В навечерието на нови парламентарни избори нищо не може да спре политиците щедро да харчат и да обещават от нашите пари. Нито рисковете и опасността от двете войни, които се водят не много далеч от нас, нито липсата на приет редовен бюджет за тази година, нито законовите ограничения публичните разходи да не надвишават миналогодишните...
Демонстрирайки "загриженост" за електората при гласуването на т.нар. удължителен бюджет тези дни, политиците всъщност са загрижени единствено дали отново ще попаднат в Народното събрание след изборите на 19 април. Затова е и голямото напъване, отляво и отдясно, да се докарат пред общините, пенсионерите, бюджетните служители, земеделците и кого ли не.
Отиващото си 51-во Народно събрание разду до неясни размери възможността държавата и общините да харчат в следващите месеци, без да имат бюджети.
Как се заобикалят законовите ограничения за харчове?
Ситуацията, при която няма приет държавен бюджет за съответната година, е уредена в Закона за публичните финанси. Той разпорежда правителството и местните власти да правят разходи, не по-големи от размера им в съответния месец на предходната година, както и да не превишават събраните приходи за съответния месец.
Политическата въртележка от непрестанни извънредни избори обаче роди практиката на специалните "удължителни" закони на бюджета от предходната година. Те се оказаха отличен способ за заобикаляне на всякакви ограничения за харчове, когато няма редовни бюджети.
Така например всички партии в 51-вото НС в края на миналата година гласуваха с първия удължителен бюджет за 2026 г. бюджетните заплати да бъдат увеличени с 5%, без дори да попитат тогавашния финансов министър колко ще струва това на държавата. По сметки на работодателските организации става дума за около 500 млн. лв. за първите три месеца на годината. Мотивът, с който се прие това нарушение на Закона за публичните финанси, бяха очакваните по-големи данъчни приходи през 2026 г. заради инфлацията. Тя уж трябваше да намалява заради влизането ни в еврозоната от 1 януари, но в края на 2025 г. надхвърли 5%.
С втория удължителен бюджет ръстът от 5% на заплатите се запазва и след 1 април - т.е. още няколко стотин милиона в повече към миналогодишните разходи за персонал в бюджетната сфера.
Притиснат от критиките на политическите партии и на синдикатите, служебният кабинет на Андрей Гюров направи още допълнителни разходи. Ще раздаде 57,8 млн. евро за великденски добавки на пенсионерите и други 31,3 млн. евро - за 5% увеличение на заплатите в няколко държавни дружества - БДЖ, НКЖИ, "Български пощи" и градския транспорт във всички общини. Освен това ще осигури и 25 млн. евро за компенсации на граждани с ниски доходи заради поскъпването на горивата. Т.е. още едни стотина милиона евро извънреден разход.
Изобщо не е ясно колко ще струва популисткият пакет от антикризисни мерки заради войната в Близкия изток, който отиващият си 51-ви парламент натресе на служебното правителство. Въпросните 25 млн. евро за компенсации от 20 евро на месец на човек са част от исканията на депутатите. На правителството те дадоха задача да осигури помощи и на транспортните фирми, земеделските стопани, училища, детски градини, болници и др.
Най-облагодетелствани с новия удължителен бюджет обаче са общините, защото ще разполагат със значителна свобода да харчат в месеците до приемането на редовен бюджет, което се очаква не по-рано от юни-юли.
В първите три месеца на 2026 г. те можеха да правят разходи до размера в съответния месец на предходната година. От април ще разполагат и със събраните в повече собствени приходи, ще получават и всеки месец целеви капиталови субсидии, които ще може да използват и за текущи ремонти. Отделно ще може да теглят заеми и да получават грантове от европрограми, както и да харчат неусвоени средства от минали години без никакви лимити.
Ето как в навечерието на избори сдружението на общините с лекота намери политическа подкрепа най-вече от ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и ИТН, а партиите бързо прокараха новите възможности за харчове на кметовете с аргумента "стабилността на общините означава стабилност на българските граждани".
Политиците изобщо не се разколебаха от предупрежденията на финансовия министър за безконтролни и вредни разходи и за опасност дупката в хазната да нарасне с цял един процентен пункт - т.е. да достигне 4% от БВП, което грубо означава 1.5-2 млрд. евро допълнителен дефицит над миналогодишния от 3.4 млрд. евро.
Няма бюджет - няма и таван на дефицита
Няма тавани на дефицита, които да стряскат вече нашите политици. Все повече се увеличават критиците на политиката на балансирани бюджети, т.е. бюджети без дефицити. Ако в миналото, години наред, само левицата прокламираше развързване на кесията за по-големи социални разходи, сега подобни призиви чуваме и от уж дясно ориентирани политически формации. Бившият финансов министър и съпредседател на "Продължаваме промяната" Асен Василев хвърли бомбата през 2022 г., като се обяви за разхлабване на разходната политика с цената на по-големи заеми, за да станат по-богати българите. Йордан Цонев и ДПС също "еволюираха" и вече твърдят, че спазването на 3% бюджетен дефицит не е фетиш. ГЕРБ без проблем гласува откровено леви идеи. А лидерът й Бойко Борисов напълно забрави как седмица по-рано се кълнеше, че ГЕРБ ще гласува удължителния бюджет, както го предлага служебното правителство, за да не взривяват финансите на държавата.
При приемането закона в пленарна зала се чуха изумителни обяснения - как държавата може смело да харчи, защото заради поскъпването на петрола, а оттам и на горивата и всички стоки по веригата, в хазната ще влязат допълнителни 6 млрд. евро. Сиреч дефицитът няма да скочи толкова много, с колкото плаши финансовият министър.
Йордан Цонев дори обяви, че след като нямаме редовен бюджет, значи нямаме и таван на дефицита, с който да се съобразяваме. И се закани в новия парламент да инициира промени в Закона за публичните финанси, които да премахнат досадните ограничения за разходите. Всъщност Цонев напълно е иззел от ГЕРБ водещата роля при стъкмяването на финансите на държавата.
Сметки без кръчмар
Сметките на политиците обаче ще се окажат сметки без кръчмар. Ако военният конфликт в Близкия изток ескалира и продължи повече месеци, не дай Боже, и година, има реална опасност от огромен икономически срив.
Една дълготрайна война в Персийския залив, където са съсредоточени значителна част от световното производство и търговия с енергия, освен да подхрани инфлацията, неминуемо ще доведе до свиване на световната икономика, а какво остава и за българската. И никакви 6 млрд. евро няма да влязат допълнително в хазната при спад в индустрията, туризма, услугите и свиване на потреблението на населението.
Разходите обаче със сигурност ще хвърчат нагоре. Те вече са с 20% по-високи през първите два месеца на 2026 г. в сравнение с миналата година. Популизмът на политиците ни тласка все по-близо до вдигане на данъци.
