"Градината на самурая", Гейл Цукияма
превод Майре Буюклиева, издателство Benitorial
Литературата разширява вътрешния ни хоризонт и ни среща с хора, които можем да обикнем и да изпитаме възхищение към тях, дори и когато сме неспособни да ги разберем. Гейл Цукияма е наполовина китайка, наполовина японка. В романите си тя пресъздава свят, който е екзотичен и странен за нас. Можем да научим много за обичаите и начина на живот в Япония, но понякога се сблъскваме с неща, които е трудно да се осмислят и възприемат. Стивън, героят от "Градината на самурая", е китаец, но прекарва повече от година в Япония, в лятната вила на семейството си. Там е, за да може в усамотение и тишина да се излекува от туберкулозата, която разяжда дробовете му. Вилата е на брега на морето, край селото, притихнало извън туристическия сезон. Пощата пристигна нередовно и рядко, през няколко седмици. Вълните се плискат, листата сменят цветовете си. А някъде там, не толкова далеч, тече кръвопролитна война между Япония и Китай.
За Стивън японците са неразбираеми. Дори Мацу, който се грижи за дома и градината, е непроницаем със своето затворено поведение и безкрайни мълчания. Непредвидими са действията и жестовете на момичетата. Неочаквани разкрития за личния живот на баща му и майка му разтърсват света на Стивън. Огромна морска вълна залива къщата и почти отнася градината.
На няколко километра от там има малко село с къщи, стъкмени от подръчни материали, където живеят особени бегълци. Мъже и жени от цяла Япония, болни от проказа, намират там своя нов дом. Сред тях е и Сачи, възрастна жена, близка приятелка на Мацу, с която Стивън изгражда топла сърдечна връзка. Сачи и Томоко, сестричката на Мацу, са били най-красивите момичета в селото, а може би и в цяла Япония. Когато се разболяват от проказа, необяснимо как, това е позор за семейството. Единственият начин да изкупят позора, е да се самоубият. Томоко го прави, Сачи не се осмелява и с това нанася втори удар по честта на близките си. (Не разбирам!!!) Сачи е била пропъдена, загубва честта си и освен това е болна от проказа и първо ще се превърне в чудовище, а след това ще умре в адски мъки.
Това е общата картина, на фона на война, която напредва и оставя хиляди трупове, откъдето мине.
А сега си представете. Действието се развива бавно и съзерцателно. Стивън през няколко дни записва случките и мислите си в един тефтер. Природата се променя. Хората се сближават. Говорят толкова пестеливо, че всяка сричка, поглед или изръмжаване са натоварени с планини от смисъл. Пада мъгла. Ронят се листа. Четеш и забелязваш, че дишането ти се е забавило, дори сърцето ти бие по-бавно. Усещане за мир и красота, за прибиране в дом, който дори не си знаел, че те очаква. Изреченията се редят хармонично и овладяно. След стъпките на момичетата се вдигат облачета прах. Светлината се променя и каменната река оживява. Мислите се избистрят. "Градината на самурая" има странна внушителна сила, кара те да се отпуснеш и да спреш да бързаш. При всички страдания, през които са преминали героите на тази книга, както и всеки човек, роден на света, животът продължава да бъде красив, по-голям от нас, по-мъдър.
"Градината е свят, изпълнен с тайни. Бавно и полека ги виждам – все повече с всеки изминал ден. Черните борове се усукват и завъртат така, че да създават красиви форми, а мъхът е килим от зелено, който те подканва да седнеш до езерцето. Дори каменните фенери, които осветяват пътя ти с мъждива светлина вечер, разкриват съвсем малко. Градината на Мацу ти шепне, тя никога не вика; води те по пътя с надежда за повече, сякаш всичко е видимо, но все пак скрито. Тук има тиха красота, която само се надявам, че ще успея да уловя на платното."
