Само след броени дни двойното изписване на цените за потребителите ще стане задължително. А само след 5 месеца и 1 седмица еврото трябва да стане официалната българска валута. Вместо да впрегнат сили да разясняват, убеждават, просвещават и помагат да гражданите и на бизнеса на фирмите, управляващите внезапно се захванаха да ревизират всички досегашни правила за въвеждане на еврото, които бяха готвени година и половина и бяха приети миналата есен.
В Народното събрание се появи проектозакон, внесен от името на правителството, който и опозицията, и всякакви експерти окачествиха като "чудовище на Франкенщайн". Едната беда е, че проектът явно е писан на коляно, неграмотно и сякаш по нечия поръчка. Още по-голямата беда е, че третира
бизнеса като престъпник, превръща контролните органи в наказателни бригади
с огромни правомощия, които могат да влизат навсякъде - в магазина, склада, офиса, счетоводството и прочее, да изискват всякакви данни, вкл. и такива, които са банкова, търговска тайна, фирмено ноу-хау и т.н. - нещо като КПК, само дето няма да арестуват. Инспекторите на НАП и на двете комисии - за потребителите и за конкуренцията, ще искат проверяваният обект, който е вдигнал цени, да доказва, че има обективни причини и че поскъпването не е "необосновано" . Кои причини се броят за обективни, кои за субективни и какво значи "необосновано", никъде не пише. Затова пък има огромни глоби - стигащи до 200 000 лв. (има и в проценти от оборота), с които недобронамерени проверяващи могат да закопаят всеки по-крехък бизнес. Има и други стряскащи предложения - за тавани на надценките (на агроминистъра), за извънредни (неясно какви) мерки, които правителството може да наложи, ако е необходимо.
Но фона на тези предлагани репресии срещу предприятията се появи интересен анализ на Фискалния съвет за мерките, които отделните държави са приложили при въвеждането на еврото като застраховка срещу покачване на цените.
"Във всички държави, сменили националната валута с евро, политиците се изправят пред един и същ страхове: повишаване на цените и спекула. Насоките на ЕС насърчават правителствата да предприемат мерки най-вече за успокояване на хората и за създаване на увереност, че бизнесът няма да "лови риба в мътни води" - тоест да се опитва да надува цените в прехода към новата валута, се казва в анализа. И още - Твърди законови ограничения на цените се използват рядко. А меките мерки - доброволни или репутационни ограничения, са почти универсални.
Франция е в групата държави, въвели първи еврото - през 2002 г.
Големите вериги за хранителни стоки сами, доброволно поемат ангажимент за замразяване на цени от средата на септември 2001 до 31 март 2002. Правителството публикува „черен списък“ на нарушителите. Евростат изчислява ефект от 0,0–0,16 процентни пункта върху инфлацията за януари 2002 г. Инфлацията остава ниска. Само ресторантите повишават осезаемо цените, а французите въвеждат термина “Teuro” („скъпо евро“).
Финландия (2002) въвежда правилото всички плащания в брой, на каса, да се закръглят до най-близките пет евроцента (1- и 2-центовите монети не са в обращение) Това премахва стимула на търговците да поставят „странни“ цени (у нас са много популярни цени като 4.99 лв., 29.99 лв. вместо 5 лв. и 20 лв. например). По-късно това закръгляване го възприемат и други държави - Нидерландия, Белгия, Ирландия, Словения, които се присъединяват към еврозоната през 2007 г.
В Словения правителството подписва с търговците „Справедливо ценово споразумение, а Асоциацията на потребителите е натоварена да следи промените на цените и да ги огласява. В обхвата на схемата PriceWatch влизат 100 основни стоки. На онлайн "табло" се посочват фирми, които са качили цените с 6% или повече.
Общият ефект от въвеждането на единната валута върху инфлацията е 0,2–0,3 пр. пункта.
Кипър (2008). Правителството и бизнесът се договарят като партньори - сключват „Харта за справедливо ценообразуване“. Над 7000 фирми се включват. Подписалите получават специален стикер. Създадени са пет евро-наблюдателници, които следят за двойните цени, правилно превалутиране и отклонения. При нарушения се налагат глоби. Финансовото министерство оценява на около 0,3 пр. пункта ефекта от смяната на валутата.
Малта (2008) залага на Инициативата FAIR price (честни цени). Подписани са споразумения за ценова стабилност с 6500 фирми (≈ 80% от обектите). Евростат отчита допълнителна инфлация от около 0,2 пр. пункта.
