Медия без
политическа реклама

Денят, в който борбата с високата корупция спря

Заради бездействието на депутатите от 1 март няма кой да разследва корупцията на хората на висши държавни длъжности

Илияна Димитрова
Не може да им се отрече на депутатите, че ги умеят кашите.

1 март 2024 г. е денят, в който официално спря борбата с корупцията по високите етажи на властта в България. Не сме забелязали и преди това да е имало някакво особено противодействие, ще кажат мнозина. И ще са прави. Но вече това бездействие е съвсем законно.

Нали помните с какъв плам и скорост беше ремонтиран антикорупционният закон, който вече се нарича Закон за противодействие на корупцията. Промените влязоха в сила на 6 октомври м.г., КПКОНПИ беше закрита, а на нейно място се появиха две комисии - за антикорупционна (КПК) и такава за конфискация (КОНПИ). Трябваше спешно след това да бъде внесен проект за изцяло нов закон за конфискацията. Това и досега не се е случило. Макар че още миналата есен Десислава Атанасова, тогава шеф на ПГ на ГЕРБ, обясняваше, че групата е готова със законопроекта, свързан с отнемане на придобитото по престъпен начин имущество, и до дни ще го внесе. Вече няма как да търсим сметка на Атанасова за

 

празното ѝ обещание,

 

защото политическите турбуленции я изстреляха като съдия в Конституционния съд. Но това е друга тема.

В началото на годината изтече срокът, който управляващите сами си поставиха да изберат членовете на комисията. Естествено, няма и директор на специализирана дирекция "Противодействие на корупцията", който пък трябва да бъде избран единодушно от тримата членове на КПК. За разследващите, които трябва да поемат делата за корупция срещу хората на висши държавни постове, няма какво да говорим - няма ги и изобщо не е ясно кога ще ги има.

Точно тези липсващи звена обаче от 1 март трябваше да са поели знаковите дела за корупция. Те никак не са малко. Справка на прокуратурата, с която "Сега" разполага, сочи, че

 

става дума за 169 производства, свързани с корупционни престъпления,

 

за които се смята, че са извършени от хора, заемащи високи постове в държавата. Най-много от тези дела са в апелативния район на София - 98. В този на Пловдив има 37, на Варна - 16, на В. Търново - 12. Най-малко са в Бургас - 6. Само Окръжните прокуратури в Сливен, Шумен, Ловеч и Плевен, както и всички военноокръжни прокуратури уведомяват, че нямат неприключени, нерешени или спрени дела за корупционни престъпления, извършени от хора на висши държавни длъжности. В тази графа попадат президентът, депутатите, министрите, конституционните съдии, магистратите, членовете на различни регулатори, ръководствата на службите, шефовете на партии, които получават държавна субсидия, областни управители, кметове, шефове да политически кабинети и т.н.

НПК вече казва, че корупционните престъпления, извършени от хората на висши публични длъжности, се разследват от разследващи инспектори от Комисията за противодействие на корупцията. А такива, както стана дума, в момента няма. И изобщо не се очертава скоро да има. При това, когато препускаха с антикорупционното законодателство,

 

на депутатите изобщо не им хрумна

 

образуваните дела да се довършат по стария ред. Къде ти стратегическо мислене там. Нали вече сума време гледаме законодателната вакханалия.

Разбира се, няма законова пречка прокурорите сами да провеждат разследване по въпросните дела, без да разчитат на разследващ орган. Те обаче не го правят. Папките се пращат към КПК, а какво ще ги правят там един Господ знае. Всъщност и ние знаем - ще ги складират и нищо няма да правят. Пък прокуратурата може доволно да потрива ръце в стил "казахме ли ви, че ще се провалите, искахте промяна, ето ви я". Законът им дава чудесно оправдание да не пипат делата.

Сега всичко може много бързо да се реши с една спешна законова промяна, която да измести напред във времето влизането в сила на промените в НПК, свързани с разследването на делата за висока корупция. Това наистина би било поредното признание колко са зле законотворците ни. Но като че ли е по-добре от 169 дела на трупчета.

Антикорупционните редакции са точно "рожба" на "Продължаваме промяната". Депутати коментираха неофициално пред "Сега", че законодателното решение за КПК с разследващи функции изобщо не е добро. Но и досега отговорните

 

не си дават сметка за мащаба на проблема.

 

Какво например става с делата за корупция, които не са в София. Във всеки град ще има разследващи антикорупционни инспектори? Така или иначе ПП се наложиха антикорупционната комисия да има разследващи функции. Можеха обаче доста по-добре да облекат в закон идеите си. Разбира се, ако идеята е била, борбата с корупцията да зацикли, то тогава, да им свалим шапка - успяха. "Много е неприятно положението", коментират депутати.

Изборът на новата антикорупционна комисия вероятно ще бъде направен до два месеца - в края на февруари или началото на март. Това прогнозират пред "Капитал" в началото на годината председателката на парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията Рая Назарян (ГЕРБ), както и Лена Бориславова от "Продължаваме промяната", която в рамките на коалицията ПП-ДБ е ангажирана с работата по антикорупционния закон. Вече наближава средата на март, а дори няма открита процедура за избора на КПК. Партиите са заети с преговори покрай ротацията и някаква си антикорупционна комисия изглежда досадна подробност. 

Само че

 

законът беше сред обещанията, дадени от България

 

в плана за възстановяване, по който от Брюксел се чакат още 9 млрд. лв. Остава да мислим, че е бил приет, колкото да се каже - ето, имаме закона, давайте парите. Въпреки и опасенията, че ще се подреди при другите "качествени" законодателни решения на този парламент, с него се бързаше и заради приемането на България в Шенген. 

Докато чакаме, старата антикорупционна комисия КПКНОПИ изпълнява функциите на двете нови - КПК и КОНПИ. Все пак става дума за орган, който през годините успя да загуби общественото доверие и която не свърши нищо друго, освен да е бухалка в ръцете на управляващите. Да не говорим, че след оставката на Сотир Цацаров през март 2022 г. КПКОНПИ остана в намален състав и реално без председател, тъй като заместникът на Цацаров Антон Славчев, който пое функциите му, не е посочен от парламента като такъв. И това вече беше констатирано от съда като проблем при вземането на решенията на комисията. Отделно Славчев се спаси от потъващия кораб, като се яви и спечели на конкурс за прокурор.

"Този закон е ключът на България към Шенген. Този закон е ключът на България към 3% дефицит и най-вече този закон е ключът към истинската бора срещу корупцията", коментира Кирил Петков (ПП-ДБ), след приемането му. Излиза обаче, че ако този закон е ключът, той е дефектен и може само да заключва. Да ни е честито.