Quantcast

Медия без
политическа реклама

Борат в сериозна роля, 1968-а малко като днес

Брилянтният сценарист Арън Соркин режисира един от най-добрите филми на годината "Процесът срещу Чикаго 7"

снимка: Netflix
Саша Барон Коен и Джереми Стронг в съдебните кулоари.

The Trial of the Chicago 7 няма българско заглавие. Продукцията на "Дриймуъркс" трябваше да се появи на киноекрана, но проточилата се пандемия накара носителя на дистрибуторските права "Парамаунт" да я пласира на вездесъщия "Нетфликс" за 56 млн. долара (почти два пъти бюджета) и така премиерата ѝ се състоя по световните дивани. А "Нетфликс" много бързо се отказа от несполучливата българска локализация на продуктите си и сега те са достъпни само за говорещите английски или друг от основните езици.

Филмът все пак се среща в български източници под името "Процесът срещу Чикаго 7", което за удобство ще ползвам и тук, макар че може да е "Процесът срещу седмината от Чикаго" или още по-добре "... чикагската седморка" - по аналогия с други велики седморки в киното. Това е втори режисьорски филм на един от забележителните сценаристи в съвременния Холивуд Арън Соркин ("Доблестни мъже", "Социалната мрежа", "Войната на Чарли Уилсън", сериала "Западното крило").

Историята на продукцията е не по-малко интересна от историята на екрана - документалната случка зад "Процесът срещу Чикаго 7" e трябвало да се превърне във филм още в началото на XXI век под режисурата на Стивън Спилбърг. Той пръв се заинтересува от съдбата на седмината бунтари от турбулентната 1968-а и кани Соркин да напише сценарий по нея, като още тогава планира Саша Барон Коен (бъдещ Борат) за ролята на Аби Хофман, а сред спряганите за другите роли актьори са Хийт Леджър и Уил Смит. Продължилата над три месеца стачка на сценаристите през 2007-а обаче слага прът в колелата на проекта, затова той отлежава в чекмеджето на Соркин над 10 години, преди авторът, вече реализирал дебюта си като режисьор "Играта на Моли" (макар и с колеблив резултат), да се реши да го пренесе на екран със собствени сили.

Самият сценарий разказва за група протестиращи против Виетнамската война, осъдени за конспирация и пресичане на щатски граници с цел подбуждане на бунт в Чикаго през август 1968-а, по време на националната конвенция на Демократическата партия. Процесът от заглавието - започнал осем месеца по-късно, когато на власт вече са републиканците - е скалъпен от новата администрация на Никсън и става печално известен с прояви на расова дискриминация, политически интриги, натиск върху журито и поредица неадекватни действия на съдията Джулиъс Хофман. Което иде да покаже, че не само съдебната власт у нас е проядена от корупция.

Арън Соркин е прочут със своите диалози, свистящи като артилерийски залпове, и то е ясно, че няма по-подходящ човек от него да напише разгорещена съдебна драма. Бивш "словослагател" на майстори в режисурата като Дейвид Финчър, Майк Никълс и Дани Бойл, той още не е достигнал тяхното ниво зад камерата, но действието в "Процесът срещу Чикаго 7" е твърде стремително и емоционално заредено, за да забележиш недостатъците му. Освен сочния диалог, основен инструмент в работата на Соркин като режисьор е прецизният кастинг на актьори, в чиито усти да го постави. Коен прави най-забележителната "сериозна" роля в кариерата си, а сред избраните са още Еди Редмейн ("Момичето от Дания"), Марк Райлънс ("Мостът на шпионите"), Джоузеф Гордън-Левит, Майкъл Кийтън, Джереми Стронг и не на последно място - 82-годишният ветеран Франк Лангела, чието бравурно изпълнение като отвратителния съдия Хофман се помни. Като цяло The Trial of the Chicago 7 е силен претендент за филмово злато, но Барон Коен, Райлънс и Лангела най заслужават номинации. "Това са "Оскарите" на протестите", казва един от по-незабележителните герои в чикагската седморка (и във филма) Лий Уайнър. "Що се отнася до мен, чест е дори само да съм номиниран." 

В началото на процеса седемте са всъщност осем, осмият е лидерът на "Черните пантери" Боби Сийл (Яхия Абдул Матийн), подсъдим за убийство на полицай в друг щат. Мартин Лутър Кинг е застрелян преди месеци, расовата дискриминация кипи на пълни обороти, а отношението на съдията към Сийл е особено грубо и перфидно (по време на постпродукцията текат протестите Black Lives Matter, от тях Соркин се вдъхновява да преправи и добави няколко кадъра към филма). По-късно чернокожият е отстранен, остават седем, за конспирация е абсурдно да се говори - групата е разнообразна по възраст, характери и идеологически цели; повечето дори не са се познавали отпреди. Агресивно сдържаният, костюмиран Том Хейдън (истински политик впоследствие, консултант на филма, починал през 2016 г.) е в непрестанен конфликт с разюздания хипар Аби Хофман (остава завинаги извън системата, самоубива се през 1989 г.), който изглежда като слязъл от снимачната площадка на "Коса", макар да не пее. 

"Процесът срещу Чикаго 7" е приказлив и подробен, малко старомоден филм, който нито за миг не обижда зрителската интелигентност. Терените, където се разиграват словесните и идеологически битки, са предимно съдебната зала и вмирисаният на джойнт апартамент, който бунтарите и техният адвокат временно обитават. Соркин все пак влага и елемент на екшън - чрез въвеждащия задъхан монтаж, който ни запознава с героите (на фона на документални кадри от истинските събития), и ретроспекции от окървавения протест от лятото на 1968-а, разсичащи съдебните пледоарии. Той не заляга особено над визуалната страна на разказа - за разлика от маниакалните възстановки на костюми, прически и интериори в "Манк", неговата епоха изглежда странно съвременна.

Сантименталният финал може да се стори на по-обръгналите зрители прекалено идеалистичен, но е по спилбърговски просълзяващ. "Процесът срещу Чикаго 7" е художествена драматизация, а не документален филм, и може да си позволи подобни волности. 

Че уроците на историята не са научени, показаха много събития в последната година, не непременно ограничени в границите на САЩ. Появата на "Процесът срещу Чикаго 7" точно сега дава възможност за разнообразни политически интерпретации. Привържениците на Тръмп и Qanon, които са подсъдими за нахлуването в Капитолия, може да настояват, че са новите герои. Те, разбира се, не са нищо подобно на неразбрани от истаблишмънта мъченици, но 13-годишното забавяне на продукцията само е допринесло за актуалността на филма. Не е било нужно текстът да търпи особена преработка, казва Соркин: "Сценарият не се промени, за да отрази времената. Времената се промениха, за да отразят сценария."

 

In 1968, with the whole world watching, democracy refused to back down. Watch the official trailer for #TrialoftheChicago7 now. Written and directed by Acad...