Словакия приема единната валута през 2009 г. Приет е Етичен кодекс за търговия. За недобросъвествите има глоби. Прилага се ежедневен мониторинг на цените от Търговската инспекция. Коректните фирмите получават евро-лого. Ефектът от въвеждането на еврото е под 0,2 пр. пункта.
Естония (2011). Изготвено е споразумение за добри практики при показване на цените. Публичен „бял списък“ показва кои са фирмите, на които потребителите могат да имат доверие за цените. Антимонополният орган следи за правилно превалутиране в периода на двойно изписване на цените. Евростат измерва 0,2–0,3 пр. пункта инфлация заради преминаването към евро.
Латвия (2014) залага на кампанията „Въвеждам честно еврото" – доброволно обещание на бизнеса да не надува цени. Над 3000 фирми се присъединяват в преходния период. Има и държавен мониторинг на цените и гореща линия - за подаване на сигнали за рязко поскъпване. Ефектът от въвеждането е 0,1–0,2 пр. пункта.
Литва (2015), копира латвийския опит - с доброволен пакт за „справедливо ценообразуване“. Банки и търговци поемат ангажимент да не злоупотребяват с вдигане на цени и такси. Стикер отличава фирмите, подписали пакта. Инспектори проверяват дали бизнесът спазва поетите ангажименти. Централната банка отчита 0,11 пр. пункта ефект върху инфлацията
В по-късно присъединилите се към еврозоната държави обичайната "инфлационна паника" е далеч по-слаба в сравнение със старта на единната валута през 2002 г., отбелязват от Фискалния съвет.
Хърватският случай
Хърватия е най-новият член на еврозоната - от 2023 г. (Моментът е особен, труден - Европа е обхваната от висока инфлация заради нахлуването на Русия в Украйна, игрите на Кремъл с газовото кранче, рекордни цени на енергията, смут на пазара на храни заради войната и т.н.). Правителството решава да наложи със закон задължителни тавани на цените (олио, мляко, брашно, захар, пиле и свинско) в преходния период - септ. 2022 – март 2023 г. Ограниченията включват ток, газ, парно, горива. Тези широки мерки бяха удължени през 2023-2024 г., а през януари 2025 г. списъкът с основни стоки с ограничение беше разширен до 70 продукта. Общата инфлация в Хърватия спадна от двуцифрена до около 4,3% до май 2024 г., но остана над средното ниво за еврозоната, а в началото на 2025 г. достигна 4,3–5,0% - едно от най-високите нива в еврозоната и в ЕС като цяло.
Заключение
Историята на всяка от страните в еврозоната показва, че ефектът върху инфлацията от въвеждането на еврото е бил незначителен.
"Меките инструменти са прилагани са навсякъде и работят.
Доброволните кодекси (харти, споразумения) за „справедливо ценообразуване“ - носят репутационни ползи на лоялните фирми, без да ограничават пазара. Интензивен мониторинг и публично „посочване“ на нарушителите - като PriceWatch, евро-наблюдателници, горещи линии, възпират злоупотреби, без да изкривяват цените.
Опитът на всички държави, въвели еврото, показва също, че колкото и малка да е инфлацията, общественото възприятие винаги е, че "всичко е поскъпнало, при това много". В Словения 83% от словенците са убедени, че цените са "скочили" заради еврото. Ето защо комуникацията е толкова важна, колкото и контролът (дори може би е най-важна), изтъква Фискалният съвет.
Мерки като в Хърватия могат да постигат само краткосрочна защита на потребителите. Но не успяват да постигнат голямата цел - нормализиране на инфлацията.
За и против "твърдите мерки"
Плюсовете: Правителството демонстрира активност и отговорност. Тушира се временно социално напрежение и стоките с тавани на надценките стават по-достъпни за бедните слоеве от населението. Частично се ограничава спекулата за тези стоки и временно за тях се стабилизира инфлацията.
Минусите: Производителите започват постепенно да губят интерес от производството на тези стоки, в резултат на което се получава недостиг и оформяне на сив сектор. Инвестиционната активност намалява – в секторите с ценови ограничения фирмите губят мотивация за качество при доставките и за иновации. Често пъти се създава и информационен хаос, породен от слухове за цени и наличности.
Увеличават се разходите за администрация и контрол.
