Войната в Иран засилва опасенията за уязвимостта на световните енергийни търговски маршрути. На този фон се открояват и силните страни, и ограниченията на дългосрочната стратегия на Европа за диверсификация на енергийните ѝ партньорства.
Десетилетия наред Русия бе доминиращ доставчик на природен газ в Европа. Преди нахлуването в Украйна вносът по руските газопроводи съставлява около 45% от потреблението в ЕС. По онова време страни като Австрия и Латвия разчитат на Русия за до 80% от вноса си на природен газ. Рисковете от тази зависимост стават болезнено очевидни след мащабната
руска инвазия в Украйна през 2022 г., когато съкращаването на руските доставки допринесе за безпрецедентна енергийна криза, белязана от скок на цените и опасения от потенциални недостиг.
В отговор на това европейските лидери предприемат мерки за диверсифициране на доставчиците и маршрутите за внос.
На сцената излиза Азербайджан
Азербайджан става ключов играч, а особено важна роля има Трансадриатическият газопровод (ТАП) - част от инициативата „Южен газов коридор“. ТАП осигурява алтернативен маршрут за доставки, който заобикаля много от геополитическите усложнения, свързани с руския газ.
Газопроводът влиза в експлоатация през ноември 2020 г., като транспортира 10 млрд. куб. м газ годишно от азербайджанското находище „Шах Дениз“ директно към Европа. Към септември 2025 г. ТАП е доставил 50 млрд. куб. м
природен газ за Европа, а е планирано удвояване на годишния му капацитет. Постигането на тази цел би засилило още повече ролята на Азербайджан.
Отношенията на Баку с ЕС не започват с руската инвазия в Украйна. Те се развиват с десетилетия, а официално началото е през 1999 г. - с подписването на споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Азербайджан. Постепенно енергетиката се превръща в централен стълб на тези отношения, като през 2006 г. е подписан Меморандум за стратегическото енергийно партньорство през 2006 г., с което са поставени основите за проекти като Южния газов коридор. Развитието на инфраструктурата, свързваща енергийните ресурси от Каспийско море с европейските пазари, допълнително укрепва тези връзки. Днес ЕС е най-големият търговски партньор на Азербайджан и основният му износен пазар, като представлява близо 39% от общия обем на търговията на страната и повече от 70% от нейния износ.
Ефектът от кризата
С разрастването на кризата в Ормуз се провеждат редица срещи на високо равнище, вкл. с участието на президента Илхам Алиев. В Баку в началото на юни е постигнато споразумение за приоритетите на партньорството между ЕС и
Азербайджан за периода 2026 – 2030 г. – политическа пътна карта за области като енергетика, търговия и регионална свързаност. Доверието на Европа в Баку намира отражение и на по-широките регионални енергийни пазари. По време на Енергийната седмица в Баку консорциум от международни енергийни компании подписва 15-годишен договор за закупуване на газ от азербайджанското находище „Абшерон“ в Каспийско море.
Резултатите засега са скромни. Въпреки срещите на високо равнище и споразуменията за партньорство износът на газ от Азербайджан за ЕС е нараснал само с 3% през първата половина на 2026 г., а като цяло доставките от тази страна са под под 4% от природния газ.
Още партньори
Европа успява да избегне голям недостиг заради прекъсването на доставките през Ормузкия проток - благодарение на на диверсификацията. Засиленото сътрудничество с Азербайджан е част от по-широките усилия за укрепване на мрежата от алтернативни доставчици на енергия.
Норвегия, която през 2025 г. осигурява под 31% от вноса на газ в ЕС, също се превръща в обект на особено внимание в месеците след кризата в Ормуз. През август германската компания Uniper и норвежката компания Equinor подписват 15-годишно споразумение за осигуряване на дългосрочни доставки на природен газ от 2027 г.
Алжир е друг важен за Европа алтернативен източник. През март италианският министър-председател Джорджа Мелони и испанският министър на външните работи Хосе Мануел Албарес посещават Алжир, тъй като техните страни се стремят да разширят покупките на енергия, а Рим задълбочава сътрудничеството между италианската Eni и алжирската Sonatrach чрез преговори, фокусирани върху проучвания в открито море и нови източници на нефт и газ.
Лидерите на 27-те страни от ЕС разглеждат диверсификацията като непрекъснат процес. Те са наясно, че с нарастващата сложност на света дългосрочната енергийна сигурност на Европа ще зависи от способността ѝ да изгради и поддържа разнообразна мрежа от надеждни партньорства.
