Националният статистически институт публикува днес своите изследвания в областта на културата относно работата на музеите, театрите, библиотеките, кината и радио-телевизионната програмна дейност за 2025 г. у нас.
Данните от проучванията сочат, че българинът през изтеклата година е посещавал по-често музеите и библиотеките в сравнение с предходната, но е ходил по-малко на театър и кино спрямо 2024-та, въпреки че броят на представленията и прожекциите се запазва или расте. Причина за това вероятно са цените на билетите и финансовата несигурност на голяма част от потенциалните зрители.
Към 31 декември миналата година в страната функционират 182 самостоятелни музеи, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 100 от тях са общи, а 82 – специализирани (включително художествени галерии). Движимите културни ценности, формиращи националния музеен фонд, за този период са 7 865 хил. фондови единици, като в сравнение с 2024 г. техният брой се е увеличил с 1,7%.
Посещенията в музеите през 2025 г. са 6 394 хил. и са 26,1% повече в сравнение с 2024 г. В дните със свободен вход са осъществени 11% от тях (700 хиляди) са осъществени в дните със свободен достъп до музейните зали. Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужди граждани – със 105 хиляди, или с 9,6% спрямо предходната година.
Данните сочат, че от 2022 г. насам и посещенията на българи, и на чужденци прогесивно растат.
В сферата на сценичните изкуства през 2025 г. в действащите 89 театъра в страната са изиграни 16 124 представления, посетени от 2 303 хил. зрители. Спрямо 2024 г. броят на представленията се запазва, докато посещаемостта намалява с 2,8%. Средният брой посетители на едно представление е 143, което запазва нивото спрямо предходната година.
Разпределението на театрите по вид е следното: 39 драматични театъра с 6053 представления; 7 оперни и балетни театъра с 890 представления; 3 оперетни театъра с 430 представления; 25 куклени театъра с 6061 представления; 8 драматично-куклени театъра с 1819 представления; 7 цирка с 871 представления. През годината в страната са развивали дейност 66 музикални колектива – 10 филхармонии и симфониети, 27 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 29 оркестъра. Представленията на тези колективи са се увеличили с 37,5% в сравнение с 2024 г.
През 2025 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици е 49. Общият им фонд се състои от 34 750 хил. библиотечни документа – книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите – 58,1% (20 189 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 26,1% (9 084 хил.), и продължаващите издания – 15,8% (5 477 хиляди).
Регистрираните читатели са 287 хил., което е с 3,6% повече в сравнение с предходната година, а посещенията се увеличават с 12,5% и достигат 4 930 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 7 567 хил. библиотечни единици.
В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2025 г. например има регистрирани 8 596 хил. библиотечни документа, или с 23 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 27-те регионални библиотеки в областните центрове е 12 231 хил. единици, като заетият фонд в тях е намалял с 41 хил. единици в сравнение с 2024-та.
В края на 2025 г. кината в страната са 85, а киноекраните – 238, като броят им е намалял с 2 спрямо 2024 г.. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 57,2% от всички прожекции и 62,6% от посещенията. Данните на НСИ показват, че в последните 4 години (от 2022-ра насам) броят на прожекциите прогресивно расте – от 301 до 334, но посещенията са намалели – 4118 спрямо 4481 за предходната година, като са по-малко и от тези през 2023-та, които са 4412. С други думи: през 2025 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината са се увеличили с 4,7%, а посещенията са намалели с 8,1%.
Най-голям е броят на кината в Югозападния район – 28 със 143 хил. прожекции, посетени от 2 049 хил. зрители. В столицата са функционирали 17 кина с 85 екрана, в които са прожектирани 2932 филма.
Що се отнася до радиопрограмната дейност, през 2025 г. в страната са функционирали 70 регистрирани и лицензирани радиооператори, излъчили 583 хил. часа радиопредавания, което е с 23 867 часа по-малко в сравнение с 2024 г. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 63,5%, следвани от новините – 8%. Данните за телевизионната програмна дейност показват, че през 2025 г. в страната са функционирали 123 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператори, което е с 4 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 816,4 хил. часа, или с 1,8% повече в сравнение с 2024 г. Специализираните предавания се разпределят така: художествени предавания (игрални и телевизионни) – 201,3 хил. часа; музикални предавания – 143,0 хил. часа; спортни предавания – 83,2 хил. часа; новини – 45,3 хил. часа; реклами – 48,8 хил. часа; образователни предавания – 9,5 хил. часа.
