Потреблението на газ у нас остава ниско, а България все още разчита основно на един източник на синьо гориво, няма местен добив и няма изградени газови връзки със съседните страни. На този фон шансовете пред бъдещия газов хъб "Балкан" в България не са големи, а "Балкански поток" ще разнообрази маршрута на газа, но не и източника му. Около това мнение се обединиха експерти на вчерашната кръгла маса, посветена на газовите доставки за България.

"За да има хъб, трябва да има газ", коментира идеята на газовия център "Балкан" Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. Димитров цитира и думите на шефа на руския гигант "Газпром" Алексей Милер, според когото компанията предпочитала да работи по дългосрочни договори и няма да участва в хъба. "Няма много пазарни играчи, нямаме традиции в тази сфера, а няма и кадри", обясни Пламен Димитров. България не може да има работещ хъб, защото няма работещ пазар, обобщиха експертите.

Те разкритикуваха и проекта "Балкански поток", чието строителство започна преди дни. Цената на трасето е над 1.1 млрд. евро, а миналата сряда държавната "Булгартрансгаз" обяви, че е взела кредит от 200 млн. евро за авансовите плащания на отсечката.

"Че няма да минем без руски газ, е ясно, въпросът е дали ще имаме алтернатива, така че да избираме ценови доставки, когато те са по-изгодни", коментира експертът Галина Александрова. По думите й се твърди, че проектът не води до разнообразяване на източниците, а само на маршрутите.

Риск има и при финансирането на проекта. "Осигуряването на парите ще изисква гаранция от БЕХ, което предполага нов дълг на холдинга. В случай че БЕХ изпадне в трудно положение, единственият изход ще бъде покриване на задълженията от държавата. А така бихме попаднали в казуса нерегламентирана държавна помощ, която трябва да бъде нотифицирана от Брюксел", каза още Галина Александрова.

Бъдещ газов хъб на Балканите трудно ще намери нови клиенти в региона, обобщи Димитър Бечев. По думите му газовото потребление в Западните Балкани е едва 2 млрд. куб. м годишно, а в държавите липсват бизнес интереси и средства за изграждане на газови връзки, без които няма как да се реализира концепцията за газоразпределителен център в България.
 

СКРОМНО

Потреблението на газ у нас продължава да е значително по-ниско в сравнение с останалите страни от ЕС, а битовата газификация засяга само около 100 000 души, показва доклад "Между Москва и Брюксел - България на газовата карта на Европа", изготвен от Българското геополитическо дружество. "През следващите 10 г. потреблението ще нарасне с една трета, прогнозират от "Булгартрансгаз". Това не е много, но все пак е повече от сега", каза Пламен Димитров от дружеството.