"Горчиво-сладко. Как копнежът и меланхолията ни правт по-силни?", Сюзан Кейн
превод Бистра Георгиева, издателство "Сиела"
Да, тъгата може да ни направи по-силни, но по начин, който в повечето случаи е невидим отстрани. Възможно е дори самите ние да не осъзнаваме смисъла на горчивите си преживявания и да не оценяваме сладостта, към която те ни извеждат.
Сюзън Кейн провежда своето изследване в продължение на няколко десетилетия и в книгата "Горчиво-сладко" обобщава своите проучвания, разговорите и срещите си с учени, духовни водачи, хора на изкуството, психолози и педагози, както и с хора с богат житейски опит, от различни континенти и социални среди. Библиографията, на която се позовава, е забележителна по своя обхват и дава отправни точки за всеки, който се впечатли от даден аспект на проблематиката и реши да се задълбочи в него. Книгата е насочена към максимално широк кръг от читатели, и съответно стилът е научно-популярен, издържан терминологично, но и с много пасажи, които са вълнуващи и трогателни.
Става дума точно за човешката способност да се трогваме, да позволяваме на събитията да ни докосват. За да се случи това, човек трябва да си позволи да бъде открит – което значи и уязвим. Ако някой се посвети на опити да избягва всяка болка и горчивина, защитните стени, които би издигнал, ще изискват неизчислимо много ресурси и време, при това по този начин той би ограничил и притока на радост, а болката пак ще го достигне по някакъв начин, защото никой не е лишен от болка в живота си.
Сюзън Кейн изследва начините, по които можем да приемем и преработим болката, и така да я оставим тя да ни приобщи към света, да ни извиси и да стане извор на творчески сили. Тази идея не е особено нова. Самата авторка посочва корените й в религиозни учения и други духовни практики, в които краят на живота е скрепен с началото на нов живот, милосърдието и състраданието са ценност, а саможертвите и достойно понесената болка са част от пътя към възвишеното и божественото.
В общество, в което нещастието се смята за слабост и е лош тон да се говори за загубата и тъгата, Кейн посочва, че уязвимостта може да бъде свръхсила дори за лидери в области на висока конкурентност като политиката и бизнеса. Според нейни проучвания, лидер, който споделя притесненията си и проявява разбиране към тревогите на служителите си, не само не е задължително да бъде считан за слаб и да загуби авторитета си, напротив, такова отношение може да доведе до по-голяма сплотеност на групата и да мотивира служителите към по-голяма всеотдайност и лоялност към фирмата.
Тъгата скрепява общностите. Травмите, преживени в детството и в ранната младост, могат да бъдат преработени и превърнати в източник на нова креативност. Нещо повече, Сюзън Кейн аргументирано твърди, че човек може да наследява и травми, преживени от семейството и рода му още от времето преди неговото собствено раждане.
Тези и още много други интересни и полезни приложения на тъгата и копнежа се разглеждат в книгата, като абстрактните научни факти са видяни през призмата на житейския опит и са предложени различни техники за справяне с горчивината на живота и превръщането й в сладост, радост и красота.
