На 10 януари 1944 г. англо-американската авиация извършва най-масираната бомбардировка над София. Убити са 750 души, разрушени са стотици държавни и частни сгради. Сред последните е и модерната къща на известната копривщенска фамилия Маджарови, която се намира на улица "Славянска" № 22. Това е един от най-тежките и до голяма степен фатален удар за този изтъкнат род, който е допринесъл много за страната, въпреки нерадостната си съдба.

Бащата Михаил Иванов Маджаров (31.І.1854-23.І.1944) е роден в Копривщица. Племенник на легендарния водач на Априлското въстание Георги Бенковски. Учи в родния си град и Пловдив. Завършва Робърт колеж в Цариград. След Освобождението (1878) за кратко е главен учител в Пазарджик. Започва да се занимава с публицистична дейност. Запознава се Иван Вазов и Константин Величков. Участва активно в устройването и управлението на Източна Румелия. Член е на Областното събрание и на Постоянния комитет, директор на финансите на автономната област. Маджаров е един от основателите и лидерите на Народната (Съединистка) партия и на Обединената народнопрогресивна партия. Той е дописен, а впоследствие и редовен член на Българското книжовно дружество. Обвинен е за участие в преврата срещу княз Батенберг. Принуден е да емигрира в Цариград и Одеса. През 1889 г. се завръща в България и работи като адвокат и публицист. Дълго време е главен редактор на печатния орган на Народната партия вестник "Мир". Съдейства за възстановяване на дипломатическите отношения с Русия.

Превежда за пръв път на български език романа "Война и мир"

на Лев Толстой. В периода 1880-1920 е избиран е за народен представител в 14 Обикновени народни събрания и в Петото Велико народно събрание. Изпълнява и дипломатически функции. Пълномощен министър е във Великобритания и в Русия (1913-1915). На 6 май 1913 г. има честта да подпише Лондонския мирен договор.

Значимо е присъствието на Маджаров в изпълнителната власт. Той е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на д-р Константин Стоилов (1894-1899). В това си качество урежда и спомага за построяването на основни железопътни линии в страната. През 1913 г. за кратко е министър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на д-р Стоян Данев. След края на Първата световна война се включва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски като министър на войната и министър на външните работи и изповеданията. Обявява се против самостоятелното управление на земеделския лидер. Става активен член на опозиционния Конституционен блок. През 1922 г. е изпратен в Шуменския затвор заедно с други лидери на опозицията.
През всички периоди от своя живот Михаил Маджаров не престава да се занимава с публицистична дейност. Той пише и оставя след себе си книги, статии, очерци и антрефилета. Сред тях се открояват "Спомени", "Източна Румелия", "Дипломатическа подготовка на нашите войни" и др.  
Заедно с Михаил и съпругата му Мария домът на улица "Славянска" обитават и техните деца - синът Георги и дъщерята Анна. Те също заемат престижно място в родния обществено-политически и културен живот.

Георги Михайлов Маджаров (1892-1925) започва своя живот в Пловдив. Дипломира се с отличие в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. След това заминава за Париж, където в продължение на три години учи право и финанси в Сорбоната и в Свободния университет. Владее няколко чужди езика. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война. Постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево и завършва с чин подпоручик. По време на Първата световна война е мобилизиран и изпълнява предимно куриерски длъжности.
След края на войната Георги става председател на Цензурната комисия и тръгва по стъпките на баща си. През 1920 г. е изпратен да управлява Българската легация в Лондон. После заминава за Варшава, за да основе първото българско представителство в столицата на новосъздадената полска държава. Поради настъпилите политически промени в България през лятото на 1921 г. е принуден да напусне Варшава и прекратява дипломатическата си кариера. Подновява адвокатската си практика. Отдава се на обществени занятия и на действащата политика. Заема водещи позиции в Софийската организация на Демократическия сговор с неприкрити амбиции да влезе в управлението на столицата. Скоро те се сбъдват. На заседания на Общинския съвет на 23 юни 1925 г.

той е избран за кмет на София.

Георги Маджаров има предимството да познава добре практиката и законодателството, по които се управляват водещите европейски столици. Но дейността му начело на кметската управа продължава едва пет месеца. През този период той търси изход за най-спешните проблеми на столичани. В кметския кабинет се вземат важни решения. Удвоени са трамвайните линии до Княжево и Подуене, а други са удължени. По негова идея и с материалната поддръжка на общината започва да излиза "Столичен общински вестник". Той обявява пред софиянци намерението си до края на годината да влезе в действие юзината при село Симеоново. Води активни разговори с финансови институции за сключването на значителен заем, с парите от който да продължи благоустрояването на столицата. Значителен напредък се отбелязва в осъществяването на проекта за изграждането на Рилския водопровод. В бюджета на общината са предвидени помощи за различни приюти, дружества, черкви и инвалиди. Маджаров обръща специално внимание за издръжката на училища, читалища и други културни средища. Полага усилия и грижи за развитието на пожарната команда в София. Но идва фаталният за Георги Маджаров ден. На 13 ноември 1925 г., петък, той напуска фамилната къща и се отправя към общината. Минава покрай Народния театър и приближава зданието на барон Гендович. Тук е пресрещнат от облечения в черни дрехи запасен полковник Тома Томов, наскоро уволнен като управител на Централната минерална баня. Офицерът изважда законно притежаван пистолет и стреля последователно три пъти в гърба и бедрото на кмета. Маджаров пада тежко по очи на земята и издъхва. Томов вижда безжизнения труп, захапва дулото на пистолета и си пръска черепа.

Така трагично завършва жизненият път на Георги Маджаров.

Дъщерята Анна Михайлова Маджарова (1894-1982) живее и твори с псевдонима Анна Каменова. Учи право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Омъжена е за известния юрист и дипломат Петко Стайнов (1890-1972), с когото прекарва по-голяма част от битието си. Анна е известна в литературните среди. В нейното жилище се събират изтъкнати интелектуалци - художници, музиканти, литератори и учени. Тя е член на Секретариата на Съюза на българските писатели. Председател е на българския ПЕН клуб (Световна асоциация на писателите). Сътрудничи на редица вестници и списания, в които публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за художествени произведения. Най-известните ѝ романи са "Пет момичета", "Часовник без стрелки", "Харитининият грях" и др.  
Но да се върнем към зловещата бомбардировка на 10 януари 1944 г. Към обяд започват да вият сирени и столичани получават информация за приближаващите вражески самолети. За да се предпазят членовете на семейство Маджарови слизат в мазето на сградата. В един момент се чува силен трясък и къщата е срината до основи. Майката Мария загива. Петко Стайнов загубва слуха и дясното си ухо. Бащата Михаил Маджаров е тежко ранен и на 23 януари, броени дни преди да навърши 90 години, умира. Анна оцелява без никакви сериозни наранявания. Ала това не намалява неизлечимите последствия от семейната трагедия.