Медия без
политическа реклама

ГЕРБ трудно ще спечелят отново София, ако има балотаж

На референдума за партийните субсидии милиони гласуваха с идеята да накажат статуквото, а ще бъдат наказани най-малко виновните - малките и новите партии, казва политологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов

Първан Симеонов е политолог, директор в „ББСС Галъп интернешънъл”. Работил е като изследовател в различни научни области, консултант в предизборни кампании, журналист. Част е от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”.
Снимка: БГНЕС
Първан Симеонов е политолог, директор в „ББСС Галъп интернешънъл”. Работил е като изследовател в различни научни области, консултант в предизборни кампании, журналист. Част е от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”.

- Г-н Симеонов, какво се случва в ГЕРБ – дадоха заявки за сформиране на етична комисия, която да започне „изчистване“ на партията, като вече се анонсираха и първите кметове, които ще бъдат проверени?

- Борисов си връща партията, което прогнозирахме още в разгара на „Апартаментгейт“. Той използва скандала, за да изтласка Цветан Цветанов и да си възвърне контрола върху партията, което и стана. Разбира се, ще протече процес на освежаване на ГЕРБ, с което се надяват да спечелят по-добри позиции на местните избори през есента. Ще се опитат да направят от дефекта ефект, както стана с Цветанов. Крачка назад, за да може да има след това две напред. Действа се на принципа - махаме някого по места и дори да изглежда рисково и трудно, ще ни осигури очарование в очите на хората и съответно разчитат да увеличим вота.

Дългосрочната цел обаче е Борисов да си префасонира партията, за да може по-лесно да мисли за наследството. Лека-полека идва въпросът за унаследяването в ГЕРБ.

- Наистина ли Цветанов, който онзиден беше редом до Борисов на форума, е вече „низвергнат“, или това е просто игра?

- Според мен Цветан Цветанов наистина не е вече силен фактор в ГЕРБ. Лидерът Борисов няма да повтори идеята да има един втори човек, на когото да възлага всичко. Неслучайно, когато Борисов обикаляше по изборите, го правеше минимум с двама знакови представители на ГЕРБ – Томислав Дончев, Владислав Горанов и др. Борисов не може да си позволи вече да се осланя само на един човек, ще се опита да има повече хора, които да „разделя и владее“, както винаги е правил. Един от малкото, с които не успяваше, беше именно Цветанов.

- Като че ли се усеща някаква аналогия с БСП в изминалите двайсетина години. ГЕРБ не върви ли по нейните стъпки – включването на повече хора на партийни позиции, съответно борба за наследство и пр.?

- В някакъв момент Борисов ще трябва да помисли как ГЕРБ ще продължи да съществува. Разбира се, има и теория, че самият той не би държал да съществува партията след него. Ще ни е нужно доста време, за да разберем едното или другото. Във всеки случай ще дойде момент, в който ще се мисли как партията ще продължи, какво ще е оперативното й ръководство и т. н. Все някога Борисов трябва да помисли и някакви варианти за политическо отдръпване, поне житейската логика е такава. Ако няма някакви големи сътресения, би трябвало утрешният ГЕРБ да е малко по-мениджърски, по-инструментален, малко по-професионално ориентиран, а не толкова лично-харизматичен, което ще е по-добре за страната.

От „Апартаментгейт“ още се чуват залповете от първата битка за унаследяване, защото още тогава си пролича как в ГЕРБ се сритаха под масата две линии – цветановската, така да се каже, и дончевската. В ГЕРБ винаги е имало една по-дясна, по-инструментална линия. Дали около Реформаторския блок, около Симеон Дянков и Кристалина Георгиева, или около други личности, но е работела. Тоест действал е винаги втори опорен крак. Първият такъв крак е бил по-балкански, даже все по-свързан с ДПС. Някак напоследък това по-западното в партията се беше поизгубило. По всичко личи, че лидерът иска да си го върне, за да може да балансира.

Борисов не може да седи на един крак. Доказано е. Нужни са му поне два крака, за да може да сменя тежестта от време на време. Беше останал прекалено дълго на един крак, а на него не му е удобна позиция.

- Какви са опасностите пред побългарения модел на субсидиране на партиите, който се прие?

- Първата и най-важната – трайно решаваме, че партиите са нещо много зло и че бездруго се финансират от злия бизнес, така че ние вдигаме ръце и ги оставяме да се финансират от него. Всъщност това е недемократично в същността си. Партиите са структури на гражданското общество и трябва да бъдат лекувани, а не оставяни на произвола.

