Във всяко издание на рейтинга на висшите училища у нас има няколко константни истини – доброто висше образование гарантира високи доходи, сигурна реализация, съвпадение на избраната специалност и заетостта. Всяка година обаче константни остават и дисбалансите – математиката не навсякъде е равна и не всяка диплома гарантира светло бъдеще.
Висшето образование например като цяло е универсална рецепта срещу безработица. Дори там, където е по-висока от обичайното, тя пак е по-ниска от средното ниво за страната. Почти няма безработни сред завършващите "Военно дело", "Медицина", "Фармация", "Математика" и "Дентална медицина". Най-висока – над 3 и около 3%, е сред завършилите „Туризъм“ (3,58%), „Социални дейности“ (3,34%), „Психология“ (3,2%), „Педагогика“ (3,11%) и „Педагогика на обучението по“ (2,84%). Част от тези направления традиционно са известни с това, че не дават добра реализация – например "Туризъм", но е любопитно, че със сравнително висока безработица са и педагогически направления, въпреки че учителската професия е сред най-страдащите от недостиг на кадри.
Има обаче и програми, в които
безработицата е два пъти по-висока от средната за страната,
и то в направления, които в други университети имат отлични показатели. Биотехнологиите в Минно-геоложкия университет в София например имат 0,28% безработица сред завършилите през предходните 5 г. (общо за всички образователни степени). Но безработицата сред завършилите същото направление в Русенския университет е 7,26%. Информатиката се смята за билет към висок стандарт на живот, но не и ако човек я завърши в Шуменския университет – там безработицата сред възпитаниците е 4,81%.
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Дентална медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Фармация“, а най-ниска - сред завършилите „Туризъм“ (25%). И тук обаче има големи отклонения – завършилите общо инженерство в Университета по хранителни технологии в Пловдив например се реализират на позиции с висше образование и по призвание едва в 18,46% от случаите. Една сигурна програма за добра реализация – "Математика", в Русенския университет е пример за обратното. Тамошните възпитаници успяват да се реализират на позиции за висшисти едва в 40% от случаите.
И с образование обаче животът понякога се развива така, че човек намира призвание на съвсем друго поприще, което рядко изисква диплома за висше. 4,22% от завършилите "Администрация и управление" например работят като продавачи (управители, собственици) в магазин, въпреки че това направление е ракетата-носител на държавния служител. Нито един продавач не може да се срещне сред завършилите архитектура или военно дело (там 98,92% са държавни служители). Няма продавачи и сред завършилите "Енергетика", макар че там се забелязва малцинство от намерили призвание в производство на храни. Сред завършилите изобразително изкуство обаче делът на продавачите е 7,6%. Сред историците и археолозите едни стават учители, други – държавни служители, 5,16% са продавачи в магазин, а малка група сигурно си остават Индиана Джоунс по сърце, но наяве са сервитьори и бармани (1,5%). Долу-горе такъв е делът и на математиците, които са оставили числата, за да броят поръчки в барове и ресторанти.
Обичайно е реализацията да се подобрява с напредъка в науките и това е един от генералните изводи от данните в рейтинговата система.
Безработицата обаче застига дори доктори.
Най-високо е нивото й сред докторите по философия (4,61%), докторите по изобразително изкуство (4,53%), докторите по религия и теология (3,17%).
Голямата новина от тазгодишното издание на рейтинга е, че военното дело вече носи по-високи доходи от "Информатика и компютърни науки". Още едно любопитно развитие се забелязва в сравнението как се променят облагаемите доходи на завършилите преди пет години и сега. Доходите в специалностите от направления "Военно дело" и "Национална сигурност" нарастват доста по-бързо от тези в традиционния лидер – "Информатика и компютърни науки". Нещо повече – този свръхуспешен сектор е с математиката на последно място по ръст на облагаемия доход за последните 5 г. – съответно 64 и 62%. По-бавно растат доходите и в друга много успешна сфера – медицината, която е с 68% ръст за 5 г. На другия полюс са завършилите "Дентална медицина" – при тях ръстът е 126%. На първите две места по промяна на дохода за 5 г. обаче са "Военно дело" – 280%, и "Национална сигурност" – 197%, като тук трябва да се отбележи, че реализацията е почти 100% в държавния сектор. В ТОП 5 са още "Животновъдство" (142%), "Право" (139%) и "Архитектура, строителство и геодезия" (131%).
Традиционно на първо място по доходи е магистърската програма на Американския университет в България в направление "Администрация и управление" – 5591 евро среден месечен облагаем доход на завършилите през предходните 5 години. Тази програма на АУБ обаче е бутикова и е предназначена за хора, които вече имат професионален и дори управленски опит. След нея са магистърските програми в направление "Военно дело" на Военната академия "Георги Стойков Раковски" (4913 евро) и магистърските програми по "Информатика и компютърни науки" на СУ (4368 евро).
Над 3000 евро месечен облагаем доход дава и магистърската степен в няколко направления на Академията на МВР – "Архитектура, строителство и геодезия" (3914 евро), "Национална сигурност" (3718 евро), "Администрация и управление" (3359 евро), както и "Фармация" в Медицинския университет в София (3571 евро), "Администрация и управление" на Висшето училище по мениджмънт във Варна (3353 евро), "Комуникационна и компютърна техника" в ТУ-София (3043 евро).
Къде заплатите на магистрите са по-близо до минималната заплата?
По традиция в тази категория са изкуствата – 978 евро за завършилите изобразително изкуство в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив; 1035 евро за същото направление във Великотърновския университет; музикално и танцово изкуство във Варненския свободен университет (1124 евро) и т.н. Очаквано на дъното са и различни програми по туризъм, но този сектор е известен, освен с всичко друго, и с това, че доходите в него не са на светло. Има и няколко програми по обществено здраве, философия, педагогика на обучението, животновъдство, растениевъдство.
Нова функционалност на рейтинговата система от тази година предлага ориентация на кандидат-студентите по желаната професия. За целта е въведен бутон "Какво искаш да работиш" в рубрика "Реализация". След като се въведе желаната професия, системата дава разбивка на професионалните направления, в които са се обучавали специалистите, работещи в тази професия. Така например резултатите за желание "учител в начален етап на основното образование" дават любопитна картина картина с какъв профил са тези учители. Очаквано, най-големият дял са завършили педагогика – 44,15%, и теория и управление на образованието – 38,63%. На трето място обаче идва неочакваното "Религия и теология", като с такъв профил са 10,34% от работещите в началния етап. 4,4% идват от направление "Музикално и танцово изкуство", 3,23% са завършили психология и т.н.
Една по-малко популярна част от рейтинга показва къде се насочват най-често студентите първо поколение – тези, на които и двамата родители са със средно или по-ниско образование. Делът на тези студенти е около една трета. Най-голям дял са в направление "Теория и управление на образованието" (68,82%), "Материали и материалознание (66,04%), "Социални дейности" (62,19%), "Металургия" (57,89%), "Здравни грижи" (56,45%), "Машинно инженерство" (55,74%), "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" (52,94%), "Педагогика" (52,19%). Най-малък е делът на студентите първо поколение в "Дентална медицина" (5,04%), "Изобразително изкуство" (10,76%), "Медицина" (12,38%), "Фармация" (14,52%), Математика" (14,78%), "Право" (16,78%).
