Quantcast
Вълчитрънското златно съкровище пристигна в НИМ | СЕГА
facebook
twitter

Култура

Вълчитрънското златно съкровище пристигна в НИМ

То ще може да бъде видяно от утре до есента
550
 Снимка: Булфото

Златното съкровище от Вълчитрън е изложено в Националния исторически музей от утре до есента на 2022 г., съобщиха от НИМ.

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското съкрови ще може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.

Вълчитрънското е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – голяма и дълбока купа с две дръжки, голяма чаша черпак с една дръжка, три малки чаши (киатоси), седем диска (2 големи и 5 малки) и един триделен съд. Съдовете поразяват с изключителното си изящество въпреки опростената линия и пестеливата украса. Всички са еднородни по художествен стил и изработка и са от самородно злато, обработвано на листове. Предполага се, че Вълчитрънското съкровище вероятно е било притежание на тракийски племенен вожд. Изключително любопитен факт, отнасящ се за малките чаши - древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.

Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.

Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)

Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.

Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.

Още

Български златни съкровища пътуват до Америка

21.09.2022

355
Шедьоври на чипровските златари грейнаха в Двореца в Балчик

01.08.2022

335
Храмът на Фортуна се мести от брега на Дунава в НИМ

17.06.2022

269