Quantcast
Нови управленски грешки удариха образованието | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Нови управленски грешки удариха образованието

Заради изборите тестването на най-малките ученици бе преувеличено до нечувано и невиждано изпитание
2 975
 Илияна Кирилова
"Преди училищата да затворят врати, имахме малко над 1000 новозаболели дневно. Сега, дни преди да ги отворят за малките ученици, броят им е над 4000 на ден. Къде е логиката на институциите?", питат родители.

Образователната система е в своята трета пандемична година и отдавна трябваше да са проиграни хипотетичните сценарии пред нея. Вместо това институциите пак се оказаха объркани и неподготвени. Най-новата идея за връщане на най-малките ученици след тестване в клас се случи толкова стихийно, че и гилдията я посрещна почти на нож въпреки всеобщото признание, че засега това е единственият начин за присъствено обучение, дори при сериозна COVID вълна като сегашната.

 

Защо пак се стигна до хаос?

 

Защото се пишат планове, които не се спазват. През лятото министър Стойчо Кацаров подготви план за действие при нова COVID вълна, според който училищата трябваше да затворят, ако се намират в тъмночервена зона с над 500 заболели на 100 хил. души, или да минат в ротация, ако заболеваемостта е от 250 до 500 души. Тези прагове бяха преминати в много области, но училищата продължиха да учат присъствено. Насоките на просветното министерство първоначално следваха здравния план, но по-късно бяха префасонирани заради най-различни искания. Новите насоки уеднаквиха правилата за действие в зелена, жълта и червена зона, като задължителната ротация отпадна дори в червена зона (освен ако в училището няма над 10% болни ученици). Най-оздачаващото бе, че вместо ясно да се повтори, че при тъмночервена зона всички училища затварят врати, МОН се застрахова, записвайки, че това ще става само след изрична заповед на здравния министър. Образователното министерство не пожела да поеме отговорност за затваряне на училищата при достигане на даден процент отсъстващи деца. 

Повечето училища от своя страна пък се оказаха неподготвени за внезапно получената автономия. Насоките им позволяваха да преминат в онлайн обучение при 10% отсъстващи ученици, но и това не се случи почти никъде - и заради родителски брожения, и защото самият праг от 10 на сто се оказа прекалено нисък. С напредването на заболеваемостта напрежението сред родители и учителите растеше. В София например още през първата половина на октомври прагът от 500 заболели бе надхвърлен, но никой не отвори дума  за онлайн обучение. Вместо да изпълнят плана си, здравните власти дадоха мъгляви разпореждания - столичната РЗИ например въведе ред ограничения в София заради навлизането й в тъмночервена зона, като за училищата бе казано те да превключват на обучение в електронна среда на ротационен принцип при "повишена заболеваемост". Директори веднага скочиха срещу обтекаемата формулировка, която на практика прехвърляше отговорността за нелеките решения от здравните власти директно върху тях.

Поредицата от управленски грешки не свърши дотук. Лавинообразното нарастване на положителните случаи на COVID-19 в страната принуди властите отново да догонват събитията - заповедта на Кацаров от 19 октомври разпореди пълно затваряне на училищата в общини с над 750 заболели на 100 000 хил. души. Как бе измислен новият праг, така и не стана ясно, но затвърди усещането за непредсказуемост. Редица градове освен това се оказаха над този процент и трябваше буквално от днес за утре да затворят врати, сащисвайки хиляди родители. 

