"Кой от хъшовете в повестта „Немили-недраги“ е поет, „написал и напечатал тайно вече цяла патриотическа поема?". А) Бръчков; Б) Македонски; В) Странджата; Г) Владиков. Повечето седмокласници се чудят с какво отговорът на този въпрос ще покаже нивото на подготовката им. И с право. Никак не звучи добре в съвременния свят, в който тръбим за нуждата от умения, а не просто от наизустени знания, те да продължават да бъдат оценявани според критерии от миналия век. Учебните програми вече бяха актуализирани - олекотени от претрупания материал, по-практически ориентирани и т.н. Тогава какво чакаме още по отношение на другата важна част от учебния процес - тяхното оценяване?

..............................

Все повече стават гласовете, оспорващи начина на провеждане на националното външно оценяване в 4-ти и в 7-и клас, както и на матурите в 12-и клас. За изпитите в 4-ти клас дежурните критики са, че са прекалено лесни и задават ниски очаквания за следващите етапи, че създават излишен стрес за учениците, защото от тях нищо не зависи, освен ако детето няма намерение да кандидатства в математическа гимназия в пети клас и т.н. От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" дори поискаха премахване на тези изпити, защото според тях те са неефективни и манипулативни. Експерти обаче са на мнение, че е добре да има измерване на успеваемостта на учениците в края на всеки образователен етап, в случая - в края на началната степен. Но не какво да е измерване, а такова, проследяващо придобитите умения.

Една от основните критики изобщо на всички изпити в средното образование е, че те целят възпроизвеждане на знания, а не тестване на така нужните за съвременния живот умения и компетентности. Според учители е крайно време да се промени коренно начинът, по който се провеждат тестовете, защото сегашният модел е морално остарял и демотивиращ. Специално за 7-и клас въпросът на въпросите е и защо се измерват знанията на учениците само по български език и математика, а всички останали предмети се неглижират. А единственият отговор е: "Защото иначе учениците ще бъдат прекалено натоварени".

В зората на националното външно оценяване през 2007 г. изпити имаше по почти всички учебни предмети. Днес обаче много родители биха въстанали моментално, ако ги сюрпризират с новината, че децата им трябва да се готвят за още три изпита извън български и математика. За тях това би било равнозначно на още три вида частни уроци, от финансирането на които ще зависи бъдещето на децата им. Неписаното правило, че НВО в 7-и клас се изкарва с хубава оценка само след частни уроци е показателно за порочния начин, по който се подготвят и съставят тестовете. Логично е изпитите да тестват наученото през годината в рамките на учебния материал и всеки да може да се справи с тях само от подготовката си в клас. Техните цели всъщност са формулирани в училищния закон точно по този начин - да установят степента на постигане на резултатите от обучението по учебния предмет, определени в учебната програма. В действителност обаче, свидетелстват директори, задачите в НВО в седми клас са по-трудни от учебния материал просто за да могат да се отсеят най-добрите за прием в гимназиите.

Тук стигаме и до сбърканата философия на НВО в 7-и клас - с един изпит да се мерят две различни неща - едното е нивото на випуска, а другото - индивидуалните постижения на учениците, с което те да се класират в следващия образователен етап. Според експерти припокриването на националното външно оценяване, което би следвало да оценява единствено образователната система, с изпитите за прием в гимназия, които тестват персоналните знания на учениците с цел най-подготвените и способните да продължат образованието си в най-добрите училища, е изключително неправилно и променя философията на двата изпита, които имат коренно различни цели.

Изпитите в 10-и клас, на които за първи път ще се подложат догодина бъдещите десетокласници (според новия училищен закон) и които свариха неподготвени много родители, също събират все по-голямо недоволство. Идеята е те да дадат свидетелство след 10-и клас, което ще е необходимо, ако децата искат да кандидатстват в друго училище, тъй като вече ще има допълнителен план-прием. Учители обаче вече направиха фейсбук предложение препитването да не е само по български и математика, а по природни и по хуманитарни науки. Доста резонно, имайки предвид все по-болезнената нужда от кадри точно в тези направления.

