. "Никой не знае каква е целта. Няма логика. Нещо като "втори Синод" - на готините ректори", коментира ректор, пожелал анонимност. Освен това целите и дейностите му се дублират с тези на Съвета на ректорите. И едното, и другото сдружение ще работи за защита на интересите на висшите училища. И двете ще действат за утвърждаване на академичния престиж и повишаване на качеството на висшето образование. И двете искат да участват при формирането на държавната политика в сектора. Единствената разлика е, че новото обединение ще защитава само държавните университети, но не и частните. Частните университетите обаче не са са препъни камък за държавните. Тяхната дума така или иначе не се чува силно в Съвета на ректорите. Проблемът не е между държавни и частни, а между големи държавни и малки държавни. Очевидно е, че става дума за опит за преразпределение на силите.
Наблюдатели разглеждат новото обединение в контекста на дългогодишна нерешена дилема - тежестта на гласовете при вземането на решения в Съвета на ректорите. В него всеки университет има един глас, без значение дали е голям или малък. Открай време обаче големите висши училища оспорват този принцип - според тях той е несправедлив, защото малките университети с много по-малко студенти вземат превес пред големите, въпреки че те обучават много по-голям брой кандидат-висшисти. Този принцип е дефектирал неведнъж, казват те, и дават пример с 2022 г., когато тогавашният шеф на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков не бе преизбран за втори мандат, а малките университети според тях са злоупотребили и са обърнали гласовете в полза на проф. Лъчезар Трайков (представител на МУ-София). Т.е. новото сдружение би могло да се схване като опит за реванш и връщане на контрола към университетите, представляващи мнозинството студенти. Опитите силово да се решат тлеещи дефекти обаче са рисковани - те са временно решение, а недоволните може да станат още по-обидени и реваншистки настроени.
Сред версиите за новото сдружение е, че то цели елиминиране на настоящия председател на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, която е представител на малък университет и според някои защитава интересите на по-малките висши училища. Мандатът й обаче изтича през март 2026 г. Достатъчно е тогава няколко големи университета да се обединят и да излъчат свой представител.
Другата опция - с това действие да се откроят "добрите" университети, а "лошите" да изпаднат, дори да загинат естествено, също изглежда странна. Едва ли с удари под кръста следва да се елиминират противниците. Нима в новото сдружение всички са образци за пример? Югозападният университет ли ще бъде гарант за качество, в който МОН откри куп нарушения? Или Тракийският, срещу чийто бивш ректор имаше редица сигнали за плагиатство, които МОН не посмя да разгледа и прекрати? Дори при СУ лъснаха нарушения с високите такси за платените студенти, които се оказа схема, а не грешка.
Освен това статутът на новото обединение изглежда неясен. За себе си то казва, че "ще бъде равностоен партньор при формулиране, прилагане и мониторинг на държавните политики в областта на висшето образование и в обсъждането на законодателни промени". В закона обаче пише, че легитимният орган, който изразява интересите на висшите училища и дава предложения, е Съветът на ректорите. Как Сдружението на държавните университети ще се позиционира като равностоен партньор на държавата? Нормативните пречки могат да бъдат преодоляни с експресни поправки в закона, на каквито сме се нагледали, но легитимността му да преговаря от името на всички остава под въпрос, тъй като в него членуват само 1/2 от държавните университети.
Големите пари за наука сложиха разделителна линия
Известно обяснение за разкола сред висшите училища дават големите пари за изследователските университети, които м.г. получиха 240 млн. лв. по Плана за възстановяване. С такъв статут първо бяха 7-8 висши училища, после станаха 10, а понастоящем са 12. В опит да попречи на обезсмислянето на този статут и да ограничи възможността половината ни университети да станат изследователски, МОН предложи по-строги критерии за влизане в "Бръшляновата лига". Ако бъдат приети, те биха намалили броя на изследователските университети, без възможност малките да се наредят на опашката. Съветът на ректорите излезе с позиция, осъждаща новите правила и тъкмо това малките университети смятат за катализатор за новото обединение.
"М.г. системата получи огромни пари за качество, сега по-големите университети ще вземат повече и за наука. Разликите в средствата, които се получават по линия на науката, ще стават все по-фрапиращи, затова и малките оказват сериозна съпротива. Те се дразнят от големите пари. Но това е нормално, не може на всеки по равно, а на всеки според качеството", казва преподавател. В своя защита "малките" твърдят, че не искат големите пари, а само корекция на новите критерии, даващи твърде голям превес на големите висши училища, както и дефиниция за образователни и професионални висши училища, която да позволи отделна писта за тях.
