Фестивалът на Софийската опера на площада пред храм-паметник "Св. Александър Невски" ще завърши тържествено тази вечер от 21.00 часа с изпълнение на Симфония №9 от Лудвиг ван Бетовен. Диригент ще бъде световнопризнатият маестро Даниел Орен, а във вокалните партии ще слушаме сопраното Джесика Прат, мецосопраното Виолета Радомирска, тенора Грегъри Кунде и баса Александър Виноградов. Участват оркестърът на Софийската опера и двата хорови състава на Софийската и Старозагорската опера.
Изпълнението на последната симфония на Бетовен е посветено на 240 години от написването на "Ода на радостта" от поета Фридрих Шилер.
На фона на величествената патриаршеска катедрала, под открито небе в сърцето на столицата, Деветата симфония с "Ода на радостта" (финалното престо на произведението) ще звучи като музикално послание за обединение, човечност и надежда – зов, който надхвърля сцената и времето, отбелязват от Софийската опера.
Представянето на спектаклите "Рилският пустинник" и "Клетниците" създаде събитие с дълбок културен и духовен заряд, превръщайки площада в пространство за съпреживяване между хората благодарение на силата на музиката да събира и възвисява. А Софийската опера под ръководството на акад. Пламен Карталов за пореден път се доказа не само като пазител на класиката, но и като жив мост към бъдещето, напомнят от екипа на събитието.
"Ода на радостта" неслучайно е избрана за химн на обединена Европа. Тя носи универсално послание – за братство между народите, за хармония въпреки различията, за човешка близост, която надскача граници, идеологии и езици.
Площадът е място, където хората се събират да изразят мнение, болка, радост, протест, празник. Когато Бетовен прозвучи именно тук, той изпраща призив не само за културно единение, но и за гражданско пробуждане, категоричен е създателят на фестивала маестро Пламен Карталов.
Симфония №9 в ре минор е последната пълна симфония на Бетовен. Завършена през 1824 г., тя става една от най-популярните творби на класическата музика и е определяна от редица критици като един от шедьоврите на германския композитор и едно от най-значимите музикални произведения в историята. Деветата симфония е първият пример за използване на вокални елементи в този жанр и поставя началото на жанра хорална симфония. Творбата концентрира най-характерните черти на зрелия стил на Бетовен и в същото време е обърната напред, към започналата вече епоха романтизъм. Четвъртата част на симфонията съдържа изпълнение от хор и четири солови вокалисти на адаптация на поемата на Шилер "Ода на радостта". През 1972 г. фрагмент от нея е обявен за химн на Европа.