Различни представители на МОН, включително самият просветен министър, непрекъснато повтарят как бъдещето е в математиката и природните науки. Финансирането за заниманията по интереси в училище бе заложено с условие - 60% от кръжоците да са в СТЕМ области с цел увеличаване на учениците, които се занимават с тях. Тогава защо на никой етап не е предвидено задължително за всички тестване на наученото по биология, физика или химия? Резултатите от изпитите в 10-и клас няма да повлияят по никакъв начин на дипломата за средно образование. Точно затова преподаватели са на мнение, че щом като ще се дава документ за завършен етап, е редно изпитът да е комплексен и да включва основните образователни предмети.

За матурите в 12-и клас важат повечето от критиките към останалите училищни изпити с особено острата нужда от тяхната модификация в посока, която да провокира учениците да мислят. Отдавна вече се говори за формиращо оценяване, т.е. учениците да се оценяват не само на базата на усвоения обем от знания, но и на изградените от тях умения и компетентности. Съвременното обучение по света вече набляга на взаимодействието, общуването, партньорството между учители и ученици, което предполага промяна от оценяване на крайни резултати към оценяване на цялостното развитие и постижения на децата и техните отношения. В година на два вида избори обществото няма нужда от нови конфликти и напрежение, но моментът за спокойна и експертна дискусия по тази тема е повече от назрял.

------------------

Форматът на изпитите в 4-ти клас е изчерпан

Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета

Според мен форматът на изпитите в 4-ти клас е изчерпан по две причини. Едната е, че вече говорим за създаване на умения и компетентности. За да бъдат измервани те, трябва целенасочено да се смени форматът на самите изпити, въпросите в които в момента са за възпроизвеждане на знания. Другата причина е, че тези изпити се провеждат вече почти 10 г. по този начин, без да се актуализират. Следващата учебна година е първата, в която 4-класниците ще учат изцяло по нови учебници, и то до 15 юни. Смяната на датите би могла да доведе и до смяна на начина, по който те се провеждат. Наблюденията на много учители са, че тези изпити не трябва да бъдат разпръснати в 4 дни. Те спокойно могат да са в един компилиращ изпит, в рамките на един ден от последната учебна седмица.

Абсолютно е необходимо възпроизвеждането на материала да спре и при изпитите в 7-и клас, защото само поради тази причина частните уроци стремглаво увеличават своето количество, и то защото се цели да се научи даденото литературно произведение точно по този начин, по който някой е решил, без да се залага на творчество. Дори изпитът по български език да остане водещ, защото с него се измерва грамотността и той е много съществен, изпитите след 7-и клас не трябва да са насочени само върху един-единствен предмет, който остава математика. Изучават се много други предмети, а учениците ги неглижират, защото за тях няма да изпит. И тези изпити биха могли да бъдат по комбиниран начин, да не възпроизвеждат знания, а да отразяват уменията на учениците по широк спектър от дисциплини, умения за елементарна комуникация, за връзки между предметите, дигитални умения и т.н. Времето за промяна е точно следващата учебна година, когато се затваря целият кръг на промени - на нови учебници и нови учебни програми.

Категорично трябва да се обмислят сериозно и изпитите в 10-и клас, които без съмнение бяха доста неочаквани за голяма група хора. Те могат да бъдат в нов формат и да не са онова тежко бреме, което кара всеки да се чувства неподготвен в страх и притеснение. Ако той е практически насочен, то половината стрес ще бъде анулиран.

Практичността трябва да бъде засилена и в изпитите в 12-и клас. Една от лошите практики на първия модул е, че дори само с налучкване понякога учениците могат да изкарат тройка. Това не е добре. Може да се измисли вариант първият модул да не е само с А, Б и В, а да има и няколко отворени отговора, в които учениците да вложат мисъл. Другите два модула задължително трябва да имат практическа насоченост, а вторият държавен зрелостен изпит категорично да измерва комбинирана част от уменията на учениците, а не само по един предмет. Иначе с възпроизвеждането се обезсмисля абсолютно всичко в творческия процес на образованието.

