Президентът Румен Радев съзря невидими врагове, работещи срещу българските енергийни проекти, и без да изпада в конкретика, нападна правителството, че рискува да се превърне в заложник на чужди интереси. Държавният глава отправи критики при старта на срещата на страните от източния фланг на НАТО (т.нар. инициатива Б9), в която участват България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. Една от целите на срещата на Б9 в Кошице е да се изготвят общи позиции, които да бъдат защитавани в рамките на алианса. Според нашия президент обаче регионалният формат бил грешка.
"Тук съм, за да не допусна друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти", обяви Румен Радев в Кошице. Той обясни, че в черновата на декларацията, с която трябва да приключи форумът, имало текстове, застрашаващи "реализацията на важни инфраструктурни проекти от наш национален интерес", но благодарение на неговата намеса проблемните пасажи били извадени от документа. Кои са били застрашените проекти, държавният глава не каза. Възможно е да има предвид българския участък от газопровода "Турски поток". От пресцентъра на президентството не посмяха да тълкуват думите му и казаха само, че се придържат към казаното от Радев. Остана неясно и какво пише в проектодекларацията, "редактирана" от българския държавен глава.
Радев не каза нищо за централната тема на срещата в Кошице - как алиансът да се бори с хибридната война, дезинформацията и пропагандата, но пък направи коментар за предстоящото посещение на руския премиер Дмитрий Медведев у нас, който пристига на 4 март. Президентът наставнически заяви, че очаква българското правителството да "материализира визитата на Медведев, а не да ставаме заложник на чужди интереси". Отново не стана ясно какво точно има предвид и какви материални ползи според него трябва да извлече София от визитата на руския премиер.
В четвъртък вечер се очакваше у нас да пристигне генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг за среща с премиера Бойко Борисов.
На фона на тези важни политически събития в четвъртък бе подновена обществената поръчка за избор на строител за българския участък от "Турски поток". Вчера "Булгартрансгаз" пусна наново търга, след като той бе блокиран от свързваната с енергийния бос Христо Ковачки "Атоменергоремонт". Компанията се оплака от неясни разяснения по документацията на търга и Комисията за защита на конкуренцията спря конкурса. Два дни по-късно обаче от "Атоменергоремонт" размислиха и оттеглиха жалбата си, с което поръчката можеше да започне наново.
Кои са компаниите, които искат да проектират и построят "Български поток", ще стане ясно на 7 март. Тогава ще бъдат отворени офертите на кандидатите. Трасето е дълго над 400 км, а общата стойност на дейностите по него е около 2.8 млрд. лв. Тези дни от руското издание РБК обявиха, че един от участниците вече е известен. Става въпрос за руската "Тръбна металургична компания" (ТМК) на бизнесмена Дмитрий Пумпянски. Нещо повече - според РБК конкурсът е предначертан, макар че формално тепърва ще се избират и доставчик на тръби, и проектант, и строител на трасето през България до Сърбия. Засега от ТМК заявяват единствено, че разглеждат възможността да се включат в търга на "Булгартрансгаз" за изграждането на трасето.
