„Жена в неизвестност“, Мери Кубика

превод Даня Доганова, издателство „Софтпрес“

Това е голям майсторлък – само с думи да стиснеш в юмрука си ума на читателя и да го поведеш към места, на които той не иска да бъде. Да събудиш страх и съпричастност, ужас и надежда в толкова добре изчислена дозировка, че той да не може да откъсне поглед от страницата. Очите трепкат като по време на бързата фаза на съня, а образите, които прелитат през ума, са кошмарни. 

Нищо чудно, че „Жена в неизвестност“ има номинация за наградите Goodreads в категория „трилър“. Приливите на страх, тревога и безпомощност превръщат този роман в нещо по-различно от обикновена кримка. Ако игнорираме силното напрежение и отстраним слоя от емоции, ще открием отдолу класически криминален роман, който започва с убийство на първите страници и завършва с разкриване на убиеца на последните. А между тях – отвлечени деца, още едно убийство и безброй фалшиви следи, които тласкат мислите на читателя ту в една, ту в друга посока. 

Историята блика в две успоредни реки, две течения – преди 11 години и сега. Всеки от разказвачите има своята гледна точка, своите истини и заблуди. Мередит, Лео и Кейт се стремят към истината и я разкриват парченце по парченце. Образите и характерите са изградени плътно, със смели и категорични шарки. В същото време всички те имат своите тайни, така че разкриването на всяко ново обстоятелство променя перспективата и задълбочава подозренията или пък ги премахва – до следващия обрат в сюжета. В някакъв момент всички започват да изглеждат подозрителни – и очевидно злонамерените герои, и неотразимо симпатичните. Единственото, което не се променя, е нарастващото нетърпение да стигнем до развръзката и да разберем какво се е случило; кой е виновен и има ли някаква надежда за спасение. 

„Безброй са злините, които хората си причиняват един на друг.“ Това наблюдение на 15-годишния Лео, по-малкият брат на похитеното момиченце, е потвърдено от целия му опит. Макар че образът му не е в центъра на вниманието, прави впечатление колко майсторски е изграден. Впрочем ако има нещо характерно за него, то е именно, че Лео никога не получава нужното внимание. Първо майка му е твърде ангажирана с работата си, а детегледачката – твърде заета с всички деца, за които се грижи. После баща му е толкова съсипан от трагедията, която ги сполетява, че просто няма сили да му отдели време. Когато откриват отвлечената сестра, отново прожекторите се насочват към нея. Ясно е защо Лео е потиснат, затворен в себе си, пасивен, подозрителен – и въпреки това в него се усеща доброта, великодушие и щедрост. Точно такава е била и майка му. 

Умението на Мери Кубика да изгражда толкова нюансирани и живи герои приковава вниманието дори по-силно от сложния и въпреки това стремителен сюжет. Има някои недостоверни и съмнителни места, но ако човек си е намислил да прочете някоя страшна приказка и се е оставил на разказвача да го плаши, понякога просто трябва да си затвори очите за разни дребни пропуски. Толкова е приятно да се отпуснеш удобно в уюта на дома си и да се плашиш наужким, да стискаш палци, и все пак да си знаеш, че онези беди са измислени само за забавление.