-----------------------------

Училищата трябва да имат право на собствени приемни изпити

Асен Александров, председател на Съюза на директорите в средното образование

Тъй като изпитите след 7-и клас са само по български и математика, в 5-и, 6-и и 7-и клас децата се отдават на уроци точно по тях и неглижират останалите предмети като химия, физика, биология, които обаче са изключително важни. Затова според мен, ако НВО продължава да е вход за следващата степен, то трябва да е подобно на SAT, където в един изпитен вариант да бъдат включени въпроси и по български, и по математика. Но не конкретни въпроси. Способностите по езика могат да се проверяват и когато ученикът описва мнението си по дадена тема.

Трябва да има изпит, който да обхваща всички природни науки по подобие на PISA, където да не е важно точното възпроизвеждане на знанията, защото това е безсмислено, а да се измерват уменията на учениците да мислят, да се справят с неочаквани ситуации, да могат на базата на сегашния опит да конструират поведението си в бъдеще. Постоянно казваме, че бъдещето е в природните науки, но въобще не измерваме резултатите по тях. Може да се случи от 1-ви до 12-и клас детето да изучава всякакви природни науки и нито един път знанията и уменията му по тях да не бъдат проверени.

Мнението ми е и че на училищата, в които търсенето е по-голямо от предлагането, трябва да бъде разрешено провеждането на собствени приемни изпити. За 60-70% от училищата НВО-то може да се използва - безсмислено е да правиш отделен изпит, ако нямаш кандидати. Но за останалите е разумно да подбират учениците си чрез специализирани изпити. При нас при формирането на бала за прием се утроява оценката по изкуства, но в случая се използва един национален изпит за цялата страна и всичко е много стандартизирано.

Резултатите в нашето училище показват, че изпитите в 4-ти клас са много лесни и почти всички изкарват шестици. Не знам защо се счита, че всички трябва да имат шестици. Нормалното разпределение е да има и тройки, и двойки, и четворки и т.н. Критериите в пети клас обаче са по-високи и родителите се оказват много изненадани, оттук идва и големият стрес. В 7-и клас пък изпитите са по-трудни и резултатите от тях се оказват по-ниски от тези в училище. Може прагът за тях да е нормален, твърде вероятно е ние в училище да сме снижили изискванията си и да им пишем по-високи оценки. Ако на НВО-то в 7-и клас имаше толкова шестици, колкото на НВО в 4-ти клас, нямаше как да класираме учениците в различните училища.

Трябва да се промени и форматът на изпитите в 7-и и в 12-и клас. Форматът показва какво очакваме от учениците да научат. Казваме, че искаме да развиваме компетентности, умения и критично мислене, а никъде не измерваме това. Вместо това измерваме тяхната памет. Изпитите са настройката, те показват как трябва да се преподава. Ако са насочени към измерване на компетентности, самите учители ще бъдат принудени, в добрия смисъл на думата, да променят начина си на преподаване в посока на това да възпитават компетентности. Това е труден и бавен процес, защото обществените нагласи в тази област са много консервативни. Всичко, което е ново, изглежда на родителите плашещо. Но то е ново за нас, в световен мащаб не е. Нормално е да се настроим към изпитните формати на държавите, в които образованието е най-добре развито като Финландия, Естония и др.

ЦЕЛ

Целите на изпитите в 7-и клас, записани в новия училищен закон и съответните поднормативни актове, са диагностика на индивидуалните постижения на ученика и определяне на областите, в които има нужда от подкрепа, мониторинг на образователния процес за прилагане на политики за подобряване качеството на образование и установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по учебен предмет, определени в учебната програма и държавния образователен стандарт. Според образователния експерт Янита Димитрова МОН прави опити за вземане на мерки за подобряване на училищното образование на база резултатите от НВО, но те не са систематични и затова са фрагментарни и твърде далеч от реалността. Според нея липсва научен анализ на резултатите от тези изпити през годините, както и постоянен мониторинг на целия процес, в резултат на което философията на самите изпити е размита.