Здравните и образователни експерти със сигурност можеха да предвидят, че локалният принцип на затваряне на училищата няма как да проработи при пик на вълната, какъвто всички учени прогнозираха за есента. От лятото бе ясно, че в един момент пак ще има пълно затваряне и след като бе прокламиран принципът, че "последни ще затварят училищата" и че децата от 1-4 клас не бива да излизат онлайн, просто трябваше да се измисли как ще учат при епидемичен взрив като сегашния. През лятото, а не сега, когато решението за въвеждане "на пожар" на тестове 2 пъти седмично изправи "на нокти" почти всички. Ако властите си бяха свършили работата навреме, сега нямаше да се наложи МЗ да обявява поръчка за хиляди тестове за 3 дни, директорите нямаше да се чудят ще намерят ли помощници на учителите за тестването и къде ще хвърлят биологичния отпадък, учителите щяха да са по-уверени, имайки достатъчно време да се запознаят с различните видове тестове, а и най-истеричните  родители  щяха да са дали съгласието си за тестване на децата им.  А насред късането на ризи как, къде и кой трябва да прави тестовете на най-малките стана ясно, че учениците в 15 области тази седмица няма да се върнат в клас, защото така и не получиха тестове навреме - едната фирма доставчик изчезна безследно като по филмите. 

 

Какво да правим оттук нататък?

 

Тестването вече е въведено като условие за възстановяване на присъственото обучение, а повечето родители и учителите се съгласиха с него. В тази ситуация е по-удачно да се разсъждава как да бъде организирано още по-добре, вместо да се вадят безброй аргументи против и процесът умишлено да се саботира. Ако отдадем по-високите децибели и драматизъм около него на предизборното време, около тестването действително имаше неразбории. Тестовете, избрани от здравния министър, наистина се оказаха доста сложни. Училищата с основание се притесниха заради липсата на достатъчно персонал, който да помага с тестването. От родителите пък бе поискано "на секундата" да вземат решение за тестването на децата. Нямаше и предвидимост дали ще има тестове в следващите месеци. 

Никой не се е родил научен да прави тестове, но след 2-3 опита и децата ще се научат да ги правят сами. Да, учителят може и да рискува да се зарази, пипайки проби на деца, но голям риск има и да преподава дни наред на ученици, които са заразени, но с непроявени симптоми (освен това при тестване ще се ползват ръкавици и маски). Да, ще се загубят 30 минути или 1 час от учебния ден и ще се наложи реорганизация на училищния режим, но това ще позволи останалите примерно 40 часа в седмицата да са присъствени. Да, директорите ще бъдат по-натоварени и ще трябва няколко дни да менажират куп неща - пристигането на тестовете, разпределянето им по класните стаи, намирането на доброволци за тестване, закупуването на чували за съхранение на използваните проби и т.н. Но нима това е непостижима цена за възстановяване на присъственото обучение?

Писъците на директор, учители и хиперактивни майки бе само поредното доказателство, че не ни пука за общото здраве, че  сме сеирджии и никой не иска да прави нищо допълнително и извънредно. Само лекарите работят свръхсилите си, но го правят. И родителите не искат да се превръщат в учители, но редовно започнаха да учат уроци с децата си. Пандемията просто налага всеки да прави нещо несвойствено и да излезе от собствения си комфорт. Темпото, с което се развиват нещата у нас, показва единствено, че скоро България няма да се върне към нормален начин на живот. От цялото мърморене срещу тестването на децата извън дивотиите за ДНК в слюнката се разбра, че родителите се страхуват, ако детето им се окаже болно. Това означава, че ,първо, трябва да платят за PCR, второ, семейството ще се карантинира, съответно не може да ходи на работа. Т.е. българските родители са склонни да си заравят главата в пясъка, децата им да ходят болни на училище с всички произтичащи от това последствия, най-вече за възрастните им роднини и учители. След 20 месеца пандемия май само българските лекари са по-подготвени как трябва да се действа при COVD-19. Всички останали у нас се държат не като във вече прогнозирани по света събития, а сякаш само България я удря земетресение от 8-а степен. 

 

Още

МОН избира между 1, 6 или 9 дни ваканция за учениците
Директорите на училища поискаха извънредна ваканция

15.01.2022

3563
Децата над 12 г. от червени зони ще влизат у нас само с PCR тест

14.01.2022

Обновена

619