Втората опасност е отварянето широко вратата на бизнеса. Третата е удар върху най-малките и нововлизащите в политиката. Нали уж искаме да ги има, да направим промяна и пр. Каква промяна да има, когато един нов в системата, първото нещо, което ще трябва да направи, е да си намери бизнесмен патрон?! Малките формации, които не могат да свършат кой знае каква работа на бизнеса, ще получават и най-малко пари. Какъв е смисълът?

Излиза, че най-облагодетелстваните сега ще си останат най-облагодетелствани и утре. Искаме да накажем статуквото, а наказваме най-малко виновните. Тъжното е, че са излъгани милионите, които гласуваха на референдума. Те гласуваха да се намали партийната субсидия, но референдумът не мина прага и беше задача на политическата прослойка да измисли някакво умно решение в посока намаляване на субсидията. Тя си изми ръцете, но не намери такова решение. Сега милионите, които гласуваха на партиите да им е зле, всъщност ще направят на най-малко виновните да им е най-зле. Честито!

- Какво очаквате от местните избори?

- Миналия път на местния вот ГЕРБ спечели с толкова много, че сега ще им е трудно. Високо си вдигнаха летвата. Има и друг проблем пред управляващата партия - тя се поизхаби. Тя дължи огромна част от силата си на еврофондовете и усвояването им. Партията се износи на вълната на това финансиране. То направи така, че градовете да се преобразяват, но хората вече не се впечатляват и се чудят как се правят нещата – дали е качествено, дали се краде, а не се радват само, че нещо реално се прави. Борисов го забеляза и го изрече - „преди 10 г. беше лесно да впечатлим хората, сега не е“. Нормално е, защото апетитът идва с яденето.

Голямата драма пред ГЕРБ е, че при силен опозиционен кандидат в София, ако има балотаж, изобщо няма да им е лесно. Защото на балотажа могат да сработят ефекти "ала Радев", тоест всички срещу ГЕРБ на втория тур. София не е България, но е много знакова. Второто такова място е Пловдив, а Варна също не им е най-силна като позиции. Може да се окаже така, че в някои от основните градове имат трудности. Това не означава, че не могат да спечелят вота, а че няма да им е така комфортно, както през 2015 г. Ще трябва да се опитат да не допуснат пробив на знаково място.

- Виждате ли такъв силен опозиционен кандидат за София?

- Ако се появи кандидат, който може да събере син и червен вот срещу ГЕРБ на евентуален втори тур, може да се мисли за смяна на статуквото в София. Обикновено погледите са насочени към Мая Манолова. Големият въпрос обаче е, че към кмета Фандъкова отношението изобщо не е същото. Преди няколко години никой не смееше и една дума да каже срещу нея, тя беше един вид „еталонен модел“. Сега нонстоп се говори срещу нея, срещу градската среда. Хората стават все по-чувствителни на тема непосредствена среда за живот и което става все по-голям проблем. Навсякъде из страната те започват да мислят за градинката, за тротоара, за качеството на въздуха, което се превърна в основен проблем.

Всичко това е напредък. ГЕРБ се ядосват и го преживяват тежко, но това е белегът на движението напред. Когато градовете стават по-добри за живеене, хората стават и все по-взискателни. И се получава парадокс – ГЕРБ страда от онова, с което се хвали.

- Казвате, че няма да им е така комфортно на управляващите, а БСП ще може ли да се възползва от това?

- БСП трябва да направят нещо хитро. Да намерят такива кандидати за местния вот, които да не се опитват да налагат партийно, а по-скоро да припознават, да подкрепят различни кандидати – тоест да правят мрежи. БСП прави обратното през последните години. Залага на собствено прочистване, радикализация, ярка партийност и пр., което води до самозатваряне.

Левицата никога не е произвеждала толкова силни личности като Мая Манолова, като Илияна Йотова, Сергей Станишев, като Румен Радев, които произхождат от нейните среди и съставляват една нелоша мрежа от хора, но като че ли БСП не може да се възползва от тях. Тя ги изтласква навън, а трябва да прави точно обратното. Добавката, която може да направи така, че да побеждава по места, е от хора, които не са задължително от нейните среди, но не могат да понасят модела „ГЕРБ“. Те се печелят не със самозатваряне, а по обратния начин. За да победи ГЕРБ, БСП ще трябва да намира път и към традиционната десница, колкото и екзотично да звучи това. Да намира път към този тип хора, защото няма откъде другаде да дойде толкова голям резерв „анти-ГЕРБ“ като гласове.