Едва три дни след началото на войната германският канцлер Шолц обяви коренни промени: Германия се откъсва от Русия по всички направления и ще се въоръжи до зъби, без да разчита на НАТО. 

Три месеца по-късно стана ясно, че и разривът с Русия, и създаването на най-голямата армия в Европа няма да стане толкова лесно. Но на Германия й предстои да се измисли себе си отново и новата си роля в света. В понеделник вечерта канцлерът съобщи, че Германия скоро ще има най-голямата армия в Европа. Само допреди няколко месеца тази новина щеше да предизвика сензация и би предизвикала нееднозначна реакция у европейските партньори, но в новите реалности в света думите на Шолц не направиха особено впечатление. Факт е, че Шолц се изказа много внимателно в интервю за провинциален вестник, подчертавайки, че германската армия ще е конвенционална, т.е. няма да има ядрено оръжие и ще бъде в рамките на НАТО. Изявлението му не е неочаквано, още на 27 февруари в историческа реч в Бундестага той съобщи за новото развитие на германската армия. 

Резултатът от действията на германофила Путин е, че

промени не само Русия и Украйна, но и Германия. 

Берлин удивяваше своите съюзници, че до последно се беше вкопчил в икономическите си връзки с Русия. От "Северен поток"2 се отказа два дни преди руското нападение. Разбра се, че работата не е точно в парите и руския газ, който се оказа, че може да бъде заменен. Имаше и нещо друго. Появиха се допускания, че германският елит е корумпиран. Но и това не е обяснението. Ключовото е, че близките отношенията с Русия са носещата конструкция, върху която Германия изгради съвременната си самоидентификация. 

"Природният газ беше свещената крава на руско-германските отношения. В Германия помнеха, че СССР не спря доставките и по време на Студената война. Тесните отношения с Русия и примирението с нея бяха политическо решение след разпада на СССР. Скъсването сега с руските петрол и газ означава, че с русоцентризмът приключи", коментира германската политоложка Лиана Фикс. 

Алексей Юсупов, също германски политолог и директор на руската програма на фондация "Еберт", казва, че Германия е прекарала последните десетилетия в шизофрения. След Втората световна война Германия стана част от Запада, но по различни причини, и след обединението се чувстваше свързана с изтока - най-източната страна на Западна Европа. След руската агресия в Украйна, когато следвоенният ред се срути, Германия разбра, че не може да живее между тези два свята.

Германските елити отдавна чувстваха - казваха им го и западните партньори, и дори самата Украйна, че зависимостта от Русия противоречи на западния демократичен избор на Германия. Но не беше лесно да се промени този вектор. В Германия дори измислиха дума Putinversteher (който разбира Путин). Пример за това е например решението на Меркел да се строи "Северен поток" 2 след анексията на Крим. Германците не обръщаха внимание на предупрежденията, защото да се търгува с Русия беше много изгодно. 

"Цялата стратегия на Меркел и историята на германското процъфтяване е седене на два стола и преследване на краткосрочни меркантилни икономически изгоди. Но сега Германия ще трябва да формулира нова стратегия за 30 години напред. Страната ни не е свикнала така. Всички политици се занимаваха само с как утре да направим живота ни малко по-добър от днес", казва Алексей Юсупов. 

Единствената партия, която се занимаваше в последните години не с малките подобрения, а с глобалния образ на бъдещето, беше дяснопопулистката "Алтернатива за Германия", чийто лидери пропагандират "край на западната цивилизация" и "страх от ислимизация". Политолозите обясняват, че въпреки анексията на Крим Меркел не е посмяла през 2014 г. да направи радикален завой в отношенията си с Русия заради несъгласието на германския бизнес да прекрати икономическите си отношения. Сега след началото на войната германският бизнес е в шок от случилото се и позволи на Шолц да скъса с Русия.

"Шолц дръпна внезапната спирачка. Това е признание, че Германия не се движеше в правилна посока. В енергетиката - зависима от руския газ, смятайки, че Русия не е готова за голяма война, и трето колко слаб е Бундесверът. Сега Шолц прави завой на 180 градуса", коментира Лиана Фикс. 

Предстоят още няколко гласувания в Бундестага, но

вече е ясно как ще бъдат разпределени 100-те милиарда евро за германската армия.

41 млрд. са за "Юрофайтър", F-35 и нови транспортни самолети, 16 млрд. ще са за изработката на нов европейски танк и доработване на съществуващите модели, 19 млрд. за флота - корвети, фрегати, подводници и разработка на нови корабни системи. "С този бюджет Германия надминава Великобритания. Това е шок! Все пак Великобритания е атомна страна, има самолетоносачи, подводници. - чуди се Юсупов. - И още по-странно е благосклонното отношение на западните партньори".

"Германският елит живееше с убеждението, че не можем да заемаме лидерска позиция, защото всички наоколо помнят миналото и Третия райх. Но всъщност отношението към Германия отдавна не е такова. Вътрешният ни германски дискурс беше откъснат от европейската реалност", казва Юсупов. Лиана Фикс допълва, че историята се явява добро оправдание Германия да не обръща внимание на Бундесвера, даже са се чудили нужен ли им е. "Преди войната Аналена Бербок казваше, че Германия не може да праща оръжие на Украйна заради историята си. Напротив именно заради нея трябва да праща", допълва Фикс. 

Юсупов се чуди дали германската армия ще успее да усвои качествено милиардите. "Бундесверът и Министерство на отбраната са най-страшната част от германската правителствена бюрокрация. Там е нужна радикална реформа, за да има смисъл от всичко това", казва Юсупов. 

Военната експертка Кристиана Мелинг не разбира как ще се справи армията с тези огромни пари за въоръжение - това са по 25 милиарда на година! Сега и с 9 милиарда не може да се справи. "От германската армия се пести от 90-те години насам. Плаща се за персонал, но не за оръжие. На армията за тези години не са дадени 450 млрд. евро И сега хвърляме 100 млрд. в тази черна дупка", разсъждава о.з. полковник Ралф Тиле. 

"Германия се готви за турбуленции в условията на инфлация, невиждана от 1990 г. насам. Още не се усеща съвсем, но

дюнерът в Берлин вече 7.50 евро при обичайни 4 евро.

Това е първият звънец. В края на лятото ще има остър сблъсък с реалността", прогнозира Юсупов. 

Заради очаквания дефицит на бензин цяло лято германците ще ползват обществения транспорт почти безплатно срещу 9 евро на месец. Изключение са само експресните влакове. 

В момента германският бизнес се лекува от тежка травма. "Знам от първа ръка, че средният германски бизнес чака леко разхлабване, някакво примирие, за да възобнови отново бизнеса с Русия. Мощният Сименс веднага се преориентира - ще стори железница в Египет", разказва Юсупов. 

"Русия не може да бъде изтрита от картата на Европа, нито може да бъде победена по военен път, докато е ядрена държава. Може да бъде изгонена от Украйна, но да бъде премахната като европейска заплаха - не. Значи ще трябва пак да се търси модус вивенди с нея", казва Лиана Фикс.  

Но с всеки изминал ден връзките между Русия и Германия стават все по-малко. Не става дума само за икономиката - не летят самолети между Германия и Русия, затворен е културният център "Руски дом" в центъра на Берлин, от Русия са изгонени германските политицески организации и корпунктът на  Deutsche Welle, а Германия блокира  RT на немески, Германско-руският музей в Берлин си смени името, даже Герхард Шрьодер напусна "Роснефт" - тухла по тухла се срутва строеното 30 години. Германия скочи, премина необратимата точка, сега виси във въздуха.