Имало е години, в които България наистина е била земен рай, но днес определено не е така. Затова, когато звучи химнът, на предприемачите им се реве.  

В края на 2019 г. БСК направи проучване какво иска малкият бизнес от управляващите. Трите водещи очаквания са: предвидима правна среда, минимално вземане-даване с администрацията, облекчени административни процедури. И трите зависят от правителството и парламента. Те обаче са заети с по-важни неща - да прокарват закони и наредби, уреждащи близките им бизнес кръгове и избрани съсловия. Малкият бизнес не е интересен за тях. Премиерът Борисов и министрите му често повтарят, че дребните предприемачи са гръбнакът на всяка икономика. Но това са само купешки думи, а делата им сочат, че са специалисти по прекършване на гръбнаци. Властимащите толкова са се самозабравили, че смятат корупцията за пресилено субективно "усещане". И ни уверяват, че бюрокрацията е на изчезване.  

Глобално изследване установи, че основните притеснения на бизнеса в  развитите държави напоследък са свързани с хакерски атаки, кражби на данни и други подобни модерни проблеми. България рязко се отличава - у нас особено големи главоболия създава нормативната рамка, която непрекъснато се движи и усложнява.

Само за 11 месеца през миналата година Кодексът на труда е променян и допълват 10 пъти - т.е. средно всеки месец депутатите са  бърникали там. Законът за устройство на територията е поправян 6 пъти. Кодексът за социално осигуряване е претърпял 4 ремонта за 11 месеца, "само" по три пъти са прекроени Търговският закон,  Законът за концесиите, ДОПК и застрахователният кодекс.

Собственици на фирми с горчива ирония казват, че вече се налага да си назначат специален юрист, който зорко да следи несекващите поправки в закони, наредби, правилници и инструкции, защото иначе все има опасност някъде да сгазят лука, без да се усетят. 

Толкова за "предвидимата" правна среда 

Финансовият министър и НАП в последните години изобретиха велико средство за инквизиция на бизнеса - печално известната Наредба Н-18 за фискалните устройства и нейните поправки и редакции, които нямат край. Владислав Горанов я нарича "инструмент за изсветляване на икономиката", а жертвите - "Недоразумение Н-18". Истината е, че Н-18 тормози именно "белите" предприятия, които се опитват да изпълняват всяко ново издевателство на администрацията за затягане на дисциплината. То не са смени на софтуери, на хардуери, на изисквания за връзка с нападжийските сървъри. Дълги месеци различни съсловия се опитват да обяснят на Горанов и подчинените му, че няма как да вкарат в един калъп съвсем разнородни дейности - едно е да продаваш стоки в бакалия, друго е да храниш клиенти в ресторант, трето е да търгуваш с бензин и дизел, четвърто е да управляваш хипермаркети, пето е в хотелския бизнес. За да угодят на данъчните, фирмите трябва да купуват нови устройства за отчитане на оборотите и докладване в НАП, да поръчват на ІТ специалисти да им пишат специални програми. Всичко това струва и пари, и време, и нерви. В момента в приходната агенция са вписани над 900 софтуера за отчитане на продажбите, а други чакат за одобрение. Предприемачи негодуват, че НАП негласно е създала пореден разрешителен режим  - тя първо одобрява програмния продукт, после го регистрира. На всичко отгоре данъчните не разрешават на фирмите да тестват софтуера в реални условия, преди да го представят за вписване. Забележете какъв е мотивът на НАП - търговци, хванати в криене на обороти, се оправдавали, че тъкмо пробвали новия софтуер!  Администрацията твърдо се придържа към "принципа", че

всеки е измамник до доказване на противното 

След дълги спорове, срещи, отлагания, протести, включително и със зрелищно трошене на касови апарати пред Министерския съвет и парламента, Бойко Борисов се спусна от небето като deus ex machina и въздаде справедливост - ремонтите на Наредба Н-18 се замразяват до пълно изчистване на всички детайли, от които бизнесът е недоволен. Това може да се брои за спечелен рунд, но истината е, че битката продължава, защото Горанов и НАП няма да се откажат от "Недоразумение Н-18".  

И ако отлагането на прословутата наредба е поне временна победа срещу ината и безхаберието на т.нар. държава, на енергийния фронт положението изглежда направо безнадеждно. Фирмите бяха избутани на "свободния" пазар на ток, но се оказа, че той не е никак свободен и цените там са полудели. Наскоро работодателските организации изригнаха възмутени, че електроенергията за стопански нужди у нас е най-скъпата в Европа и че в някои дни струва 40 пъти по-скъпо, отколкото в Германия.

Много предприятия вече виждат ужаса на фалита,

защото при тези ценови нива на тока производствата им са на загуба. Рекордите на българската електроенергийна борса се дължат на изцяло на сбърканите политики и порочните ходове на държавата, която продължава да "регулира" сектора с прецизността на слоница в стъкларски магазин. Бедите идват преди всичко от мастодонти като "ТЕЦ Марица-изток 2", които държавата поддържа на изкуствено дишане с финансови инжекции и ценови еквилибристики. Към това се добавят напомпаните цени на "зелените" производители на ток. А за капак държавата се прави, че не вижда как малка група търговци са превзели "свободния" пазар и препродават скъпо и прескъпо електроенергията. Правителството и най-вече Министерството на енергетиката изглеждат напълно безпомощни  пред проблема и необяснимо пасуват - дали защото са безхаберни, или защото не искат да се месят....  

А ходенето по мъките на транспортния бранш?

Компаниите, които возят пътници и товари, водиха тежки и продължителни битки с правителството и с пътната агенция, за да не бъдат разорени с въвеждането на историческата тол система. Накрая си извоюваха поносими тарифи и по-малък обхват на шосета, по които ще трябва да плащат такси за пропътуваното разстояние, но само те си знаят колко време и нерви изхабиха. Но проблемите им не са свършили. До пуска на тол системата остават само две седмици, а транспортните фирми още не са видели джаджите (бордни устройства и джипиес тракери), които трябва да монтират в кабините на камионите и в автобусите за отчитане на изминатите километри и изчисляване на дължимите такси. И самите тол такси още не са публикувани. Явно превозвачите ще треперят до последно и ще трябва да се подготвят в 12 без пет за първите си срещи с тол системата на 1 март. 

Трябва ли да споменем последните екзотични инициативи за "озаптяване" на бизнеса с краткосрочно отдаване на имоти под наем? Менда Стоянова от ГЕРБ и Валери Симеонов от НФСБ погнаха чутовните печалби на хората, които настаняват туристи в свои стаи и апартаменти, ползвайки услугите на световни платформи като Airbnb, Bоoking, Expedia и т.н. Докато видната данъчна експертка на ГЕРБ се разправяше с дребните "печалбари" в туризма, избухна скандалът с лотариите на Васил Божков. Оказа се, че години наред фирми на хазартния бос са финтирали хазната и са си спестили най-малко 559 млн. такси - твърдението е на прокуратурата.  Истината лъсна не защото Менда Стоянова или Владислав Горанов забелязаха, че процъфтяващите лотарии плащат съмнително ниски такси, а защото избухна поредната смъртоносна война за преразпределяне на бизнес територии и бивши съдружници натопиха Божков.    

Така е в "земния рай" днес.