Само няколко дни остават до парламентарните избори в Гърция, които ще се проведат на 21 май и на които избирателите ще изберат 300 депутати за следващите 4 години, за да гласуват отново на 2 юли, тъй като новата избирателна система затруднява всяка партия да събере мнозинство и не се предвижда създаване на коалиции, съобщава БГНЕС. Това ще бъдат първите избори от 1990 г. насам, на които избирателната система в Гърция няма да използва системата на бонус места. Засилената пропорционална избирателна система, единствена по рода си, беше норма за Гърция в продължение на много години. При тази система повечето места се избираха чрез пропорционално представителство, но партията с най-много гласове получаваше фиксиран бонус от 50 места. Системата облагодетелстваше парламентарното мнозинство на една партия още от първия тур на изборите, създавайки култура, донякъде враждебна на ненужните политически коалиции.

След като преживя икономическа криза, значителни политически сътресения, страната стана свидетел на разпадането на традиционната двупартийна система и на поредица от коалиционни правителства, възникващи в критични моменти. Този период доведе и до значителна институционална трансформация през 2016 г., когато СИРИЗА (радикална левица), която служеше като основен партньор в правителството, предложи законопроект за премахване на засилената пропорционална система. Вместо това те въведоха пропорционална система за представителство по партийни листи, която имаше за цел да направи коалиционните правителства по-разпространени. При тази нова система парламентарното мнозинство от една партия, което преди това беше обичайно при различните избирателни системи, вече можеше да се постигне само при минимален дял от 45 % от гласовете. 

Съдбата на законопроекта обаче се промени през 2020 г., когато правителството на Нова демокрация (дясноцентристко) отмени пропорционалната система за представителство по партийни листи. Вместо това те въведоха отново система, подобна на системата на засиленото мнозинство. Основната разлика е, че размерът на мажоритарния бонус сега зависи от дела на националния вот на най-голямата партия. Този бонус варира от минимум 20 места при дял от 25 % от гласовете до максимум 50 места при дял от 40 % и повече. Важно е да се отбележи, че ако делът на гласовете на първата партия падне под 25%, на нея няма да бъде присъден мажоритарен бонус. Тази промяна означава също, че абсолютното мнозинство може да бъде постигнато от водещата партия, ако тя получи 38% от гласовете. Тази система ще се прилага и при провеждането на втори тур на изборите.

Предвид тези промени в политическата система и последователните изявления на настоящия министър-председател Кириакос Мицотакис, в които се подчертава целта на Нова демокрация да постигне парламентарно мнозинство, без да разчита на коалиционно правителство, е много вероятно 3 седмици след първия тур да има втори. Въпреки това, въз основа на настоящите социологически проучвания, изглежда изключително трудно да се сформира правителство на мнозинството дори и след втория тур. Така че вероятно ще се наложи коалиция, тъй като водещата партия ще трябва да получи приблизително 38 % от гласовете на втория тур, за да състави слабо мнозинство.

От 50-те политически партии, които подадоха заявления за участие в националните избори през 2023 г. до Върховния съд, за 36 беше решено, че отговарят на условията и получиха разрешение за участие. Според националните проучвания, проведени през последните месеци, не много от тях изглеждат избираеми.

Последните социологически проучвания показват следните нагласи за изборите в неделя: Нова демокрация под ръководството на настоящия министър-председател Кириакос Мицотакис с 33,4 %, СИРИЗА-Прогресивен алианс (радикална левица) с лидер Алексис Ципрас с 27,3 %, ПАСОК-Движение за промяна [КИНАЛ] (лявоцентристка партия) под ръководството на Никос Андрулакис с 9 %, 2 %, Комунистическата партия на Гърция с генерален секретар Димитрис Куцумпас с 6,6 %, Гръцкото решение (крайнодясно) с лидер Кириакос Велопулос с 3,3 % и МЕРА25 (радикална левица/зелени) с генерален секретар Янис Варуфакис с 3,6 % (Проучване на общественото мнение на GPO, май 2023 г.).

За да се разберат резултатите от допитването и как се стигна до тях, е необходимо да се подчертаят и няколко важни събития с електорално значение, които се случиха след началото на първоначалните проучвания на общественото мнение.

Важен фактор е решението на Върховния съд да забрани на партията "Гърци" (крайнодясна) да участва в предстоящите избори. Нейният лидер, Илиас Касидиарис, беше осъден като водещ член на неонацистката партия "Златна зора". Решението остави избирателите на партията, които според социологическите проучвания варират между 2 и 4 %, да търсят политическо представителство другаде.

Не на последно място, дебатът на политическите лидери, проведен десет дни преди изборите, подчерта тенденцията "Нова демокрация" постепенно да възвръща загубената си подкрепа след влаковата катастрофа, без да оказва съществено влияние върху прогнозираните гласове за други партии.

Заслужава да се отбележи също така, че въпреки скандала с подслушването в Гърция, който включваше продължително и широко разпространено следене на мобилните телефони на видни гръцки политически фигури като лидера на ПАСОК Никос Андрулакис, журналисти и други членове на правителството, скандалът не оказа почти никакво влияние върху избирателите. Въпреки това спорът се отрази сериозно върху перспективата двете партии - Нова демокрация и ПАСОК - да сформират коалиция.

Политическите анализатори прогнозират, че е малко вероятно да се състави правителство след изборите в Гърция на 21 май и се очаква страната да проведе нови избори юли.