С призив за спазване на финансовата дисциплина на страната и отговорно отношение, отправен от служебния финансов министър Георги Клисурски, започна днес второто четене на удължителния закон за бюджета в пленарна зала. Той влиза в сила от 1 април и ще действа до приемането на редовен бюджет за страната.
Още във вторник ресорната бюджетна комисия гласува един куп допълнения за повече харчения към вече приетия на първо четене вариант на служебното правителство. Увеличените разходи са по линия както на общините, така и на държавата и поемането на нови дългове.
"В резултат на допълнителните разходи, предложени между първо и второ четене, дефицитът ще набъбне с още един процентен пункт и ще пробие тавана от 3%", предупреди министър Клисурски. Затова той призова депутатите да се придържат към проекта на служебния кабинет.
Мнозинството, представено от ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и ИТН , обаче гласува далеч повече възможности за разходи, въпреки ограниченията на Закона за публичните финанси, когато липсва редовен бюджет на държавата.
"Съществуването на удължителен бюджет е финансова уйдурма. Преди години, когато също не е бил приеман навреме редовен бюджет, нямаше такова нещо и нямаше никакъв проблем за финансите на държавата. В следващото Народно събрание ще направим сериозни корекции в Закона за публичните финанси, за да коригираме тези текстове", обяви Йордан Цонев от ДПС-Ново начало.
Цонев от край време се обявява за противник на ниските бюджетни дефицити. Според него при липсата на редовен бюджет проблем с дефицита би имало, ако се базираме на приходите от миналата година. "Очакват се 6 млрд. евро допълнително данъчни приходи тази година само заради инфлацията, така че няма да пробием този таван от 3%", обяви той. "И тъй като до юни държавата няма да има редовен бюджет, затова парламентът сега трябва да погледне по-широко на държавните финанси", призова Цонев.
От ПП-ДБ застанаха на позицията на служебния финансов министър и призоваха колегите си да не гласуват допълнителни разходи като например развързването на ръцете на кметовете да харчат за текущи нужди дадените им целеви капиталови субсидии, както и без никакви ограничения преходните остатъци от предната година.
Финансовият министър уточни, че става дума за неусвоени 1.120 млрд. евро към 31 декември 2025 г., от които 582 млн. евро от местни дейности, и 537 млн. евро - от делегирани от държавата.
"Няма значение кой ще управлява утре, сметката ще става все по-убийствена и ще се стигне до вдигане на данъци. Преходните остатъци на общините са близо 1 милиард евро. По изборите искате този милиард да бъде похарчен и това е опасна игра", предупреди Мартин Димитров от "Демократична България".
Красимир Вълчев от ГЕРБ обяви, че се преувеличава ролята на преходните остатъци на общините. "Прогнозирам, че не повече от 100-200 млн. евро ще бъдат похарчени. Тези остатъци се натрупват с годините, защото общините получават повече, отколкото може да изхарчат", каза Вълчев.
Депутатът уточни, че ГЕРБ подкрепят единствено исканията на сдружението на общините за по-голяма гъвкавост да се разплащат и няма никакви нарушения на финансовата дисциплина, с едно изключение - да получат допълнителна субсидия за 5% увеличение на заплатите на общинските служители и тези в градския транспорт. Според него дефицитът ще се увеличи допълнително само с 0.1 процентен пункт.
Спор предизвика искането на ГЕРБ, ДПС-НН и БСП предоставените на общините целеви субсидии за капиталови разходи да може да се трансформират по преценка на кмета за текущи разходи.
"Това е изключително вредна практика, която ГЕРБ прилагаше години наред. С нея се избягва по-тежката процедура и повечето строителни книжа за изграждане на инфраструктура, като това се представя за текущ ремонт. Само че при тези ремонти цената се завишава до три пъти. Не трябва да се допуска подобна възможност, защото ще доведе до много по-големи разходи", предупреди съпредседателят на ПП Асен Василев.
В крайна сметка управляващото доскоро мнозинство гласува повечето от предложенията за повече разходи, без никакъв разчет колко ще струва това.
Какво предвижда удължителният бюджет?
Увеличените с 5% бюджетни заплати от началото на годината ще продължат да се изплащат и след 31 март.
С 5% се повишават държавните субсидии за градския транспорт, "Български пощи", БДЖ, НКЖИ, за да се повишат заплатите в тези държавни дружества.
Общините ще разполагат не само с 1/12 от разходите, направени през 2025 г., но и със събраните в повече тази година собствени приходи. Те ще получават целеви субсидии всеки месец за капиталови разходи, които може да използват и за текущи разходи. Ще може да разполагат със заемни средства и средства от европрограми, както и неусвоени средства от минали години.
Въпреки липсата на редовен бюджет Министерски съвет ще може да сключи споразумение за заем от 3.2 млрд. евро за модернизиране на армията по европейския механизъм SAFE, както и да даде държавни гаранции за 92 млн. евро за заеми на "Булгартрансгаз" за изграждане на Вертикалния газов коридор.
Гласувано бе Министерски съвет да изработи програма за компенсиране на нарасналите разходи от скъпите горива на транспортните фирми, училища, детски градини, болници и земеделски стопани. Няма оценка на каква стойност може да е тази програма.
Без подкрепа
Подкрепа не получиха някои предложения на партиите, направени чисто популистки заради предстоящите избори. Повечето бяха предложени от ИТН с ясното съзнание, че мястото на подобни промени не е във временен бюджетен закон. Такова бе искането да се вдигне двойно таванът за разплащане в брой, да се увеличи на 100 000 евро прагът на регистрация по ДДС, да се обвържат със 125% от средната заплата в страната възнагражденията на медицински сестри и специалисти, както и да се намали до 51 евроцента партийната субсидия за всеки спечелен глас.
Не беше прието и предложението на ДПС-Ново начало да се осигурят 6.5 млн. евро за заплащане на проверките на електромерите на домакинствата, които се оплакват от прекалено високи сметки за ток.
