facebook
twitter

Кинопремиера

„Клетниците“ 150 години по-късно

Социалното напрежение в парижките предградия тлее и днес. А понякога гори
656
Новите гаврошовци на Ладж Ли. Иса е в средата.

„Клетниците“ излезе в година на подчертан интерес към филми за класовото разделение. Но дебютът на младия французин от малийски произход Ладж Ли е по-суров и негримиран от „Паразит“ или „Жокера“. Безкомпромисният му реализъм не остана незабелязан – филмът бе в селекцията на Кан за „Златна палма“, носител на наградата на журито от фестивала; номиниран за „Оскар“ и „Златен глобус“ сред най-добрите чуждоезични продукции през 2020 г., лауреат на 4 награди и 11 номинации "Сезар".

У нас той имаше премиера на „Киномания“, а сега, след края на извънредното положение, може отново да се гледа в малките независими кина като „G-8” и „Влайкова“.

Както показва заглавието му, „Клетниците“ има - и няма - много общо с Виктор Юго, но едно е сигурно – във филма на Ладж Ли никой не пее и не танцува (за разлика от полууспешния високобюджетен холивудски мюзикъл по романа). Историята е напълно съвременна - ако отвориш вестник, и там ще пише, че имигрантските гета във Франция отдавна тиктакат като бомба със закъснител; но все пак метафората и паралелите с литературната творба, публикувана за пръв път през 1962 г., са налице. Действието се развива в същото парижко предградие, където Юго пише за своите бедняци от времето на френската революция. За век и половина цветът на кожата на маргиналите от Монфермей се е променил. Но не и съдбата им.

Иса, съвременният Гаврош, присъства с истинското си име и лице – Иса Перика е само един от многобройните натуршчици, с които работи режисьорът, бивш документалист. В откриващите кадри, наметнато с трикольора, момчето се влива във всенародното веселие по случай спечелената от Франция през лятото на 2018 г. Световна купа по футбол. Но този Париж не е безкраен празник - Ладж Ли безцеремонно съблича блясъка и романтичния ореол, с които френската столица традиционно присъства в масовата култура.

До социалния реализъм на „Клетниците“ стигаме през жанров разказ. През действието пътуват трима патрулиращи из Монфермей полицаи: единият новак, който бързо трябва да навлезе в сложния живот и отношения на своя район, така че сюжетът е с криминална завръзка и развой. Водачът на патрула – Крис, е жесток като Жавер, а помощникът му Гуада се разкъсва между африканските си корени и тежестта на пагона.

„Клетниците“ е честен и безмилостен филм. Ли, за когото историята е силно автобиографична (той е израснал в Монфермей, има и криминално минало) симпатизира на обречените младежи, с които го свързва съдбата и цветът на кожата, но нито за миг не се подхлъзва към героизация или демонизация на някоя от враждуващите страни в разказа. В сложната екосистема на гетото никой не е невинен – децата са шумни извършители на дребни престъпления, общината плаща на „Кмета“ - местен бандит, за да съблюдава реда вместо нея, полицаите не се свенят да бъдат брутални, а мюсюлманските „братя“ деликатно подготвят почвата за бъдещ фундаментализъм. Клаустрофобичният финал на „Клетниците“ въздейства като удар с парен чук, но Ладж Ли го оставя отворен, за да стане ясно: който смята, че революцията е решение на проблемите, го очакват само хаос и насилие.

 

Все още няма коментари

Още

Българското кино се добра до Кан точно в нулевата му година

03.06.2020

АНИТА ДИМИТРОВА

1264 2
Кан 2020 се провали окончателно

11.05.2020

228
Този неясен портрет на желанието

Влез или се регистрирай за да коментираш

×