Днес ни е напуснала голямата оперна певица Стефка Евстатиева – сопрано със световна кариера и забележителни постижения в оперното изкуство. Това съобщиха първо нейни близки от средите на Софийската опера. Само преди десетина дни – на 26 октомври, 78-годишната прима е присъствала на финала на международния конкурс „Опералия” в зала “България”. Според бТВ през последните няколко дни тя е била в боница в София.
Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе, но е израснала в Силистра. Учи в Русенското музикално училище. Свири на контрабас и заедно с баща си, който е виолист, участва в състава на градския оркестър. По-късно е приета в Българската държавна консерватория, където нейна преподавателка е Елена Киселова. От 1971 до 1978 г. Евстатиева пее в Русенската опера. За пърата ѝ сценична изява ѝ поверяват ролята на Флора от „Травиата“. След това изпълнява Клара от „Годеж в манастира“. Но певицата твърди, че голяма й роля е Амелия от „Бал с маски“, която подготвя за осемнадесет дни. След това оперите се множат и тя става любимка на публиката.
Натрупала популярност, Стефка Евстатиева се присъединява към състава на Националната опера в София. Поканата идва от диригента Руслан Райчев през 1978 г. Възходящата кариера на българката я отвежда във Виенската Щатсопер, в Миланската Скала, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в повечето други престижни европейски театри, в Северна и Южна Америка.
Носителка е на награди от авторитетни певчески конкурси, сред които „Чайковски“ в Москва (1974), конкурса на Белгийското радио и телевизия „Белканто“, на конкурса за млади оперни певци у нас, на който през 1979-а печели голямата награда и Златния пръстен на София, на наградата „Джовани Дзантело“ на Арена ди Верона за най-добър изпълнител на годината (1982).
След 1989 г. Стефка Евстатиева заминава със семейството си за САЩ и се установява в Ню Йорк. Репертоарът ѝ включва предимно опери на Джузепе Верди и веристите, „Аида“, „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“, „Трубадур“, „Симон Боканегра“, „Отело“, „Сестра Анжелика“, „Тоска“, „Андре Шение“, „Селска чест“, „Адриана Лекуврьор“ и др. В руския репертоар тя прави незабравими превъплъщения като Ярославна от „Княз Игор“, Лиза от „Дама Пика“, Татяна от „Евгений Онегин“ и др.
Забележително е участието й в записите на диригента Емил Чакъров на оперите „Дама Пика“ на Чайковски и „Княз Игор“ на Бородин, а след това в „Снежанка“ и „Болярката Вера Шелога“ на Римски-Корсаков, дирижирани от Стоян Ангелов. Има и запис на „Пламъкът“ на Респиги.
Ролята, която никога не успява да изпълни, е Манон от „Манон Леско“ на Пучини, а любимата й опера е „Дон Карлос“, споделяла е Евстатиева. Партията на Елизабет е пяла и в оригиналната френска версия. На сцената на Софийската опера тя представя премиерно и Маргарита от „Мефистофел“ на Бойто, припомня сайтът MusicaPerpetua. В САЩ примата работи с Българския детски хор и училище „Гергана“ в Ню Йорк. Когато се завръща в България, често е канена да провежда майсторски класове с млади оперни певци.