И тук стои въпросът защо за евентуално париране на Съвета на ректорите, настояващ за ревизиране на правилата за изследователските университети, ще е нужно отделно сдружение? Не може ли МОН да прокара по-строгите правила и при наличието на настоящия Съвет? В новото сдружение, както се вижда, влизат и висши училища, които не са изследователски? Или може би на някой от тях е обещано, че ще получи изследователски статут?
По-конспиративните умове провиждат в акцията политически мотив. Те разказват за натиск от кметове към дадени ректори да вземат участие в новото обединение. Според тях то може да прерасне лесно в инициативен комитет за издигане на кандидат-президент на следващите избори за държавен глава. Кандидатът, разбира се, може да е точно от академичните среди - от новото сдружение. Вече се спрягат и имена. Дали тази теория ще се окаже вярна и на практика, ще разберем във времето.
Къде е качеството?
На фона на задаващата се демографска криза и неясен трудов пазар заради изкуствения интелект висшето образование има нужда не от поредно разделение на "добри" и "лоши", а от работещи мерки за повишаване на качеството. Те не минават през еднакво повишаване на заплатите за всички, а през болезнени реформи навсякъде - не само в малките университети. Орязването на раздутите структури е задължително, също както и спазването на закона, редовното посещение на лекции, модернизирането на учебния процес, слагането на ред в академичното израстване и др. Няма никакви гаранции, че новото сдружение ще се бори срещу съществуващите нередности, също както и Съветът на ректорите не е излязъл досега с осъждаща позиция срещу нарушение в даден университет.
Разлики във финансирането ще има и трябва да има. Но не с осигуряване на изначално предимство на едни за сметка на други, а със справедливи мерки. Истинското разделение трябва да дойде по линия на качеството. В новото сдружение има както университети, предлагащи високо качество, така и такива, в които то е под въпрос. Същото е положението и с оставащите висши училища в Съвета на ректорите. Порочните действия не са запазена марка за големи или малки. Неакадемични практики има в определени факултети и в най-големите и реномирани университети. За борба с тях не е нужно ново сдружение, а воля. Ако битката е само за пари или постове - жалко.
ОБЯСНЕНИЕ
Ректорът на СУ и председател на новото сдружение проф. Георги Вълчев коментира пред "Сега", че слуховете, че в основата на новата организация са парите за изследователските университети, са напълно безпочвени. По думите му в него не участват само изследователски висши училища, а и много други. "Целта на сдружението е да обедини усилията на държавните висши училища, защото държавата провежда своите политики през тях. Държавните университети имат активен диалог с институциите, имащи отношение към висшето образование. Те трябва да бъдат активната страна в този диалог, защото така се намират най-добрите решения. Сдружението ще даде възможност, партнирайки с работодателите и синдикатите, държавните висши училища да стоят стабилно като страна пред държавата и да имат добронамерен и равнопоставен диалог с тях. Отчитайки спецификите на различните типове държавни висши училища, ще можем да предлагаме разумни инициативи за тяхното устойчиво развитие", казва той.
По думите му създаването на сдружението не е прецедент - обединения вече има на частните университети, както и на медицинските, многопрофилните също вече водят активен диалог помежду си и с институциите. "Нямаме амбиция да преформатираме организациите, имащи отношение към висшето образование. Университетите са различни и всеки има своите особености. Идеята на сдружението е да отвори пътища между държавните висши училища, отчитайки спецификите и различията, така че да бъдат намирани работещи решения и да има чуваемост към проблемите на различния тип висши училища", казва проф. Вълчев. Според него в следващите години много фактори - демографски, икономически, конкурентната среда в общоевропейското пространство, ще ги накарат да търсят пътища, за да съвместяват човешки ресурси и да споделят научна инфраструктура. И ако те не изградят базово доверие като държавни висши училища помежду си, трудно ще намират подобни решения.
"В следващите години трябва разумно и премерено да отворим пътищата помежду си и ключово за това е доверието. Времето на екстензивното развитие, когато за да се привличат повече студенти, се разкриваха масово специалности, без да са налице достатъчно специалисти като преподаватели, отмина. Това се отрази зле върху качеството на обучението и започна да се превръща в репутационен проблем за висшето образование. Тази негативна тенденция трябва да бъде преодоляна с общи усилия, защото при намаляващ брой кандидат-студенти усилията ни трябва да бъдат насочени към привличане на чуждестранни студенти, а те трудно биха избрали България, ако в нея не се предлага качествено обучение", коментира още проф. Вълчев. По думите му държавните висши училища не бива да се делят на столични и провинциални, а да търсят силните си страни и да си помагат взаимно, за да преодоляват проблемите.
