Медия без
политическа реклама

Ако се разпадне сглобката, утре ще е 2021 г.

Много его и грешни сметки ще ни върнат в началото на пътя

23 Февр. 2024ПЕТЬО ЦЕКОВ
Пресцентър на Народното събрание
Сглобката скърца от самото си раждане. Сега скърцането започна да пречи на движението.

Точно сега е моментът, в който скърцащата власт, в лицето на Бойко Борисов, Делян Пеевски и Кирил Петков да спре да върши глупости. Защото, ако пропуснат този момент, страната ще се търкулне с три години назад. По-специално - ако пакостниците в ГЕРБ нямат спирачки, добре е да ги спрат посланиците, на които сърдитата Мария Габриел побърза да се ожали.

През последните месеци тези хора ни проглушиха ушите, че са заедно, за да може България да приеме еврото, да станем член на Шенген и да имаме една действаща и справедлива съдебната система. Те казваха, че се жертват в името на стабилността. Сега говорят за избори, което автоматично означава, че всички изброени добри национални цели отиват на кино, заедно със стабилността. 

През последните 9 месеца тези хора ни облъчваха денонощно с благи приказки за ротацията през март, която била някакво естествено явление - като изгрева и залеза. А днес - 2 седмици преди същата тази ротация, говорят с пяна на уста за избори "2 в 1". Дори Мария Габриел, която досега не се е отказвала от нищо, е на път да се откаже от премиерския пост, който Денков ѝ топлеше.

Ако не глупави, то всички тези политически турболенции са тежко неадекватни, изключително егоистични и със сигурност - не са национално отговорни.

 

Защо внезапно се заговори за избори?

 

Защото изброените по-горе партийци са решили, че изборите ще им донесат повече дивиденти, отколкото, ако продължат нелепото си съществуване в "сглобката". Пеевски и Борисов искат избори, защото са сигурни, че през лятото ще имат повече депутати и ще могат да назначат сами регулаторите, т.е. шефовете на институциите-бухалки. Това е изключително важно. Разбира се, възможно е да опитат да свършат това и като преструктурират парламентарното пространство, т.е. и без избори, но, тъй като тази работа не е като да печеш баница, по-вероятно е да гласуваме "2 в 1", докато отбелязваме Деветоюнския преврат. По някаква причина ПП-ДБ също са сигурни, че ако сега не отидат на избори, после ще е късно...

Разбира се, тези сметка най-вероятно ще се окаже без кръчмар, т.е. след изборите ще се завъртим пак като хамстер на колело в поредица от избори. Ще се върнем със страшна скорост към април 2021 г., когато стартира поредицата от изборите, довели ни до сегашната тегава ситуация. Т.е. сглобката е лоша конструкция, безспорно, но тя, слава богу, действа. С тези играчи, с тази партийна криза, която тегне над страната от години - това е положението. Лошата конструкция все пак води до по-големи заплати и пенсии, по-добро присъствие в ЕС и в крайна сметка - безкраен взаимен контрол, който поне пречи на палавите крадци в политиката.

 

Какъв е поводът за развода?

 

Поводът за развода е меморандумът на ПП-ДБ (в него е включен и старият повод - за това кой ще е външен министър). В този документ ПП-ДБ предлагат на ГЕРБ-СДС да подпишат заедно документ, който да регламентира как ще се управлява поне през следващите 9 месеца, че и по-нататък - до края на парламентарния мандат. Този документ не е ултиматум - в него се казва, че ако не подпишат такъв (а не този) документ, е по-добре да отидат на избори. Меморандумът е рамка, той е начало на преговорите, а не техен край, както твърдят Борисов-Пеевски. ПП-ДБ даже са готови да ротират Денков и след това да продължат да преговарят за меморандума...

Има ли нужда да се подписва въобще документ, който да регламентира отношенията между двете части на коалицията? Да, разбира се. Едно време като пример за коалиционни отношения се даваха германските ХДС и ХСС, които, поемайки властта, задължително разписваха дебел наръч документи, в който описваха детайлно всяка политика и всеки пост. Тук това не се случи преди 9 месеца и затова и днес не знаем коя партия носи отговорност за дейността на еди кой си министър. 

 

Какво съдържа меморандумът?

 

Съдържа покана към ГЕРБ-СДС да се разделят регулаторите. Тук е проблемът. И за децата е ясно, че в сглобката участва трети играч, който обаче не е предвиден като получател на дял от трапезата - ДПС. Играта се завъртя така, че ДПС официално не е в коалицията, така че няма място в меморандума/договор, но от друга страна без ДПС не могат да се изберат половината регулатори и др., които се нуждаят от вота на 2/3 от депутатите, т.е. подкрепата на ДПС е незаобиколим фактор. А ПП-ДБ написаха - долу-горе, че ГЕРБ може да си издигат който искат за кандидат, вкл. от ДПС, но в името на статистиката този кандидат ще се води от квотата на ГЕРБ и ГЕРБ ще носи политическата отговорност за него (как се връзва политическата отговорност с работата на независими регулатори - това не е ясно).

Тук ДПС нямаше как да си затрае. ДПС никога не е битувало в ролята “подкрепям, но не участвам”, за него тази роля е неприсъща. ДПС винаги е харесвало ролята на балансьор, който може да заеме всяка страна на везната, но това да носи дивиденти.

А ПП-ДБ предложи на ДПС да се афишира като присъдружна партия на ГЕРБ. Това е тежка грешка. Наивна политика. Това, че Борисов и Пеевски действат в синхрон, съвсем не означава, че са готови да зарежат суверинитета си. Предложението на ПП-ДБ звучи като идеята Украйна да прегърне Русия, защото са все пак славяни. 

На всичкото отгоре, ПП-ДБ предложи на ГЕРБ-СДС “да не разчитат на плаващи мнозинства”. Т.е.,

 

ПП-ДБ иска от Борисов не само да съкрати порциона,

 

но и да обърне гръб на Пеевски баш в този момент. 

С две думи - така не става. От политическа гледна точка е прекрасно да афишираш връзката Пеевски-Борисов, но ако си се хванал на хорото с тях, очевидно знаеш всичко за червените им линии и мазните им кафета. Пък и е добре да се придържаш към реалността, а тя не е 50 на 50 - тя е 63 към 105 (това е съотношението между депутатите на ППДБ и тези на ГЕРБ и ДПС). Това е реалността и ако не ти харесва, не правиш коалиции, а отиваш наистина на избори.

Разбира се, в предложението "да си поделим постовете" няма нищо странно, нищо страшно и съвсем нищо противоконституционно. Ръководствата на регулаторите се излъчват от парламентарните сили, т.е. от мнозинството. Има конституционна процедура, която никой не се кани да отмени. Всички пожелания за честен избор и роля на гражданския сектор са включени в меморандума - така че там, където копае Мария Габриел, няма нищо. Общо взето - партия като ПП написа/каза за пореден път нещо, което по принцип и от учтивост не се казва, но това не е проблем на демокрацията, а на политическата зрялост. Демокрацията така действа.

Все още има гласове да продължат преговорите, да се стигне до някакво споразумение, да се стане ротацията. Акад. Денков още вярва в това, за което Мария Габриел вече не мечтае.

Проблемът обаче е видим - след като месеци наред замитаха под килима темата за ясен коалиционен договор, след като избягваха думата "коалиция" като дявол тамян, сега ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС имат две седмици да се разберат. Време крайно недостатъчно за тромави и изнервени политически сили като нашите. Следва ролетката на властта.

Ключови думи:

ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС, сглобка