Двойно повече хора с увреждания са започнали работа през първите 9 месеца на тази година в сравнение със същия период на 2018 г. От началото на тази година заетост са намерили 11 800 души с намалена работоспособност, като 3900 от тях се трудят в реалната икономика, съобщиха от Агенцията по заетостта вчера по време на конференция по трудова заетост за хора с увреждания (с приоритет епилепсия), организирана от Асоциация на родители на деца с епилепсия (АРДЕ). За същия период на миналата година работа бяха започнали 5400 души с намалена работоспособност. По данни към средата на миналата година работещите хора с увреждания у нас са 87 000.

Наскоро шефът на ресорната агенция Минчо Коралски обясни по-високата заетост с новото законодателство, което задължава работодателите в по-големите фирми да отделят работни места за такива служители. Новият закон за хората с увреждания задължи предприятията с числен състав от 50 до 99 души да подсигуряват и адаптират едно работно място за човек с намалена работоспособност в съответствие с неговите възможности и професионални умения. Фирмите с численост над сто души пък са задължени да наемат 2% в числения си състав хора с ТЕЛК решения. При неизпълнени задължения работодателят търпи ежемесечна санкция в размер на 30 на сто от минималната работна заплата. Тези, които не внасят сумите, са глобявани. 

По данни на НСИ около една трета от хората с увреждания са в трудоспособна възраст, но само 10% имат работа. Една от причините за това е недоверието от страна на бизнеса, че заради дефицити в здравословния статус трудно ще се справят със задълженията на работното място. В момента регистрирани като търсещи работа в бюрата по труда са над 12 хиляди души в цялата страна. Заради многобройните получени откази във времето голяма част от хората са скептично настроени и обезверени, че работодателите ще ги наемат на работа. От Агенцията по заетостта обаче ги призовават да се обръщат към бюрата по труда, за да намерят по-бързо възможност за трудова реализация, вместо да се опитват да оцеляват с ниските си доходи. Най-лесно обаче си намират работа хората, които имат някаква квалификация, отчитат трудовите посредници.

РЕГИСТЪР

Един от вариантите за осигуряване на трудова заетост на уязвимите групи е развитието на социалната и солидарна икономика. От началото на октомври социалните предприятия вече имат национален регистър, а това ще им позволи да ползват редица облекчения, както и да легитимират дейността си с национална сертификационна марка. Това съобщи вчера  зам.-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова във Варна, където се проведе Вторият регионален форум за социално предприемачество. Безвъзмездното ползване на сертификационната марка ще позволи на продукцията им да е по-лесно разпознаваема на пазара. С помощта на електронната платформа, която се разработва от социалното министерство, българските социални предприемачи ще могат да намират партньори от ЕС.